де факто господар на Флорентинската република, херцог на Урбино From Wikipedia, the free encyclopedia
Лорèнцо II ди Пиèро де Мèдичи (на италиански: Lorenzo di Piero de’ Medici; * 12 септември 1492, Флоренция, Флорентинска република; † 4 май 1519, Вила Медичи, Кареджи, Флорентинска република) от Династията Медичи, е от 1516 г. до смъртта си де факто господар на Флорентинската република и от 1516 г. херцог на Урбино. Баща е на френската кралица Катерина де Медичи и вероятен баща на първия херцог на Флоренция Алесандро де Медичи.
| Лоренцо II де Медичи Lorenzo di Piero de' Medici | |
| I. господар на Флорентинската република II. херцог на херцог на Урбино | |
 Рафаело Санцио, Портрет на Лоренцо де Медичи, херцог на Урбино, 1518, частна колекция | |
| Роден |
12 септември 1492 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Италия |
| Управление | |
| Период | I. 17 март 1516 – 4 май 1519 II. 18 август 1516 – 4 май 1519 |
| Предшественик | I. Джулиано II де Медичи II. Франческо Мария I дела Ровере |
| Наследник | I. Джулио де Медичи II. Франческо Мария I дела Ровере |
| Други титли | Генерален капитан на Флоренция (от 1515); Генерален капитан на Църквата (от 8 август 1515); Посланик на Сеньорията при Франсоа I, крал на Франция (от 17 октомври 1515) |
| Герб | |
.svg) | |
| Семейство | |
| Род | Медичи |
| Баща | Пиеро II Злочестия |
| Майка | Алфонсина Орсини |
| Братя/сестри | Лоренцо де Медичи Клариса де Медичи Луиза де Медичи Козимо де Медичи |
| Съпруга | Маделин дьо ла Тур д'Оверн (2 май 1518) |
| Партньор | Симонета да Колевекио (вероятна) |
| Деца | Катерина де Медичи Извънбр.: Алесандро де Медичи (вероятен) |
| Лоренцо II де Медичи в Общомедия | |
Николо Макиавели му посвещава „Владетелят“, а Микеланджело Буонароти идеализира фигурата му в статуята „Образ на Лоренцо де Медичи, херцог на Урбино“ в Параклисите на Медичите в базиликата „Сан Лоренцо“ (Флоренция).[1]
Той е син на Пиеро II де Медичи Злочестия (1472 – 1503), владетел на Флоренция, и съпругата му Алфонсина Орсини (1472 – 1520). По бащина линия е внук на Лоренцо де Медичи Великолепни и Клариса Орсини, а по майчина – на Роберто Орсини, граф на Талякоцо, и на Катерина Сансеверино. Племенник е на папа Лъв X. Има двама братя и две сестри:
Посрещнат с „голямо тържество“ при раждането си, Лоренцо е кръстен и получава името на наскоро починалия си дядо си по бащина линия – Лоренцо Великолепни.[2]
С прогонването от Флоренция на баща му през 1494 г. Лоренцо пристига тайно в Урбино. Благодарение на загрижеността на Антонио Довици е настанен във Венеция, където се крие Пиеро Довици, и е поверен на грижите на Джироламо Липомано, в чиято резиденция остава поне до 29 февруари 1500 г. с голяма благодарност от страна на Медичите.[2]
Почти 8-годишен и вече грамотен, „Лоренцино“ е извикан от майка си Алфонсина в Рим. След това той и майка му следват Пиеро II Злочестия, военно ангажиран в Южна Италия от името на Франция. Така Лоренцо първо живее в Монтекасино, а след това в Гаета. След трагичната смърт на баща му, който се удавя в река Гариляно с още 300 души в опит да прехвърли артилерията на 28 декември 1503 г. за вдовицата и сираците се погрижва Бартоломео д'Алвиано, победител с Гонсало Фернандес де Кордоба,, докато не ги предаде в безопасност на брат си Бернардино д'Алвиано.
Веднъж в Рим, образованието на Лоренцо продължава. Сред възпитателите му е и хуманистът Дж. Фаворино. Способен да овладее латински и да разбира старогръцки, той не е запален по учението, а предпочита конете, хрътките, соколите, ловните дружинки и жените. Майка му не одобрява желанието му за забавление и винаги изисква той да ѝ се подчинява. Въпреки натрапчивостта на ѝ – „твърде амбициозна“ според съвременниците му, интригантка и често неуместна, Лоренцо не скъсва с нея, а напротив – запазва чувствата на „любов и благоговение“, като се грижи да получи нейното одобрение.[2]
През 1512 г. Лоренцо успява да се върне във Флоренция благодарение на подкрепата на папа Юлий II и Свещената лига: испанска армия, под командването на Рамон де Кардона, нахлува в Муджело и разграбва Прато и Кампи Бизенцио по ужасяващ начин. Изправени пред тези опустошения, флорентинците се предават и приемат завръщането на семейство Медичи. Сред жертвите на репресиите и отмъщенията, последвали реставрацията на Медичите, са и Николо Макиавели, който е заточен в имението си Сан Кашано ин Вал ди Пеза, и гонфалониерът Пиеро Содерини, който е принуден да отиде в изгнание.
През 1516 г. папа Лъв X отнема всичката собственост на херцог Франческо Мария I дела Ровере в края на една скъпа и безполезна война и дава Херцогство Урбино на своя племенник Лоренцо. През 1517 г. Лоренцо е ранен във врата от вражески аркебуз по време на обсадата на Мондолфо. През 1518 г., когато херцогството е нападнато от войските на лишения от собственост Франческо I, Лоренцо не е в състояние да се изправи срещу атаката и предава командването на войната на Бернардо Довици ди Бибиена (известен като „кардинал Бибиена“), талантлив писател и елегантен светски мъж, както и лош военен, който на свой ред е принуден да отстъпи.
_-_Uffizi.jpg)
Като част от усилията си да спечели властта в Италия кралят на Франция Франсоа I се обръща към създаването на определени стратегически съюзи. На 8 декември 1515 г. той и папа Лъв X се срещат и подписват споразумение за приятелство, в което Франсоа се съгласява да осигури властта на Ватикана над Католическата църква във Франция, а Лъв обещава да подкрепи претенциите на Франсоа над трона на Неапол. Това споразумение, подобно на повечето други от времето, е скрепено с брачен съюз. Племенникът на Лъв, Лоренцо II де Медичи, току-що е станал господар на Флорентинската република през 1516 г. Франсоа му пише, за да го поздрави, като заявява: „Възнамерявам да ви помогна с цялата си сила. Също така искам да ви омъжа за някоя красива и добра дама от благородническо потекло и от моите роднини, така че любовта, която нося към вас, да расте и да се укрепва.“[3] „Добрата дама“, предложена от крала, е неговата богата и далечна роднина Маделин дьо ла Тур д'Оверн, дъщеря на Жан IV дьо ла Тур д'Оверн, граф на Оверн, и Жана дьо Бурбон-Вандом. Лоренцо приема надлежно, тъй като е голяма чест да бъда свързан с френското кралско семейство, особено след като е от по-малко благороднически род (Медичите стават благородници едва наскоро), макар и изключително богат.[4] Що се отнася до Маделин и нейното семейство, те са щастливи да бъдат обвързани със сферата на самия папа.
Лоренцо се жени на 2 май 1518 г. в Замъка на Амбоаз за Маделин.[2][5] Техният брак е знак за съюза между краля на Франция Франсоа I и папа Лъв X, чичо на Лоренцо II, срещу император Максимилиан I. Тяхната сватба е разкошен празник, който отбеляза не само техния съюз, но и раждането на дофина за Франсоа I.[6] Както при другите празненства, организирани от краля през целия му живот, танците заемат много важно място. Танцува се предимно в италиански стил. 72 дами са облечени в италиански, немски и други модни костюми, правейки доста богата изложба на коприна и цвят.[6] Франсоа дава на Маделин 10 000 златни монети, докато Лоренцо предлага богати подаръци на френските благородници.[5] По време на сватбеното тържество за първи път е поставена Мандрагола, известната комедия на Николо Макиавели.
Младото семейство се радва много на раждането на дъщеря им Катерина на 13 април следващата година и според летописците те са така доволни сякаш имат син. На 4 май 1519 г. обаче 26-годишният Лоренцо умира от сифилис, по-малко от две седмици след 19-годишната си съпруга. Маделин умира на 28 април от това, за което се смята, че е чума (някои спекулират, че може да е била заразена със сифилис от съпруга си).[7] Лоренцо е погребан в гробницата, дело Микеланджело в Параклисите на Медичите в базиликата „Сан Лоренцо“ във Флоренция. След смъртта му Херцогство Урбино се връща у сем. Дела Ровере.
∞ 2 май 1518 г. в Замъка на Амбоаз за Маделин дьо ла Тур д'Оверн (* 1495, † 28 април 1519), дъщеря на Жан IV дьо ла Тур д'Оверн, граф на Оверн, на Лораге, господар на Ла Тур, и Жана дьо Бурбон-Вандом, от която има една дъщеря:
Има един извънбрачен син от мулатката[8][9] Симонета да Колевекио, прислужница на майката на Лоренцо II Алфонсина в Рим.[10][11][12][13]:
Неговата гробница в Параклисите на Медичите в църквата Сан Лоренцо във Флоренция, дело на Микеланджело, е известна със статуите на Здрача и Зората и с неговия алегоричен портрет в дрехите на римски водач. Поради омонимията с неговия дядо Лоренцо Великолепни (и двамата се казват Лоренцо ди Пиеро де Медичи) гробницата му понякога се бърка с тази на неговия прародител.
_Cappelle_Medicee_Florenz-3.jpg)
_Cappelle_Medicee_Firenze.jpg)
През 1519 г. неговият портрет е нарисуван на маслена картина от Рафаело Санцио. Платното е закупено през 2007 г. на търг на Кристис от неизвестен купувач за 27,5 млн. евро.[14]
След като първоначално предлага да го посвети на чичо му Джулиано, Николо Макиавели посвещава на Лоренцо „Владетелят“, родена като колекция от примери, дискусии и предложения към човека, управлявал Флоренция по това време.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
