Мария Казарес

Мария Казарѐс (на френски: María Casarès) е драматична и филмова актриса, чиято кариера протича във Франция, през втората половина на 20 век. Тя се отличава особено в съвременни интерпретации на класически трагедии, а също и с участията си в авангардни начинания.^[6] В ранните години е близка с Жан Вилар и с фигури от кръга на екзистенциалистите.

Мария Казарес Maria Casares
френска актриса
Родена	Maria Victoria Casares y Pérez 21 ноември 1922 г. Ла Коруня, Испания
Починала	22 ноември 1996 г. (74 г.) Ла Верн, Франция
Погребана	Франция
Националност	Франция
Работила	актриса
Актьорска кариера
Активност	1945-1995
Семейство
Партньор	Албер Камю (19 март 1944 – 1945)[1][2][3] Жерар Филип (1947)[4][5]
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Мария Казарес в Общомедия

Биография

Мария Казарес е дъщеря на Сантяго Касарес Кирога и Глория Перес е с галисийски произход Баща ѝ в началото на 30-те години е министър в правителството на Мануел Асаня и министър-председател на Испания в продължение на 2 месеца през 1936 година. Когато започва гражданската война, семейството напуска страната и се установява в Париж. Глория Перес, майката на Мария, умира през 1945 година.

Завършва лицей в Париж, а след това и Парижката консерватория. През 1952 става първата актриса с чужд произход, ангажирана от Комеди Франсез. В сценичната кариера и личният ѝ живот, се срещат същите имена, като особено място има това на Албер Камю; от 1944 г. до смъртта му тя поддържа връзка с него, засвидетелствана подробно в обемиста кореспонденция^[7] През 1976 се жени за Андре Шлесер и добива френско гражданство, а няколко години по-късно прави равносметка на своя живот в автобиографична книга.^[8]. Умира на 22 ноември 1996 година от рак.

През 1942 Мария Казарес година дебютира в парижкия Театър де Матюрен и в течение на повече от пет десетилетия, до последната година от живота си, участва в 120 постановки.^[9] Още в 1945 играе заедно с Жерар Филип във „Федерико“ (1945) по Мериме. Играе в още няколко постановки по Синг, Ибсен, Камю и други.

Започва филмовата си кариера с ролята на Натали в шедьовъра „Децата на рая“ (1945) на Марсел Карне. Следват роли в „Дамите от Булонския лес“ (1945) на Робер Бресон и „Пармският манастир“ (1948) на Кристиан-Жак. Участва във филмите на Жан Кокто „Орфей“ (1950) и „Завещанието на Орфей“ (1959).

Номинирана е за награда „Сезар“ за най-добра второстепенна роля за изпълнението си в „Читателката“ (1988).

През 1996 година се съгласява наградите за театър, връчвани от Асоциацията на галисийските актьори и актриси, да носят нейното име. След смъртта ѝ, нейното име носят две театрални зали и няколко учебни заведения във Франция.^[10]

Избрана филмография

година	филм	оригинално заглавие	роля	режисьор
1945	Децата на рая	Les Enfants du paradis	Натали	Марсел Карне
1959	Макбет	Macbeth	Лейди Макбет	Клод Барма

Източници

1. books.google.es
2. books.google.es
3. camus-society.com
4. books.google.es
5. books.google.es
6. Taylor J., The penguin dictionary of theatre, Penguin Books 1968, p. 63
7. Albert Camus, Maria Casarès. Correspondance inédite (1944 – 1959), Paris:Gallimard, 2017, (p.1312), ISBN 978-2-07-274616-1
8. Maria Casarès, Résidente privilégiée, Paris: Fayard, 1980
9. Подробен списък в (фр) Mabille S., Maria Casarès : Esquisse d'une tragédienne
10. В Théâtre national de la Colline и Nouveau théâtre de Montreuil (Seine-Saint-Denis); техникум в Avignon,колеж в Rillieux-la-Pape (Rhône), начално училище в Saint-Denis (Seine-Saint-Denis)

Външни препратки

• Мария Казаресе в Internet Movie Database
• Мария Казарес в