Магнус (Саксония)

Магнус Саксонски (на немски: Magnus von Sachsen; * ок. 1045; † 23 август 1106, замък Ертенебург) е последният от род Билунги херцог на Саксония през 1072 – 1106 г.

Магнус Magnus
херцог на Саксония
Роден	около 1042 г.
Починал	23 август 1106 г. (64 г.) Федерална република Германия
Семейство
Род	Билунги
Баща	Ордулф
Майка	Вулфхилд от Норвегия
Съпруга	София Унгарска (1071)
Деца	Вулфхилда Саксонска Айлика Саксонска
Магнус в Общомедия

Биография

Той е син на херцог Ордулф (Ото, † 28 март 1072) и първата му съпруга Вулфхилд от Норвегия († 24 май 1071), дъщеря на крал Олаф II Харалдсон. По бащина линия той е внук на херцог Бернхард II.

Гробната плоча на Магнус в църквата Св. Михаелис Люнебург

Магнус е голям враг на архиепископ Адалберт от Бремен и напада често неговия манастир. През 1070 г. той помага на бунта на Ото Нортхаймски против крал Хайнрих IV и след неговото прекратяване е затворен. Освободен е през 1073 г. чрез саксонското въстание и след победата на Хайнрих IV в битката при Хомбург на Унструт през 1075 г. отново е пленен. След освобождението му през 1076 г. той се бие при привържениците на гегенкрал Рудолф през 1078 г. По-късно Магнус се сдобрява с Хайнрих IV и се бие против славянските Лютичи. През 1093 г. той е съюзен с Хайнрих IV и му помага в боевете против бреговите славяни.

Магнус умира през 1106 г. без синове. С него свършва мъжката линия на род Билунги. След неговата смърт собствеността му е разделена: херцогството попада на Лотар III от Суплинбург, по-късният император, фамилните земи на дъщерите му отиват чрез женитби на Асканите и Велфите.

Магнус е погребан в църквата „Св. Михаелис“ в Люнебург.

Фамилия

Магнус се жени през 1070/1071 г. за София Унгарска († 18 юни 1095), дъщеря на унгарския крал Бела I (Арпади), вдовица на Улрих I от Ваймар, маркграф на Крайна и Истрия. Магнус и София са погребани в църквата Св. Михаелис в Люнебург. Те имат две дъщери:^[1]

• Вулфхилд († 29 декември 1126), ∞ 1095/1100 г. Хайнрих IX Черния († 13 декември 1126), 1120 херцог на Бавария (Велфи)
• Айлика († 18 януари 1142), ∞ 1094 г. граф Ото Богатия от Баленщет († 9 февруари 1123), 1112 херцог на Саксония (Аскани)

Литература

• Lutz Fenske: Magnus. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 15, Duncker & Humblot, Berlin 1987, ISBN 3-428-00196-6, S. 666 f.
• Otto von Heinemann: Magnus, Herzog von Sachsen. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 20, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 69 – 72.
• Bernd Schneidmüller: Magnus, sächsischer Herzog. In: Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 6, Artemis & Winkler, München/Zürich 1993, ISBN 3-7608-8906-9, Sp. 100 f.

Източници

1. Magnus von Sachsen, fmg.ac

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Магнус (Саксония).

• Magnus Billung, Herzog von Sachsen, geni.com