Малък Преслав

Малък Преслав (Преславец, Преславица) е средновековен български град, важно търговско средище на долното течение на Дунав през 60-те години на X век.^[1]

Преславец пренасочва насам. За селото в Южна България вижте Преславец (Област Хасково).

Точното му местонахождение е спорно, поради липсата на сигурни източници. Издирвано е в района на Силистра (при село Малък Преславец)^[2] и на остров Балта между Хърсово и Черна вода^[1], а по-нова хипотеза сочи като негови останки археологическите находки край Преслав, Тулчанско (Румъния), на най-южния ръкав на дунавската делта^[3].

През 968 г., при първия от походите на княз Светослав Игоревич в Дунавска България, Малък Преслав е завладян от русите. Поради търговските си връзки с унгарци, чехи и византийци, както и със самата Киевска Рус, градът е предпочетен от руския княз за столица на новите му владения.^[4] Година по-късно (969) българите успяват да го отвоюват за кратко, но са разбити от Светослав.^[5]

През 971 г. Малък Преслав попада под византийска власт. Император Йоан Цимисхи го преименува на Теодоропол (в чест на Теодор Стратилат – светеца, комуто византийците отдават заслугата за победата си над русите при Дръстър) и поставя в него гарнизон.^[6] Теодоропол (Малък Преслав) става център на катепаната (военно-административна област) Западна Месопотамия, начело с катепан (или стратег)^[7], който пази новата североизточна граница на Византия срещу руси и печенеги.

Най-късно през 991 г. градът е върнат под български контрол от Самуил^[8], но през 1001 г. е завладян отново от византийските пълководци Никифор Ксифий и Теодорокан^[9]. Остава преден пост на византийската власт на долен Дунав до куманските нашествия през 90-те години на XI век.^[10]