Марк Тайманов

Марк Евгениевич Тайманов е съветски и руски шахматист (състезател и теоретик), както и пианист.

Марк Тайманов
съветски и руски шахматист и пианист
Роден	7 февруари 1926 г. Харков, СССР
Починал	28 ноември 2016 г. (90 г.) Санкт Петербург, Русия
Погребан	Санкт Петербург, Русия
Учил в	Санктпетербургска консерватория
Уебсайт	Страница в IMDb
Марк Тайманов в Общомедия

Биография

Роден е в Харков, където по онова време са учили неговите родители (баща му – в политехнически институт, майка му – в консерватория). Скоро семейството се преселва в Ленинград, с който град е свързан животът му по-нататък.

През 1950 г. става международен майстор. Завоюва званието гросмайстор (1952). Участва в 23 шампионата на СССР, като 2 пъти достига до финален мач – през 1952 г. губи от Михаил Ботвиник, а през 1956 г. става шампион. Играе 14 пъти в първенствата на Ленинград от 1945 до 1998 г. и пет пъти става шампион (1948, 1950, 1952, 1961 и 1973). Участва само на олимпиадата в Москва през 1956 г., като първа резерва. Изиграва 11 партии, постигайки 6 победи и 5 равенства. На тази олимпиада завоюва 2 медала: отборно – златен и индивидуално – бронзов. На международната сцена Тайманов печели редица турнири и побеждава 6 световни шампиони: Ботвиник, Василий Смислов, Михаил Тал, Тигран Петросян, Борис Спаски и Анатолий Карпов.

Два пъти е участвал в състезанията на претендентите за световно първенство. През 1953 г. се класира на 8–9 място в турнир с 15 шахматисти, а през 1970 г. на Междузоналния турнир в Палма де Майорка заема 5–6 място от 24 участници и така достига до мач с директно елиминиране през следващата година.

Марк Тайманов през 1970 г.

Най-черната година за Тайманов е 1971 г. Тогава участва в четвъртфинален мач за определяне на кандидатите за световната титла. Негов съперник е бъдещият световен шампион Роберт Фишер. Тогава Тайманов губи с 0:6 от американеца. Поражението е шок за съветското шахматно ръководство. Освен унижението от загубата, последиците за руския шахматист са жестоки. В митницата у Тайманов откриват книга на Александър Солженицин, издадена в чужбина, и 1100 недекларирани гулдена (обикновено шахматисти не се проверяват) ^[1], което става причина за репресии срещу него: намаляват му държавната стипендия, спират да го изпращат на турнири в чужбина и е изключен от националния отбор на СССР. Съветското правителство му налага забрана да напуска страната. По-късно тази забрана е отменена. Отнето му е званието заслужил майстор на спорта на СССР, което е възстановено едва през 1991 г. След мача с Фишер, той се разделя с първата си съпруга, с която е живял 27 години.

Разработва собствени варианти на Сицилианска защита и Защита Нимцович. Публикува редица книги, които са посветени на тези варианти, както и на шампионата на СССР и руските шахматисти Карпов и Каспаров.

Умира на 28 ноември 2016 г. на 90-годишна възраст в болница в Санкт Петербург след половин месец лечение. Погребан е на Литераторските алеи на Во́лковското гробище в Санкт Петербург недалеч от гроба на съпруга на сестра си.^[2]

Семейство

• Баща – Евгений Захарович Тайманов, от еврейско търговско семейство, притежаващо фабрика за електроуреди и лагерни армейски кухни в Смоленск, откъдето бягат в Харков по време на Първата световна война ^[3]. Работил е като бригадир в завода „Киров“, след това като главен инженер на завода за хидравлика, а след ареста на брат му Григорий Тайманов през 1936 г.^[3] е принуден да поеме работа като ръководител снабдяване в Ленинградската консерватория, а след войната и други ленинградски театри.
• Майка – Серафима Ивановна Тайманова (родена Илина), произхожда от благородно семейство.
• Сестра – Ирина Евгениевна Тайманова (р. 1941), оперен режисьор, професор в Петербургската консерватория, заслужил деятел на изкуството на Руската федерация ^[4]. Нейният съпруг е композиторът В. А. Успенски.
• Брат – Роалд Евгениевич Тайманов (роден 1933 г.), физик и метролог.
• Първата съпруга – Любов Александровна Брук (1926–1996) е пианистка и се изявява в дует на пиано със съпруга си като записват няколко грамофонни плочи^[5]. Някои от произведенията им са включени в серията „Великите пианисти на 20 век“. ^[6]
  • Син – Игор Маркович Тайманов (р. 1947), ръководител на катедрата по общ курс и методика на преподаване на пиано в Държавната консерватория в Санкт Петербург.
• Втора съпруга (1972–1982) – Людмила Леоновна Тайманова (родена Слепян, 1936–1982).
• Третата съпруга е Евгения Юриевна Авербах (родена 1945 г.), дъщеря на гросмайстор Юрий Авербах. ^[7]
• Четвърта съпруга – Надежда Александровна Тайманова (родена Бахтина през 1961 г.). С нея Марк прекарва последните 30 години от живота си и на 78 години става отново баща:
  • Деца близнаци – Мария и Дмитрий (2004). ^[8]

Марк Тайманов – Тигран Петросян 1 – 0

	a	b	c	d	e	f	g	h
8									8
7									7
6									6
5									5
4									4
3									3
2									2
1									1
	a	b	c	d	e	f	g	h

Диаграма 1
Позиция след хода на Тайманов 24. Оа4!!.

Избрани партии

1. Марк Тайманов – Тигран Петросян 1 – 0
Турнир на претендентите за световно първенство – XX кръг, Цюрих, 6.10.1953 г.
Нимцо-индийска защита: нормален вариант. Защита Бернщайн (E58)

1. d4 Kf6 2. c4 e6 3. Kc3 Ob4 4. e3 c5 5. Od3 0-0 6. Kf3 d5 7. 0-0 Kc6 8. a3 O:c3 9. b:c3 b6 10. c:d5 e:d5 11. Ke5 Аc7 12. K:c6 Д:с6 13. f3 Oe6 14. Де1 Kd7 15. e4 c4 16. Oc2 e5 17. e5 Tf7 18. a4 a5 19. f4 b5 20. a:b5 Д:b5 21. Oa3 Kb6 22. Дh4 Дe8 23. Tf3 Kc8?? 24. Оа4!! (диаграма 1) Завличане! Не може 24. ... Д:а4 ?? 25. Дd8+ и мат в 2 хода. 24. ... Td7? Жертва на качество. По-добре 24. ...Оd7 25. Tb1 Дd8 26. O:d7 Д:d7 27. Tg3 Ka7 28. Oe7 Of7 29. Дg5 Og6 30. h4 Kc6 31. Oa3 Kd8 32. h5 Ke6 33. Дh4 Of7 34. h6 g6 35. Дf6 Дd8 36. Oe7 Дc7 37. T:g6+ h:g6 38. h7+ Ц:h7 39. Д:f7+ Kg7 40. Цf2 с неизбежния 41. Th1 мат 1 – 0

Книги

• Защита Нимцовича: Анализ основных дебютных систем – М., издательство „Физкультура и спорт“, 1956. 238 с. (2-е изд. 1960)
• Зарубежные встречи: Из дневников шахматиста – Ленинград: Лениздат, 1958, 297, [5] с.
• Защита Нимцовича – М.: Физкультура и спорт, 1985, 384 с. – (Теория дебютов) – 100 000 экз.
• Матч на первенство мира Карпов – Каспаров — М.: издательство „Физкультура и спорт“, 1986, 238, [2] с., [10] л. ил. (В соавторстве с Ю. Авербахом)
• Я был жертвой Фишера – Санкт-Петербург: Шахфорум, 1993, 110, [1] с. ISBN 5-87395-001-6
• Вспоминая самых-самых…. – Санкт-Петербург: Ретро, 2003, 287 с., [16] л. ил. ISBN 5-94855-007-9
• Шахматная школа Марка Тайманова. — Русский шахматный дом, 2008, 256 с. ISBN 978-5-94693-066-6

Външни препратки

• ((en)) Профил във ФИДЕ
• ((en)) Партии на Тайманов на chessgames.com
• ((en)) Интервю с Тайманов на chessbase.com
• ((en)) Интервю с Тайманов на chessville.com Архив на оригинала от 2004-04-27 в Wayback Machine.

Източници

1. „Коммерсантъ-Власт“, 23 октября 2006 года.
2. IN MEMORIAM MARK TAIMANOV, Europedn Chess Union, 28 November 2016.
3. Григорий Тайманов на сайте «Открытый список»
4. Ирина Тайманова: «Я коллекционирую впечатления о людях»
5. Программа мероприятий, посвящённых 80-летию Ленинградской консерватории
6. Gutmann, P. Great Pianists of the Twentieth Century // 2005. Посетен на 2018-06-19.
7. Евгений Гик. Четыре романа Марка Тайманова // Московский комсомолец, 21 июля 2000 г.
8. Двойняшки, свои в шахматную доску // „Московский комсомолец“, 2005-03-04. Восемь месяцев назад Марк Евгеньевич стал отцом сразу двоих детей — двойняшек Маши и Димы

• OlimpBase.org

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Тайманов, Марк Евгеньевич“ и страницата „Марк Тајманов“ в Уикипедия на руски и сръбски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.