Маргарита Алигер

Маргарита Йосифовна Алигер е руска поетеса. Носителка на Държавна награда на СССР през 1943 г.

Маргарита Алигер Маргари́та Алиге́р
съветска поетеса и преводачка
Родена	24 септември 1915 г. (стар стил) Одеса, Руска империя
Починала	1 август 1992 г. (76 г.) Мичуринец, Русия
Погребана	Переделкинско гробище, Москва, Русия
Националност	СССР
Учила в	Литературен институт „Максим Горки“
Работила	поет, преводач
Литература
Период	1933 – 1992
Жанрове	поезия
Течение	социалистически реализъм
Награди
Семейство
Деца	3

Биография

Родена е в Одеса в еврейско семейство. Баща ѝ, Йосиф Павлович (Йосия Пинхусович) Зейлигер, има собствена адвокатска практика^[1]. Тя учи в химически техникум и работи във фабрика в Одеса. В началото на 30-те години, на 16-годишна възраст, Маргарита изоставя образованието си в техникума и изобщо Одеса и заминава за Москва. След като се проваля на изпитите в литературния институт, започва да работи в библиотеката на института ОГИЗ и в една заводска многотиражка.

Дебютира в печата през 1933 г. – стихотворенията „Всекидневието“ и „Дъжд“ са публикувани в списание „Огоньок“ под псевдонима „Маргарита Алигер“. През 1934 – 1937 следва в Литературния институт. През 1938 г. е приета в Съюза на писателите на СССР.

По време на Великата отечествена война Алигер е военен кореспондент в обсадения Ленинград. През 1942 г. е приета в КПСС (б); през 1943 г. дарява присъдената ѝ Сталинска награда на Фонда за отбрана.

През 1955 г. Маргарита Алигер участва в създаването на алманаха „Литературна Москва“. Член е на управителния съвет на Съюза на писателите на РСФСР и на Съюза на писателите на СССР. Член е на редакционната колегия на списание „Литературна неделя“ (1992).

Алигер превежда около 40 поети от български, грузински, еврейски (идиш), азербайджански, украински, латвийски, узбекски, унгарски, литовски и корейски език.

Трагично загива в нелепа катастрофа край вилата си в предградие на Москва.

Творчество

Определя като свои литературни учители Владимир Луговски и Павел Антоколски, които канят Алигер да участва в превода на поети от съюзните републики. Но най-силно се възхищава на стиховете на Борис Пастернак^[2].

По време на Гражданската война в Испания (1937 г.) четирима поети – Евгений Долматовски, Константин Симонов, Михаил Матусовски и Алигер – съставят поетично послание към „героичния испански народ“. От този момент нататък стиховете на Алигер привличат вниманието на Сталин, който ги харесва. През 1939 г., на 24-годишна възраст, Алигер получава първата си правителствена награда – Ордена на знака на честта.

В поезията си тя създава героично-романтичен образ на съвременника – ентусиаст на първите петилетки: „Година на раждане“ (1938), „Железният път“ (1939) – според някои литературоведи това е върхът в творчеството на Алигер^[3]. Популярни стават и сборникът „Камъни и билки“ (1940) и стихотворението „Зимата на тази година“ (1938), прославящи твърдостта на майка, загубила детето си. Поетичните цикли „В памет на смелите“ (1942) и „Лирика“ (1943) са посветени на подвизите на войник на фронта и работник в тила на Великата отечествена война.

Признание

• Сталинска награда II степен (1943) – за поемата „Зоя“ (1942), прехвърлена на фонда на Червената армия
• Международна награда на АПН на името на Пабло Неруда (1989) – за преводаческа дейност
• Орден на Отечествената война II степен (11 март 1985 г.)
• Два пъти орден „Червено знаме на труда“ (8 октомври 1965 г., 16 ноември 1984 г.)
• Орден за приятелство между народите (7 октомври 1975 г.)
• Орден на знака на честта (31 януари 1939 г.)
• Орден „Кирил и Методий“ I степен (1975 г.)
• Медал „За победата над Германия във Великата отечествена война 1941-1945 г.“
• Медал „За отбраната на Москва“

В чест на поетесата е кръстено езеро на остров Кунашир.

Библиография

• „Зоя“, поема – 1942 г.
• „Приказка за правдата“, пиеса – 1945 г.
• „Вашата победа“, поема посветена на евреите паднали по фронтовете на Втората световна война – 1946 г.
• „Стихотворения“ – 1958 г.

Източници

1. Адвокатская контора Иосифа Павловича Зейлигера располагалась по адресу Большая Арнаутская, 54.
2. Вячеслав Огрызко. Несчётный счёт минувших дней // Литературная Россия. 2009-05-15. Архивиран от оригинала на 2011-08-07.
3. Ленский, Игорь. «Жизнь моя — железная дорога» // Гудок. 2012-06-13.

Външни препратки

• Произведения на Маргарита Алигер в Моята библиотека