From Wikipedia, the free encyclopedia
Дука д'Аоста (на италиански: Emmanuele Filiberto Duca d’Aosta) са серия леки крайцери на италианския флот от времето на Втората световна война. Всичко от проекта за флота са построени 2 единици: „Дука д'Аоста“ (на италиански: Emmanuele Filiberto Duca d’Aosta) и „Еудженио ди Савоя“ (на италиански: Eugenio di Savoia). Серията е последващо развитие на – крайцерите от типа „Раймондо Монтекуколи“. Във военноморската литература са известни и като „Кондотиери D“ (Condottieri D). Те са прототип за крайцерите от типа „Киров“.
| Леки крайцери тип „Дука д'Аоста“ Classe Duca d'Aosta | |
 Лекият крайцер „Еудженио ди Савоя“ | |
| Флаг |  Италия СССР Гърция |
|---|---|
| Клас и тип | Леки крайцери от типа „Дука д'Аоста“ |
| Следващ тип | Леки крайцери тип „Дука дели Абруци“ |
| Предшестващ тип | Леки крайцери тип „Раймондо Монтекуколи“ |
| Производител | OTO в Ливорно и др., Италия. |
| Планирани | 2 |
| Построени | 2 |
| В строеж | 1932 г. – 1936 г. |
| В строй | 1935 г. – 1973 г. |
| Утилизирани | 2 |
| Служба | |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 8450 t (стандартна); 10 539 t (пълна) |
| Дължина | 186,9 m |
| Дължина между перпендикулярите | 171,8 m |
| Ширина | 17,5 m |
| Газене | 6,5 m |
| Броня | пояс: 70+30 – 35 mm; палуба: 30 – 35 mm; кули: 90 mm; траверси: 50 mm; бойна рубка: 100 mm |
| Задвижване | 2 парни турбини Parsons или Beluzzo; 6 парни водотръбни котли Thornycroft или Yarrow |
| Мощност | 110 000 к.с. (80,9 МВт) |
| Движител | 2 гребни винта |
| Скорост | 36,5 възела (67,6 km/h) |
| Далечина на плаване | 4122 или 4411 морски мили при 18 възела ход; Запас гориво: 1653 t нефт |
| Екипаж | 694 души |
| Кръстени в чест на | знаменити кондотиери |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 4x2 152 mm; |
| Зенитна артилерия | 3x2 100 mm; 4x2 37 mm; 6x2 13,2 mm картечници (от 1942 г.: 12x1 20 mm) |
| Противолодъчно въоръжение | 2 бомбохвърляча; 2 бомбомета; 12 дълбочинни бомби |
| Минноторпедно въоръжение | 2x3 533 mm ТА; 112 – 146 мини |
| Самолети | 1 катапулт; 2 хидроплана IMAM Ro.43[~ 1] |
| Леки крайцери тип „Дука д'Аоста“ в Общомедия | |
В проекта на крайцерите са внесени изменения в посока усилване на защитата и подобряване на мореходността.
Леките крайцери от типа „Дука д'Аоста“ имат нитован корпус с полубак, който преминава в надстройка на горната палуба. Като цяло конструкцията е аналогична на първите две серии крайцери. Носовата част получава клиперски очертания с видим развал на шпангоутите за подобряване на мореходността. Полубакът има слабо издигане към форщевена. Височината на междупалубното пространство в средата на корпуса съставлява 2,25 m. Към краищата, зад пределите на МКО, постепенно се увеличава. При форщевена разстоянието между 1-вата средна и горната палуба достига 2,7 m, а при ахтерхщевена е 2,6 m. Системата на набора е смесена (средната част по надлъжната система, краищата по напречната). 21 водонепроницаеми напречни прегради делят корпуса на 22 отсека. Предполага се, че корабите ще могат да издържат наводняването на които и да е два съседни отсека. Напречната метацентрична височина при нормална водоизместимост е 1,52 m.
Главният калибър на кораба е представен от четири 152-mm двуоръдейни артилерийски установки, които са разположени линейно-терасовидно в носовата и кърмовата части на кораба. Те се отличават с мощна балистика, имат разделно-гилзово зареждане с клинов хоризонтално-плъзгащ се затвор. Боекомплектът на всяко оръдие съставлява по 250 изстрела. Системата за управление на огъня на артилерията на главния калибър се състои от централен автомат на стрелбата в централния артилерийски пост, командно-далекомерен пост с визьор с централно насочване и два 5-метрови стереодалекомери. Във втората и третата кули има допълнителни стереодалекомери с база 7,2 m и куполни автомати за стрелба, което дава възможност да се управлява огънят автономно.
Универсалният калибър е представен от три 100 mm сдвоени палубни арт-установки система Минизини с боекомплект от 250 изстрела на ствол (една е на диаметралната плоскост). При тези установки има полуавтоматично патронно зареждане и електрическа трансмисия за насочване, но по скорост на насочване, скорострелност и ефективност този универсален калибър вече почти не отговаря на изискванията към началото на войната. Има две групи (на десния и левия борд) морски прибора за управление на артилерийския зенитен огън с два зенитни автомата на стрелбата и два визирно-далекомерни поста с 3-метрови стереодалекомери.
Малокалибрената зенитна артилерия на кораба разполага с четири 37 mm сдвоени и осем 20 mm едностволни зенитни автомати на фирмата „Breda“: съвременни, но стрелящи по насочване само на стандартни оптически и диоптрически прицелни устройства.
Торпедното въоръжение е представено от два тритръбни 533-mm насочващи се торпедни апарата: всяко има 12 торпеда, 6 от които са в апаратите и още 6 на стелажи близо до надстройката, без бойните детонатори. В хода на войната обаче от торпедате се отказват, тъй като съхраняването им е доста опасно, а потребността от тях – малка: освободеното тегло се използва за допълнителен боезапас за зенитните автомати.
На корабите има и два бомбомета и два кърмови бомбохвъргача за противолодъчни дълбочинни бомби. При претоварване крайцерът приема на минни пътеки по горната палуба морски мини (до 150 броя, в зависимост от образеца). На шкафута на крайцера има въртящ се катапулт, на който се съхраняват два хидросамолета биплан IMAM Ro.43.
Броневата цитадела се простира от 187 до 27 шпангоут (тук е приета обратната система за броене на шпангоутите, с начало от кърмовия перпендикуляр), като се формира от 70 mm долен и 20 mm горен брониран пояс, 35 mm надлъжна бронирана преграда (отстояща на 3,5 m от главния броневи пояс) и 20 mm бронева платформа, съединяваща техните основи. Допълнително са поставени 50 mm носова и кърмова траверси, а също 30…35 mm главна бронирана и 12…15 mm горна палуба и палуба на полубака, което е повече отколкото при британските „Леандъри“ и „Саутхемптъни“. Кулите на главния калибър се защитават от вертикална 90 mm броня с 45 mm покрив. Барбетите на кулите на главния калибър са над горната палуба и са прикрити от 50 mm броня, а под нивото на горната палуба бронята е 45 mm, близо към погребите нейната дебелина намалява до 30 mm. Щитовете на универсалните 100-mm оръдия имат 8 mm защита. Бойната рубка има 100 mm вертикална броня, покрив – 30 mm. Комбинацията между пояса и изнесената навътре преграда дава добра защита срещу снаряди с малко забавяне или такива снабдени с взриватели с мигновенно действие (с първия тип обикновено са снабдени полубронебойните снаряди, с вторите – фугасните)[1]. При „Condottieri“ от четвъртата серия теглото на бронята достига 1700 t или 22% от стандартната водоизместимост, най-накрая количеството преминава в качество – вече има прилична зона на неуязвимост от 152-mm снаряди, макар и да няма такова от 203-mm.
Енергетичната установка се състои от три котелни отделения, в които има шест 4-колекторни водотръбни котела Yarrow с вертикални паропрегревателя (производителност – по 80 t/h, с налягане до 25 kg/cm² и температура до 350 °С). В двете машинни отделения има два трикорпусни ГТЗА система Parsons с номинална мощност по 55 000 к.с. всеки на 250 r/min при гребния вал. На кораба има два спомагателни котела. Проектната скорост при нормална водоизместимост съставлява 36,5 възела. Реалната скорост на крайцерите в открито море съставлява около 34 възела.
Електроенергетичната установка включва четири турбогенератора по 160 kW, поставени сдвоено в носовото и кърмовото машинни отделения, и два дизел-генератора със същата мощност, разположени в носовото и кърмовото отделения под водолинията зад пределите на бронираната цитадела. В силовата електромрежа се използва постоянен ток с напрежение от 220 V. Запасите мазут съставлява 1635 t, на турбинно масло – 70 t, котелната вода е 253 t, питейната – 59 t.
„Дука д'Аоста“ е заложен на 29 октомври 1932 г. Спуснат е на вода на 22 април 1934 г. Влиза в строй на 13 юли 1935 г. На 6 февруари 1949 г. е предаден на СССР. Преименуван е на „Сталинград“, а после на „Керч“ и влиза в състава на Черноморския флот, докато не е изключен от списъците му на 20 февруари 1959 г.
„Еудженио ди Савоя“ е заложен на 6 юли 1933 г. Спуснат на вода на 16 юни 1935 г. Влиза в строй на 16 януари 1936 г. Наречен е в чест на Евгений Савойски. Предаден е като репарация на Гърция през юли 1950 г. и е преименуван на „Ели II“ (в чест на крайцера „Ели“). В състава на ВМС на Гърция е до 1973 г.
Кондотиерите серия D стават върха на развитието на типа крайцери предназначени за борба с френските контраминоносци. Крайцерите от сериите C и D напълно съответстват на тези задачи, за които са направени. Бронирането на тази и предходната серии напълно отговаря на задачата да защити корабите от огъня на 138 mm оръдия. Кучността на оръдията на тези четири крайцера, както показва сравнителната статистика от боевете, е на нивото на британците.[2]
Но за борбата с британските крайцери хоризонталната защита е недостатъчно надеждна, вертикалната при типа „Монтекуколи“ е съпоставима, а при типа „Аоста“ превъзхожда близките по размер британски „Линдери“ и „Фиджи“, като чувствително ги превъзхожда по % брониране по водолинията. Съществуват мнения, основаващи се на опита от войната в Тихия океан, например на Дейвид Браун, че вертикалната броня е излишна за крайцерите въобще. Но в Средиземноморието това не е така, защото ако за Тихия океан основни са бронебойните снаряди, то тук това са фугасните. Тъй като „Аостите“ се прехвърлят в разряда на 8000-тонниците, то за своята водоизместимост те са недостатъчно въоръжени. Но високата им скорост позволява да прехващат конвои, да поставят най-отговорните минни заграждения. Активното им използване и успехи кондотиерите C и D дължат преди всичко на тяхната висока скорост. Единственият им явен недостатък е липсата при италианците на артилерийски радар.[2]
| Сравнителни характеристики с аналозите на проекта | ||||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| Основни елементи |  Франция„Ла Галисониер“ |
 Великобритания„Пърт“[3] |
Италия „Раймондо Монтекуколи“[4] |
Италия „Дука д’Аоста“[4] |
СССР „проект 26-бис“[5] |
Великобритания „Фиджи“[6] |
| Водоизместимост, стандартна/ пълна, t | 7600/9100 | 6980/8965 | 7431/8853 | 8317/10 374 | 8177/9792 | 8530 – 8735/10 450—11 086 |
| Съдова енергетична установка, к.с. | 84 000 | 72 500 | 106 000 | 110 000 | 110 000 | 72 500 |
| Максимална скорост, възела | 31 | 32,5 | 37 | 36,5 | 35 | 31,5 |
| Далечина на плаване, мили на скорост, възела | 5500 (18) | 7000 (15) | 4122 (18) | 3900 (14) | 4880 (17,8) | 6520 (13) |
| Артилерия на главния калибър | 3×3 – 152 mm | 4×2 – 152 mm | 4×2 – 152 mm | 4×2 – 152 mm | 3×3 – 180 mm | 4×3 – 152 mm |
| Универсална артилерия | 4×2 – 90 mm | 4×2 – 102 mm | 3×2 – 100 mm | 3×2 – 100 mm | 6×1 – 100 mm | 4×2 – 102 mm |
| Лека зенитна артилерия | 4×2 – 13,2 mm | 3×4 – 12,7 mm | 4×2 – 37 mm, 4×2 – 13,2 mm | 4×2 – 37 mm, 4×2 – 13,2 mm | 9×1 – 45 mm/46, 4×1 – 12,7 mm | 2×4 – 40 mm, 2×4 – 12,7 mm |
| Торпедно въоръжение | 2×2 – 550 mm ТА | 2×4 – 533 mm ТА | 2×2 – 533 mm ТА | 2×3 – 533 mm ТА | 2×3 – 533 mm ТА | 4×3 – 533 mm ТА |
| Брониране, mm | пояс – 105+20, палуба – 38, кули – 100, рубка – 95 | пояс – 76, палуба – 32, кули и барбети – 25, погреби до 89 | пояс – 60+30, палуба – 30, кули – 70, рубка – 100 | пояс – 70+30, палуба – 35, кули – 90, рубка – 100 | пояс – 70, палуба – 50, кули – 70, рубка – 150 | пояс – 83, палуба – 51, кули – 51, барбети – 25+25, погреби – 83 |
| Екипаж, души | 674 | 570 | 648 | 694 | 897 | 733 – 920 |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
