Лиляна Димитрова

Лиляна Николова Димитрова, с псевдоним Блага, е деятелка на младежкото и работническо комунистическо движение в България. Участва в комунистическото съпротивително движение през Втората световна война.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Лиляна Димитрова.

---

Лиляна Димитрова
деятелка на младежкото комунистическо движение в България
Паметник в Шумен
Родена	17 юли 1918 г. Цариград, Османска империя
Починала	27 юни 1944 г. (25 г.) Пловдив, Царство България
Погребана	Братска могила (Пловдив), Пловдив, Република България
Учила в	Софийски университет
Политика
Партия	БКП (1939)
Лиляна Димитрова в Общомедия

Биография

Родена е в Цариград, Османската империя, на 17 юли 1918 година. През 1937 г. става член на Работническия младежки съюз. Като студентка в Юридическия факултет на Софийския университет е активен член на Българския общ народен студентски съюз. От 1939 г. е член на БКП. За активна антидържавна дейност 2 пъти е интернирана.

Участва в комунистическото движение по време на Втората световна война. В началото на юли 1941 г. преминава в нелегалност. Работи като секретар на районен комитет на РМС, член и секретар на областния комитет на РМС в София. През юни 1942 г. е арестувана и интернирана в женския отдел „Свети Никола“ на концлагера Гонда вода, откъдето само след няколко дни избягва.

Отново се връща в София и работи като секретар на Областния комитет и член на ЦК на РМС. Организира акции и масови демонстрации на софийската работническа младеж. Страда от силно късогледство и затова избягва да се движи из града, познава добре само квартала около бащиния си дом между улиците „Искър“ и „Екзарх Йосиф“ (недалеч от Сточна гара)^[1].

Въпреки слабото ѝ зрение в началото на 1944 г. е изпратена в Пловдив за секретар на Областния комитет на РМС. Там е почти безпомощна в непознатия град и това се оказва фатално за нея. През юни е в Стария град, когато полицията организира там блокада. Димитрова се скрива в кокошарник и чака. След време блокадата е вдигната, но тя не вижда и продължава да стои. Идва собственикът и се изненадва от непознатата жена. Отива и вика полиция. Организират полицейска засада, обграждат я, предлагат ѝ да се предаде, но тя започва да стреля с пистолета си и започва неравна престрелка. Димитрова оставя последния патрон за себе си, прострелва се и загива на 27 юни 1944 г., само 20 дни преди да навърши 26 години^[1].

Паметник в с. Студенец (област Разград) пред читалище „Лиляна Димитрова“ (днес „Отец Паисий“)

Памет

Тленните останки на Лиляна Димитрова се съхраняват в криптата на Братската могила в Пловдив в метален саркофаг към монумента^[2].

Лиляна Димитрова е представяна в групата на Петимата от РМС. Към нейната ярка личност проявява интерес поетесата Блага Димитрова – написва поемата „Лиляна“, издадена като книга през 1959 г.^[1].

Паметната плоча на Лиляна Димитрова в Пловдив е поругана навръх 7 ноември 2012 г. Анонимни извършители надраскват със спрей „Така умират безродниците“. Младежкото обединение в БСП излиза с остър протест срещу акта, определен като „израз на мародерски манталитет“^[3].

В провинция Хавана (Република Куба) с помощта на български специалисти в 1971-1973 г. е построена опитна селскостопанска станция "Лиляна Димитрова" (Estacion Experimental Horticola "Liliana Dimitrova")^[4], през 1985 г. конвертирани в селскостопанския институт "Лиляна Димитрова" (Instituto de Investigaciones Hortícolas "Liliana Dimitrova").

Бележки

1. С последния куршум Лиляна Димитрова убива себе си, сайт на в. „Труд“, 4 юли 2015 г., посетен на 11 юли 2016 г.
2. Братската могила пази тленните останки на Лиляна Димитрова, „Под тепето“, 2 декември 2013 г., посетен на 11 юли 2016 г.
3. Поругаха плочата на Лиляна Димитрова Архив на оригинала от 2017-02-16 в Wayback Machine., Plovdiv online, 7 ноември 2012 г., посетен на 11 юли 2016 г.
4. Raisa Pages. Los investigadores de la Liliana Dimitrova trabajan para que el pueblo pueda consumir hortalizas durante todo el ano // "Granma" 3 de junio 1983.

Източници

• Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник, т. III, ДИ „Народна просвета“, С., 1983, с. 212

Външни препратки

• Снимка на Лиляна Димитрова^{[неработеща препратка]}