Малък Преслав

Малък Преслав (Преславец, Преславица) е средновековен български град, важно търговско средище на долното течение на Дунав през 60-те години на X век.^[1]

Преславец пренасочва насам. За селото в Южна България вижте Преславец (Област Хасково).

Точното му местонахождение е спорно, поради липсата на сигурни източници. Издирвано е в района на Силистра (при село Малък Преславец)^[2] и на остров Балта между Хърсово и Черна вода^[1], а по-нова хипотеза сочи като негови останки археологическите находки край Преслав, Тулчанско (Румъния), на най-южния ръкав на дунавската делта^[3].

През 968 г., при първия от походите на княз Светослав Игоревич в Дунавска България, Малък Преслав е завладян от русите. Поради търговските си връзки с унгарци, чехи и византийци, както и със самата Киевска Рус, градът е предпочетен от руския княз за столица на новите му владения.^[4] Година по-късно (969) българите успяват да го отвоюват за кратко, но са разбити от Светослав.^[5]

През 971 г. Малък Преслав попада под византийска власт. Император Йоан Цимисхи го преименува на Теодоропол (в чест на Теодор Стратилат – светеца, комуто византийците отдават заслугата за победата си над русите при Дръстър) и поставя в него гарнизон.^[6] Теодоропол (Малък Преслав) става център на катепаната (военно-административна област) Западна Месопотамия, начело с катепан (или стратег)^[7], който пази новата североизточна граница на Византия срещу руси и печенеги.

Най-късно през 991 г. градът е върнат под български контрол от Самуил^[8], но през 1001 г. е завладян отново от византийските пълководци Никифор Ксифий и Теодорокан^[9]. Остава преден пост на византийската власт на долен Дунав до куманските нашествия през 90-те години на XI век.^[10]

Източници

1. Златарски, В. История на българска държава през средните векове. Издателство „Наука и изкуство“, София 1971. Том I, част 2, стр. 554
2. Енциклопедия „България“, Том V, Издателство на БАН, София 1986, стр. 450
3. Stephenson, P. Byzantium's Balkan Frontier. A Political Study of the Northern Balkans, 900-1204. Cambridge University Press, 2004, ISBN 0-521-77017-3, стр. 56-57
4. Соловьëв, С. Сочинения. Кн. 1. „Голос“, Москва 1993. — История России с древнейших времëн. Том I, глава 6
5. Fine, J. V. A. The Early Medieval Balkans: A Critical Srvey from the Sixth to the Late Twelfth Century. University of Michigan Press, 1991. ISBN 0-472-08149-7, стр. 184
6. Stephenson, Byzantium's Balkan Frontier, стр. 50, 53
7. Стоименов, Д. Временна византийска военна администрация в българските земи (971-987/989). — Годишник на Софийския университет. Научен център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“, 82 (2), 1988, стр. 49-51
8. Стоименов, Временна византийска военна администрация в българските земи (971-987/989), стр. 55-56
9. Stephenson, Byzantium's Balkan Frontier, стр. 63
10. Stephenson, Byzantium's Balkan Frontier, стр. 105