Дилофо (дем Горуша)

Дилофо или Либохово (на гръцки: Δίλοφο, катаревуса Δίλοφον, Дилофон, до 1929 година Βραχοπλαγιά, Врахоплая,^[1] до 1927 година Λιμπόχοβο, Либохово^[2]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.

Вижте пояснителната страница за други значения на Дилофо.

---

Дилофо Δίλοφο
— село —
Дилофо 40.171, 21.165 Дилофо Дилофо
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Горуша
Географска област	Горуша
Надм. височина	980 m
Население	11 души (2021 г.)

География

Селото е разположено на 980 m надморска височина,^[3] на 3 km южно от пътя Кожани - Неаполи (Ляпчища) - Коница, в югозападните склонове на планината Горуша (Войо). Отдалечено е на 12 km от село Пендалофос (Жупан).^[4]

История

В Османската империя

В края на XIX век Либохово е село в Жупанска нахия в Анаселишка каза на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от 1817 година,^[5] а главната селска църква „Успение Богородично“ от 1844 година.^[6]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Ливоховон (Livohovon), Сисанийска епархия, живеят 1200 гърци.^[7]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Либохово има 300 жители гърци християни.^[8]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Либохово е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 91 къщи.^[9]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Либахово (Libahovo) има 200 гърци.^[10]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Либохово (Λιμπόχοβο), Населишка каза, живеят 400 гърци елинофони християни.^[11]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Либохово остава в Гърция. В 1927 година е прекръстено на Врахоплая, а в 1929 година – на Дилофо.^[3]

Населението традиционно произвежда жито, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.^[3]

Прекръстени с официален указ местности в община Дилофо на 31 юли 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Варенга[4]	Βαρέγγα	Профитис	Προφήτης[12]	връх на С от Дилофо (1119 m)[4]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	501[3]	347[3]	338[3]	331[3]	196[3]	135[3]	70[3]	117[3]	112[3]	47	24	11

Личности

Родени в Дилофо

• Йоанис Захос (1867 – 1964), гръцки лекар и политик
• Николос Курнавос (1912 – 1989), гръцки политик

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
3. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 341. (на македонска литературна норма)
4. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
5. Προφήτης Ηλίας Διλόφου // Δήμος Βοΐου. Архивиран от оригинала на 2014-05-29. Посетен на 28 май 2014 г.
6. Τσιλιπάκου, Αγαθονίκη. Ναός Κοίμησης της Θεοτόκου Διλόφου // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 17 май 2014 г.
7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
9. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 76. (на македонска литературна норма)
10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
11. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
12. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)