Лозеница

Ло̀зеница е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград. До 1934 година името на селото е Дере мисилим.^[2]

Лозеница
Лозеница 41.504677, 23.370596 Лозеница
Общи данни
Население	56 души[1] (15 март 2024 г.) 6,93 души/km²
Землище	8168 km²
Надм. височина	391 m
Пощ. код	2821
Тел. код	074323
МПС код	Е
ЕКАТТЕ	44121
Администрация
Държава	България
Област	Благоевград
Община    – кмет	Сандански Атанас Стоянов (независим политик; 2019)
Лозеница в Общомедия

История

Чешма на входа на Лозеница, построена в 1986 година по случай 103 година от Илинденското въстание

Църквата „Свети Илия“ е от XVII век.^[3]

В края на XIX век Дере мислим е изцяло българско село в Мелнишка кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Дере чифлик (Déré-tchiflik) е посочено като село в Мелнишка каза с 62 домакинства и 210 жители българи.^[4]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„

Чифлици, село на десния бряг от Мелничката река, на разстояние 1 час от Мелник към ЮЗ. В това село освен земледелието занимават се и с лозарство; изкарват вино добро качество. Къщи 50, само българе. Разположено е на един баир над реката.[5]

“

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото е 210 души, всички българи-християни.^[6]

Българското училище в Дере Мислим е отворено от Костадин Точев по нареждане на Яне Сандански в къщата на чорбаджи Атанас Белята, като гръцкият учител е изгонен. Наклеветен от мелнишките гърци пред властите за революционер, Точев е два пъти бит, затварян и разпитван от мелнишкия каймакамин Ибрахим бей.^[7]

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[8]

	Численост
Общо	83
Българи	82
Турци	-
Цигани	-
Други	-
Не се самоопределят	-
Неотговорили	-

Личности

Родени в Лозница

• Вангел Андонов (1880 – 1922), деец на ВМРО, убит на 4 септември 1922 година от органи на полицията при конфликта на ВМРО с правителството на БЗНС.^[9]

Починали в Лозеница

• Атанас Павлов (поп Ташо) (1822 – 1907), български църковен деец

Галерия

• 
• 

Бележки

1. www.grao.bg
2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
3. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 517.
4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 140 – 141.
5. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 25.
6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 190.
7. Точев, Богомил. Кратка история на моето родно село Лешница. София, „Илинда - Евтимов“, 2003. с. 51.
8. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
9. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 709.

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.