Любимец (община)
община в област Хасково From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Община Любимец се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Хасково.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Любимец.
.png)
Remove ads
Remove ads
География
Географско положение, граници, големина
Общината е разположена в югоизточната част на област Хасково. С площта си от 344,271 km2 заема 7-о място сред 11-те общини на областта, което съставлява 6,22% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на запад и северозапад – община Харманли;
- на изток – община Свиленград;
- на югоизток – Република Гърция;
- на юг – община Ивайловград;
- на югозапад – община Маджарово.
Природни ресурси
Релеф
Релефът на общината е равнинен, хълмист и ниско планински, като територията ѝ попада в крайните североизточни части на Източните Родопи, долината на река Марица и югозападните склонове на планината Сакар.
Североизточните части на общината се заемат крайните югозападни разклонения на планината Сакар, като на 3 km североизточно от село Оряхово се намира връх Узунбаба 427 m – най-високата точка на планината в пределите на общината.
Югозападно от нея, на протежение от около 10 – 12 km, от северозапад на югоизток и ширина между 2 и 5 km се простира долината на река Марица. В коритото на реката, югоизточно от град Любимец, на границата с община Свиленград се намира най-ниската точка на община Любимец 54 m н.в.
Западните и южни части на общината се заемат от крайните североизточни разклонения на Източните Родопи. Западно от град Любимец, по границата с община Харманли е разположено ниското възвишение Градище. На 3 km западно от село Белица се издига едноименният му връх с височина 367,6 m. В южната част на общината се простират източните, най-високи части на източнородопския рид Гората. Югозападно от село Малко градище, там където се събират границите на трите общини – Любимец, Харманли и Маджарово се намира най-високата точка на рида и на община Любимец – връх Света Марина 708,6 m, а по̀ на изток, на около 4 km северно от село Вълче поле – връх Шейновец 703,6 m, който по погрешка се смята за най-високата точка на рида Гората.
Южно от рида в пределите на община Любимец попада източната, по-висока част на Вълчеполската котловина с надморска височина между 150 и 200 m.
Води
От северозапад на югоизток, на протежение от около 10 – 12 km протича част от долното течение на река Марица. На територията на община Любимец в нея се вливат три по-големи притока – реките:
- – Бисерска река (десен). Протича през общината с последните се 4 km и се влива в Марица северно от град Любимец;
- – Бакърдере (ляв, 23 km). Тя извира под името Голямата река на 619 m н.в. в Сакар планина на 1,8 km североизточно от с. Черепово, община Харманли. Тече в южна посока в тясна, на места проломна долина (защитената местност „Бакърлия“). След село Йерусалимово долината ѝ се разширява и под името Йерусалимовска река се влива отляво в река Марица на 64 m н.в., на 1 km североизточно от град Любимец. Площта на водосборния ѝ басейн е 85 km2, което представлява 0,16% от водосборния басейн на Марица;
- – Лозенска река (десен). Протича с цялото си течение през общината.
В най-южната част на община Любимец по границата с общините Ивайловград и Маджарово протича река Арда, като в този си участък е разположен големият язовир Ивайловград. В пределите на общината попада част от левия (северен) бряг на язовира.
Населени места
Общината се състои от 10 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]
| Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) | Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) |
| Белица | 247 | 28,132 | Йерусалимово | 106 | 22,034 | Хаджи кьой | |
| Васково | 87 | 16,273 | Ишибеглии, Зафирово | Лозен | 393 | 21,962 | Диниклии |
| Вълче поле | 152 | 49,961 | Куртолен, Вълчепол | Любимец | 6818 | 57,374 | Хебибчево |
| Георги Добрево | 270 | 26,574 | Бунаклии, Кирилово | Малко градище | 658 | 50,475 | Алван дере |
| Дъбовец | 44 | 41,383 | Хамзач | Оряхово | 165 | 30,103 | Саранлии |
| ОБЩО | 8940 | 344,271 | няма населени места без землища |
Remove ads
Административно-териториални промени
- Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Хаджи кьой на с. Йерусалимово;
- – преименува с. Бунаклии на с. Кирилово;
- – преименува с. Диниклии на с. Лозен;
- – преименува с. Хебибчево на с. Любимец;
- – преименува с. Алван дере на с. Малко градище;
- – преименува с. Саранлии на с. Оряхово;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Куртолен на с. Вълчепол;
- – преименува с. Ишибеглии на с. Зафирово;
- – преименува с. Хамзач на с. Дъбовец;
- МЗ № 1689/обн. 27.11.1937 г. – преименува с. Зафирово на с. Васково;
- МЗ № 2011/обн. 15.08.1947 г. – преименува с. Кирилово на с. Георги Добрево;
- Указ № 47/обн. 09.02.1951 г. – преименува с. Вълчепол на с. Вълче поле;
- Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Любимец за с.гр.т. Любимец;
- Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с.гр.т. Любимец за гр. Любимец.
Remove ads
Население
Численост на населението според преброяванията през годините:[2]
| Година на преброяване | Численост |
| 1934 | 14 553 |
| 1946 | 16 033 |
| 1956 | 17 351 |
| 1965 | 16 145 |
| 1975 | 14 237 |
| 1985 | 13 471 |
| 1992 | 12 604 |
| 2001 | 11 536 |
| 2011 | 10 214 |
| 2021 | 8940 |
Етнически състав
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]
Вероизповедания
Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 10 214 | 100,00 |
| Православие | 7 606 | 74,46 |
| Католицизъм | 33 | 0,32 |
| Протестантство | 44 | 0,43 |
| Ислям | 75 | 0,73 |
| Друго | 6 | 0,05 |
| Нямат | 313 | 3,06 |
| Не се самоопределят | 238 | 2,33 |
| Непоказано | 1 899 | 18,59 |
Политика
Общински съвет
Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[5][6][7][8][9]
Remove ads
Транспорт
През средата на общината, от северозапад на югоизток, по долината на река Марица, на протежение от 12,8 km преминава участък от трасето на жп линията София – Пловдив – Свиленград.
През общината преминават частично 5 пътя от републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 74 km:
- участък от 7,6 km от автомагистрала Марица (от km 86 до km 93,6);
- участък от 13,1 km от републикански път I-8 (от km 347,9 до km 361,0);
- участък от 10,4 km от републикански път III-505 (от km 46,3 до km 56,7);
- последният участък от 33,9 km от републикански път III-597 (от km 24,2 до km 58,1);
- началният участък от 9 km от републикански път III-809 (от km 0 до km 9,0).
Remove ads
Топографска карта
- Лист от карта K-35-76. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-77. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-88. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-89. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads