Ливада (община Струга)

Ливада (на македонска литературна норма: Ливада; на албански: Livadhia) е село в Северна Македония, в община Струга.

Вижте пояснителната страница за други значения на Ливада.

---

Ливада Ливада
— село —
Ливада 41.2317, 20.7244
Страна	Северна Македония
Регион	Югозападен
Община	Струга
Географска област	Стружко поле
Надм. височина	695 m
Население	1485 души (2002)
Пощенски код	6338
Ливада в Общомедия

География

Селото е разположено в Стружкото поле, на левия бряг на Сатеска.

История

В ΧΙΧ век Ливада е село в Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ливада (Livada) е посочено като село с 20 домакинства, като жителите му са 68 българи.^[1] Според Васил Кънчов в 90-те години Ливада чифлик има 5 къщи българи.^[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ливада има 90 жители българи християни.^[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ливада е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 10 къщи.^[4]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ливада има 24 българи екзархисти.^[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 1485 жители.^[6]

Националност	Всичко
северномакедонци	1
албанци	1388
турци	0
роми	0
власи	0
сърби	0
бошняци	0
други	96

Личности

Родени в Ливада

• Азис Положани (р. 1957), учен медик и политик от Северна Македония, министър
• Алириза Лога (1947 – 2000), политик от Република Македония
• Артим Шакири (р. 1973), футболист от Северна Македония
• Зиядин Села (р. 1972), политик от Северна Македония, кмет на община Струга
• Лиман Положани (р. 1935), просветен деец и политик от Социалистическа Северна Македония

Бележки

1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102 – 103.
2. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 30. (на македонска литературна норма)
5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 20 септември 2007