Мажор

Мажор (на латински: major – „голям, велик“) е музикален термин, който обозначава звученето на определен акорд или тоналност.^[1]

• Акорд

  Мажорният акорд е такъв акорд, при който интервалът между основния и следващия, подреден по възходящ ред на терца тон e голяма терца, или четири полутона. Например ла и до-диез, сол' и си и т.н.

• Тоналност

  Мажорна тоналност е тази тоналност, чието основно, тоническо тризвучие е мажорно. Мажорната тоналност носи името на основния тон на акорда на това тризвучие. По правило всички основни акорди в мажорната тоналност са също мажорни (за разлика от минора).

• Нотация

  При буквените означения на акордите се използват латинските букви A, B, H, C, D, E, F, G – всички те означават мажорен акорд, построен върху съответния тон A = ла, C = до и т.н. В практиката, при обозначаването на тоналностите, често вместо мажор се използва терминът 'dur – така B dur = си-бемол мажор, Е dur = ми мажор.

Източници

1. мажор // ibl.bas.bg. Институт за български език. Посетен на 2024-03-31.

Вижте също

• Минор