Мария Казарес

Мария Казарѐс (на френски: María Casarès) е драматична и филмова актриса, чиято кариера протича във Франция, през втората половина на 20 век. Тя се отличава особено в съвременни интерпретации на класически трагедии, а също и с участията си в авангардни начинания.^[6] В ранните години е близка с Жан Вилар и с фигури от кръга на екзистенциалистите.

Мария Казарес Maria Casares
френска актриса
Родена	Maria Victoria Casares y Pérez 21 ноември 1922 г. Ла Коруня, Испания
Починала	22 ноември 1996 г. (74 г.) Ла Верн, Франция
Погребана	Франция
Националност	Франция
Работила	актриса
Актьорска кариера
Активност	1945-1995
Семейство
Партньор	Албер Камю (19 март 1944 – 1945)[1][2][3] Жерар Филип (1947)[4][5]
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Мария Казарес в Общомедия

Биография

Мария Казарес е дъщеря на Сантяго Касарес Кирога и Глория Перес е с галисийски произход Баща ѝ в началото на 30-те години е министър в правителството на Мануел Асаня и министър-председател на Испания в продължение на 2 месеца през 1936 година. Когато започва гражданската война, семейството напуска страната и се установява в Париж. Глория Перес, майката на Мария, умира през 1945 година.

Завършва лицей в Париж, а след това и Парижката консерватория. През 1952 става първата актриса с чужд произход, ангажирана от Комеди Франсез. В сценичната кариера и личният ѝ живот, се срещат същите имена, като особено място има това на Албер Камю; от 1944 г. до смъртта му тя поддържа връзка с него, засвидетелствана подробно в обемиста кореспонденция^[7] През 1976 се жени за Андре Шлесер и добива френско гражданство, а няколко години по-късно прави равносметка на своя живот в автобиографична книга.^[8]. Умира на 22 ноември 1996 година от рак.

През 1942 Мария Казарес година дебютира в парижкия Театър де Матюрен и в течение на повече от пет десетилетия, до последната година от живота си, участва в 120 постановки.^[9] Още в 1945 играе заедно с Жерар Филип във „Федерико“ (1945) по Мериме. Играе в още няколко постановки по Синг, Ибсен, Камю и други.

Започва филмовата си кариера с ролята на Натали в шедьовъра „Децата на рая“ (1945) на Марсел Карне. Следват роли в „Дамите от Булонския лес“ (1945) на Робер Бресон и „Пармският манастир“ (1948) на Кристиан-Жак. Участва във филмите на Жан Кокто „Орфей“ (1950) и „Завещанието на Орфей“ (1959).

Номинирана е за награда „Сезар“ за най-добра второстепенна роля за изпълнението си в „Читателката“ (1988).

През 1996 година се съгласява наградите за театър, връчвани от Асоциацията на галисийските актьори и актриси, да носят нейното име. След смъртта ѝ, нейното име носят две театрални зали и няколко учебни заведения във Франция.^[10]

Избрана филмография

година	филм	оригинално заглавие	роля	режисьор
1945	Децата на рая	Les Enfants du paradis	Натали	Марсел Карне
1959	Макбет	Macbeth	Лейди Макбет	Клод Барма