Малък вечерник

Малките вечерници (Nyctalus leisleri) са вид дребни бозайници от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae). Разпространени са в Северна Африка, Европа и Централна Азия, от западните части на Хималаите до Мадейра и Канарските острови. В България се срещат в цялата страна, макар и рядко.^[3]

Малък вечерник

Природозащитен статут

Незастрашен[1]

Червена книга на България

Уязвим[2]

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Синапсиди (Synapsida) (без ранг): Терапсиди (†Therapsida) (без ранг): Зверозъби влечуги (†Theriodontia) клас: Бозайници (Mammalia) (без ранг): Еутерии (Eutheria) клон: Apo-Chiroptera разред: Прилепи (Chiroptera) семейство: Гладконоси прилепи (Vespertilionidae) род: Вечерници (Nyctalus) вид: Малък вечерник (N. leisleri)

Научно наименование

Nyctalus leisleri (Kuhl, 1817)

Разпространение

Малък вечерник в Общомедия

[ редактиране ]

Малкият вечерник е средно голям прилеп с дължина на тялото с главата 58,0-65,5 mm, размах на крилата 280-320 mm и маса 11-20 g. Цветът му е кафяв, по-тъмен по гърба и по-светъл по корема, а ушите и летателните мембрани са почти черни. Живее в хралупи на дървета, по-рядко в сгради, като предпочита широколистни гори. В някои части на ареала извършва сезонни миграции. Колониите през лятото се състоят главно от женски, а през зимата са смесени.^[3]

При полет малкият вечерник се ориентира чрез ехолокация, като използва смесен сигнал с кратка честотномодулирана част и по-дълга част с постоянна честота около 22 kHz. ^[4] Храни се с летящи насекоми, главно бръмбари, които улавя в полет.^[3]

Източници

1. Nyctalus leisleri (Kuhl, 1817). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
2. Червена книга на Република България. Малък вечерник. Посетен на 21 февруари 2012
3. Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 254-256.
4. Nyctalus leisleri - Science for Nature Foundation