История на литературата

История на литературата (или литературна история) е развитието на литературата във времето – по периоди и години, както и на науката, изследваща това развитие.

Най-често в историята на литературата се разглежда развитието на различни техники на писане, тематики и прочее. В това число конкретните произведения за даден период, тяхната читателска рецепция и т.н.

Това е дял на литературната наука. Има за предмет литературата във времето. Историята прави надлъжен разрез на литературата, докато критиката прави напречен. Историята на литературата е отворен подход към литературата. Възниква през втората половина на 19 век.

Литературата се контекстуализира. Може също да се вземе предвид и биографията на автора. Разглежда се отвън-навътре литературата, от социо-културния контекст към литературния.

Литературата съществува чрез въздействието, което оказва върху читателите. В триъгълника „автор – творба – читателска публика“ последната не е пасивен елемент.

Външни препратки

• Димитър Маринов, „Пристъп“. – В: Димитър Маринов. История на българската литература. Пловдив: Издание и печат на Христо Г. Данов, 1887; LiterNet, 16.04.2006.
• Божан Ангелов, „Историята на българската литература като учебен предмет“, сп. Училищен преглед, 1898, № 2, с. 163-174; LiterNet, 31.12.2005.
• Никола Георгиев, „Тезиси по историята на новата българска литература“, сп. Литературна история, 1987, кн. 16.
• Албена Вачева, „(Не)възможната история на българската женска литература“, eлектронно списание LiterNet, 03.02.2009, № 2 (111)
• Албена Вачева, „Модерната историография и литературната история“, eлектронно списание LiterNet, 31.08.2005, № 8 (69)
• Румяна Йовева, „Литературни истории в образователния дискурс“, eлектронно списание LiterNet, 11.12.2005, № 12 (73)
• Димитър Кръстев, „Канон и/или агон. Литературноисторическите (ре)конструкции“, LiterNet, 23.04.2003.
• Х. Р. Яус „Литературната история като провокация към литературознанието“, 1970 г.