Древни либийци
From Wikipedia, the free encyclopedia
From Wikipedia, the free encyclopedia
Либийците (егип. транслит. rbw, rb, rbj, на старогръцки: Λύβιοι, лат. Líbyes) – древно европеоидно население в Северна Африка. Античните автори наричат либийци коренното светлокожо североафриканско население в противоположност на финикийците (пуните), елините и древните египтяни.
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: корекции в правописа; добавяне на източници. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Названието либийци е заимствано и в древноеврейските текстове залегнали в Стария завет и по-точно в Книгата Битие – „lubim“ и „lehabim“[1]. Библейската традиция ги намира за родствени на египтянския хамитски народ, което значи за потомци на Хам. Йосиф Флавий ги нарича потомци на Фут, син на Хам.[2] (Библията не споменава нищо за потомците на Фут). През античността, древните гърци разширявайки експанзията си в Средиземноморието, приемат названието либийци от египтяните (на старогръцки: Λύβιοι), и с което започват да наричат светлокожото автохтонно население на Северна Африка, без египтяните и финикийците и по-точно либофиникийците (включително пуните), т.е. заселилите се в Древна Либия финикийци по време на т.нар. финикийска колонизация.
През античността постепенно етнонима „либийци“ се прехвърля на берберите (на старогръцки: βάρβαροι, лат. barbari). Самоназванието на берберите е амазиг, амахаг (кабилск. Imaziɣen – „човек“), с което са наричат някои северноафрикански племена като част от древните либийци.
Историята на либийците е история на тясно и взаимосвързани контакти, конфликти и взаимопроникване на културата осъществяваща постепенната експанзия на Древен Египет в Северна Африка, последвана от финикийската експанзия с основаването на техните северноафрикански търговски колонии и най-вече на Картаген, последвана от тази на древните гърци. Колониите на елините прерастват в силна държава в Киренайка, последвана от римска окупация и колонизация на цяла Северна Африка. В Римска Северна Африка остават многобройни еврейски общности в Киренайка и Триполитания.
