Луи VI (Франция)

Луи VI Дебели (на френски: Louis VI Le Gros, l’Eveillé ou le Batailleur) е крал на Франция от 1108 до 1137 г., пети от династия на Капетингите.

Луи VI Louis VI de France
крал на Франция
Роден	1 декември 1081 г. Париж, Кралство Франция
Починал	1 август 1137 г. (55 г.) Франция
Погребан	Базилика „Сен Дени“, Сен Дени, Франция
Религия	християнство
Управление
Период	1108 – 1137
Предшественик	Филип I
Наследник	Луи VII
Герб
Семейство
Род	Капетинги
Баща	Филип I
Майка	Берта Холандска
Съпруга	Аделхайд Савойска (1092 – 1154) (1115)
Деца	Луи VII Филип Френски
Луи VI в Общомедия

Произход

Син е на крал Филип I и Берта Холандска. Внук е на Анри I и Анна Ярославна, дъщеря на Великия княз на Киев Ярослав Мъдри. Луи е кръстен под името Луи Теобалд (Луи-Тибо). Той е най-големият от четиримата синове на френския крал и единственият, който доживява до зряла възраст. Той става първият капетинг и дори първият сред представителите на френската висша класа, получил едно от традиционните за Меровингите и Каролингите имена.^[1]

Още през 1092 г. кралят взема 11-годишния принц от абатството и го предава на нов наставник, рицаря Херлуин от Париж. През същата година Луи получава от баща си феод на земя на границата с Нормандия - графство Вексин с градовете Понтоаз и Мантес, които той трябва да защитава от агресия на норманите. От този момент нататък Луи остава основно в негови владения.

Влияние от Сугерий и обосноваване на кралската власт

Луи израства в манастира Сен Дени, където се сближава със Сугерий, който му става съветник и приятел за цял живот. Пребиваването на Луи в манастира има огромно значение за изработване на неговите понятия за правата и дълга на краля.^[2]

Идеите на Сугерий за държавничество надхвърлят вижданията на римското и нормандското духовенства, потънали в идеологически спорове за инвеститурата. Той се заема дейно с идейното укрепване на кралската власт и нейната сакралност. Паралелно утвърждава и култ към Свети Дионисий Парижки като небесен покровител на цяла Франция. Концепцията му е по-скоро за партньорство между двете власти и той я осъществява, без да предизвика трусове или неприязън като съвременника си Томас Бекет в Англия.^[3]

Управление като крал

„Коронация на Луи в Орлеан“, миниатюра от Жан Фуке

Почти 29-годишното царуване на Луи VI е съпътствано от постоянни борби с феодалите и англичаните. Той успява да засили властта и да стабилизира династията на Капетингите. Нисшите класи, угнетени от феодалите, се отнасят към Луи VІ със симпатия и съчувствие, а кралят нерядко се опира на тях, когато не му стигат собствени сили. Когато Хуго де Пюизе започва да граби манастири и църкви, Луи успява да превземе неговия замък (1111), едва когато към него се присъединяват въоръжените сили на общините заедно със свещениците. Макар политиката на Луи по отношение на градовете да не е напълно определена, той предугажда значението на порасналите сили на градовете и значението им в борбата с феодалите.

Луи VI на монета

През 1118 година Луи изпраща Сугерий на дипломатическа мисия като пратеник в двора на Геласий II в Магелон, а впоследствие и в този на Каликст II. Като абат на Сен Дени, Сугерий се заема с държавни дела, съветва краля и се превръща в най-влиятелната личност в двора.

През 1119 година в [[битка при Бремюл] с крал Хенри I Английски, Луи претърпява тежко поражение. Летописците от френска страна описват битката като кървава, в която Луи, въпреки пълнотата си, лично влиза в контакт с противниковите рицари. В същия момент изпада в неприятна ситуация, в която един нормански конник сграбчва юздите на коня му и се провиква: ”Кралят е хванат!”. Луи Дебели бързо поваля рицаря с един удар, отвръщайки: „Кралят не може да бъде хванат нито на война, нито на шах!”.^[4]

През 1124 година император Хайнрих V) (женен за Матилда, дъщеря на краля на Англия, Хенри I), заедно с тъст си, обявява война на Франция. Поводът е, че Луи покровителства папа Каликст II.

В отговор Луи VІ се обръща към националното чувство на французите. Френските васали повеждат своите войски на помощ на Луи. Сугерий отива на бойното поле с хоругвата на абатството – орифлама; оттогава тя се възприема като бойно знаме на краля. Така Луи побеждава немския император. 

В края на живота си Луи VI сключва съюз с херцога на Аквитания като урежда и династичен брак между сина му Луи VII и Алиенора Аквитанска^[5] – дъщеря на Гийом Х, херцог на Аквитания и Аенор де Шателро.

Луи умира на 1 август 1137 г. и е погребан в базиликата „Сен Дени“. Наследен е на трона от сина си Луи VII.

Семейство и деца

Надгробна статуя на Луи VI в „Сен Дени“

На 28 март 1115 г. в Париж Луи VІ се жени за Аделаида Савойска (ок. 1100 – 18 ноември 1154), дъщеря на граф Хумберт II Савойски и Гизела Бургундска. Те имат деца:

• Филип Френски (1116 – 1131), съ-крал с баща си, коронясан на 14 април 1129 г.
• Луи VII (1120 – 18 септември 1180), крал на Франция от 1137 г.
• Анри (1121 – 13 ноември 1175) – епископ Бове (1149 – 1161), след това архиепископ на Реймс (1161 – 1175)
• Хуго (ок. 1122, умира в детска възраст)
• Робер I Велики (ок. 1123 – 11 октомври 1188), граф дьо Дрьо, основател на Дом дьо Дрьо
• Пиер дьо Куртене (ок. 1126 – 10 април 1183), сеньор де Куртене, основател втория дом Куртене, представители на който се прославят в Кръстоносните походи. Неговият син Пиер II дьо Куртене и двамата му внука Робер дьо Куртене и Балдуин II заемат (съответно в 1217 – 1219, 1221 – 1228, 1237 – 1261 години) престола на Латинската (Константинополска) империя.
• Констанс Френска (ок. 1128 – 1180); 1 брак от 1140 г. с Есташ IV (1127 – 1153), Есташ де Блоа, граф Булонски – без потомство; 2 брак от 1154 година с Раймон V (1134 – 1194), граф Тулузки
• Филип (ок. 1132/1133 – 1161), епископ на Париж

Литература

• Achille Luchaire, Louis VI le Gros. Annales de sa vie et de son règne (1081 – 1137), avec une introduction historique, Paris, Alphonse Picard, 1890, [lire en ligne].Compte rendu in Bibliothèque de l'école des chartes, 52, 1891, 469 – 475
• Recueil des actes de Louis VI, roi de France (1108 – 1137), publiés sous la direction de Robert-Henri Bautier par Jean Dufour, tome I : Actes antérieurs à l'avènement et 1108 – 1125, tome II : 1126 – 1137 et appendices, tome III : Introduction, tome IV : Tables, Paris, Académie des Inscriptions et Belles-Lettres, „ Chartes et diplômes relatifs à l'histoire de France “, diffusion De Boccard, 1992 – 1994.
• Achille Luchaire, Recherches historiques et diplomatiques sur les premières années de la vie de Louis le gros (1081 – 1100), Paris, Alphonse Picard, 1886, 52 
• Achille Luchaire, „ Les Premiers Capétiens (987 – 1137) “, in Ernest Lavisse (dir.), Histoire de France des origines à la Révolution, tome II, seconde partie, Paris, Librairie Hachette et Cie, 1901, chapitre V : „ Le réveil de la Royauté. Louis VI le Gros “, 311 – 331, [lire en ligne]. Réédition : Paris, J. Tallandier, 1980, 325 – 346.
• Andrew W. Lewis, „ La date du mariage de Louis VI et d'Adelaïde de Maurienne “, in Bibliothèque de l'école des chartes, 148 – 1, 1990, 5 – 16.
• Jean Dufour, „ Louis VI, roi de France (1108 – 1137), à la lumière des actes royaux et des sources narratives “, in Bibliothèque de l'école des chartes, vol. 134, 2, 1990, 456 – 482.
• Robert-Henri Bautier, Études sur la France capétienne, de Louis VI aux fils de Philippe le Bel, Ashborne, Variorum, 1992.
• François Menant, „ Louis VI et la reconquête du domaine royal “, in François Menant, Henri Martin, Bernard Merdrignac et Monique Chauvin, Les Capétiens. Histoire et dictionnaire (987 – 1328), Robert Laffont, „ Bouquins “, 1999, 157 – 187.
• Éric Bournazel, Le gouvernement capétien au xii^e siècle (1108 – 1180). Structures sociales et mutations institutionnelles, Paris, Presses universitaires de France (PUF), 1975, 200 
• Éric Bournazel, , Paris, Fayard,‎ 2007 

Източници

1. Bernd Schneidmüller: Karolingische Tradition und frühes französisches Königtum. Untersuchungen zur Herrschaftslegitimation der westfränkisch-französischen Monarchie im 10. Jahrhundert. Wiesbaden 1979, S. 89
2. Suger, Vie de Louis VI le Gros, éditée et traduite par Henri Waquet, Paris, Les Belles Lettres, „ Classiques de l'histoire au Moyen Âge “, 46, 2007 (réédition), (ISBN 978-2-251-34013-5). Compte rendu in Revue belge de philologie et d'histoire , 9 – 2, 1930, 622 – 626 ;
3. Suger, La geste de Louis VI et autres œuvres, introduction de Michel Bur, Paris, Imprimerie nationale, „ Acteurs de l'histoire “, 1994, 304 . Compte rendu d'Éric Bournazel in Cahiers de civilisation médiévale, 37 – 147, 1994, 273 – 275 ;
4. Christian Delabos, La bataille de Brémule, 20 août 1119, Annecy-le-Vieux, Historic'one éd, 1999 (ISBN 978-2-912994-02-8)
5. Флори Ж. Элеонора Аквитанская. Непокорная королева. СПб, 2012. С. 37.