Леки крайцери тип „Дука д'Аоста“

Дука д'Аоста (на италиански: Emmanuele Filiberto Duca d’Aosta) са серия леки крайцери на италианския флот от времето на Втората световна война. Всичко от проекта за флота са построени 2 единици: „Дука д'Аоста“ (на италиански: Emmanuele Filiberto Duca d’Aosta) и „Еудженио ди Савоя“ (на италиански: Eugenio di Savoia). Серията е последващо развитие на – крайцерите от типа „Раймондо Монтекуколи“. Във военноморската литература са известни и като „Кондотиери D“ (Condottieri D). Те са прототип за крайцерите от типа „Киров“.

Леки крайцери тип „Дука д'Аоста“ Classe Duca d'Aosta
Лекият крайцер „Еудженио ди Савоя“
Флаг	Италия  СССР  Гърция
Клас и тип	Леки крайцери от типа „Дука д'Аоста“
Следващ тип	Леки крайцери тип „Дука дели Абруци“
Предшестващ тип	Леки крайцери тип „Раймондо Монтекуколи“
Производител	OTO в Ливорно и др., Италия.
Планирани	2
Построени	2
В строеж	1932 г. – 1936 г.
В строй	1935 г. – 1973 г.
Утилизирани	2
Служба
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	8450 t (стандартна); 10 539 t (пълна)
Дължина	186,9 m
Дължина между перпендикулярите	171,8 m
Ширина	17,5 m
Газене	6,5 m
Броня	пояс: 70+30 – 35 mm; палуба: 30 – 35 mm; кули: 90 mm; траверси: 50 mm; бойна рубка: 100 mm
Задвижване	2 парни турбини Parsons или Beluzzo; 6 парни водотръбни котли Thornycroft или Yarrow
Мощност	110 000 к.с. (80,9 МВт)
Движител	2 гребни винта
Скорост	36,5 възела (67,6 km/h)
Далечина на плаване	4122 или 4411 морски мили при 18 възела ход; Запас гориво: 1653 t нефт
Екипаж	694 души
Кръстени в чест на	знаменити кондотиери
Въоръжение
Артилерия	4x2 152 mm;
Зенитна артилерия	3x2 100 mm; 4x2 37 mm; 6x2 13,2 mm картечници (от 1942 г.: 12x1 20 mm)
Противолодъчно въоръжение	2 бомбохвърляча; 2 бомбомета; 12 дълбочинни бомби
Минноторпедно въоръжение	2x3 533 mm ТА; 112 – 146 мини
Самолети	1 катапулт; 2 хидроплана IMAM Ro.43[~ 1]
Леки крайцери тип „Дука д'Аоста“ в Общомедия

Конструкция

Лекият крайцер „Еудженио ди Савоя“.

В проекта на крайцерите са внесени изменения в посока усилване на защитата и подобряване на мореходността.

Корпус

Леките крайцери от типа „Дука д'Аоста“ имат нитован корпус с полубак, който преминава в надстройка на горната палуба. Като цяло конструкцията е аналогична на първите две серии крайцери. Носовата част получава клиперски очертания с видим развал на шпангоутите за подобряване на мореходността. Полубакът има слабо издигане към форщевена. Височината на междупалубното пространство в средата на корпуса съставлява 2,25 m. Към краищата, зад пределите на МКО, постепенно се увеличава. При форщевена разстоянието между 1-вата средна и горната палуба достига 2,7 m, а при ахтерхщевена е 2,6 m. Системата на набора е смесена (средната част по надлъжната система, краищата по напречната). 21 водонепроницаеми напречни прегради делят корпуса на 22 отсека. Предполага се, че корабите ще могат да издържат наводняването на които и да е два съседни отсека. Напречната метацентрична височина при нормална водоизместимост е 1,52 m.

Въоръжение

Главният калибър на кораба е представен от четири 152-mm двуоръдейни артилерийски установки, които са разположени линейно-терасовидно в носовата и кърмовата части на кораба. Те се отличават с мощна балистика, имат разделно-гилзово зареждане с клинов хоризонтално-плъзгащ се затвор. Боекомплектът на всяко оръдие съставлява по 250 изстрела. Системата за управление на огъня на артилерията на главния калибър се състои от централен автомат на стрелбата в централния артилерийски пост, командно-далекомерен пост с визьор с централно насочване и два 5-метрови стереодалекомери. Във втората и третата кули има допълнителни стереодалекомери с база 7,2 m и куполни автомати за стрелба, което дава възможност да се управлява огънят автономно.

Универсалният калибър е представен от три 100 mm сдвоени палубни арт-установки система Минизини с боекомплект от 250 изстрела на ствол (една е на диаметралната плоскост). При тези установки има полуавтоматично патронно зареждане и електрическа трансмисия за насочване, но по скорост на насочване, скорострелност и ефективност този универсален калибър вече почти не отговаря на изискванията към началото на войната. Има две групи (на десния и левия борд) морски прибора за управление на артилерийския зенитен огън с два зенитни автомата на стрелбата и два визирно-далекомерни поста с 3-метрови стереодалекомери.

Малокалибрената зенитна артилерия на кораба разполага с четири 37 mm сдвоени и осем 20 mm едностволни зенитни автомати на фирмата „Breda“: съвременни, но стрелящи по насочване само на стандартни оптически и диоптрически прицелни устройства.

Торпедното въоръжение е представено от два тритръбни 533-mm насочващи се торпедни апарата: всяко има 12 торпеда, 6 от които са в апаратите и още 6 на стелажи близо до надстройката, без бойните детонатори. В хода на войната обаче от торпедате се отказват, тъй като съхраняването им е доста опасно, а потребността от тях – малка: освободеното тегло се използва за допълнителен боезапас за зенитните автомати.

На корабите има и два бомбомета и два кърмови бомбохвъргача за противолодъчни дълбочинни бомби. При претоварване крайцерът приема на минни пътеки по горната палуба морски мини (до 150 броя, в зависимост от образеца). На шкафута на крайцера има въртящ се катапулт, на който се съхраняват два хидросамолета биплан IMAM Ro.43.

Брониране

Броневата цитадела се простира от 187 до 27 шпангоут (тук е приета обратната система за броене на шпангоутите, с начало от кърмовия перпендикуляр), като се формира от 70 mm долен и 20 mm горен брониран пояс, 35 mm надлъжна бронирана преграда (отстояща на 3,5 m от главния броневи пояс) и 20 mm бронева платформа, съединяваща техните основи. Допълнително са поставени 50 mm носова и кърмова траверси, а също 30…35 mm главна бронирана и 12…15 mm горна палуба и палуба на полубака, което е повече отколкото при британските „Леандъри“ и „Саутхемптъни“. Кулите на главния калибър се защитават от вертикална 90 mm броня с 45 mm покрив. Барбетите на кулите на главния калибър са над горната палуба и са прикрити от 50 mm броня, а под нивото на горната палуба бронята е 45 mm, близо към погребите нейната дебелина намалява до 30 mm. Щитовете на универсалните 100-mm оръдия имат 8 mm защита. Бойната рубка има 100 mm вертикална броня, покрив – 30 mm. Комбинацията между пояса и изнесената навътре преграда дава добра защита срещу снаряди с малко забавяне или такива снабдени с взриватели с мигновенно действие (с първия тип обикновено са снабдени полубронебойните снаряди, с вторите – фугасните)^[1]. При „Condottieri“ от четвъртата серия теглото на бронята достига 1700 t или 22% от стандартната водоизместимост, най-накрая количеството преминава в качество – вече има прилична зона на неуязвимост от 152-mm снаряди, макар и да няма такова от 203-mm.

Главна енергетична установка

Енергетичната установка се състои от три котелни отделения, в които има шест 4-колекторни водотръбни котела Yarrow с вертикални паропрегревателя (производителност – по 80 t/h, с налягане до 25 kg/cm² и температура до 350 °С). В двете машинни отделения има два трикорпусни ГТЗА система Parsons с номинална мощност по 55 000 к.с. всеки на 250 r/min при гребния вал. На кораба има два спомагателни котела. Проектната скорост при нормална водоизместимост съставлява 36,5 възела. Реалната скорост на крайцерите в открито море състав­лява около 34 възела.

Електроенергетичната установка включва четири турбогенератора по 160 kW, поставени сдвоено в носовото и кърмовото машинни отделения, и два дизел-генератора със същата мощност, разположени в носовото и кърмовото отделения под водолинията зад пределите на бронираната цитадела. В силовата електромрежа се използва постоянен ток с напрежение от 220 V. Запасите мазут съставлява 1635 t, на турбинно масло – 70 t, котелната вода е 253 t, питейната – 59 t.

История на службата

„Дука д'Аоста“ е заложен на 29 октомври 1932 г. Спуснат е на вода на 22 април 1934 г. Влиза в строй на 13 юли 1935 г. На 6 февруари 1949 г. е предаден на СССР. Преименуван е на „Сталинград“, а после на „Керч“ и влиза в състава на Черноморския флот, докато не е изключен от списъците му на 20 февруари 1959 г.

„Еудженио ди Савоя“ е заложен на 6 юли 1933 г. Спуснат на вода на 16 юни 1935 г. Влиза в строй на 16 януари 1936 г. Наречен е в чест на Евгений Савойски. Предаден е като репарация на Гърция през юли 1950 г. и е преименуван на „Ели II“ (в чест на крайцера „Ели“). В състава на ВМС на Гърция е до 1973 г.

Оценка на проекта

Кондотиерите серия D стават върха на развитието на типа крайцери предназначени за борба с френските контраминоносци. Крайцерите от сериите C и D напълно съответстват на тези задачи, за които са направени. Бронирането на тази и предходната серии напълно отговаря на задачата да защити корабите от огъня на 138 mm оръдия. Кучността на оръдията на тези четири крайцера, както показва сравнителната статистика от боевете, е на нивото на британците.^[2]

Но за борбата с британските крайцери хоризонталната защита е недостатъчно надеждна, вертикалната при типа „Монтекуколи“ е съпоставима, а при типа „Аоста“ превъзхожда близките по размер британски „Линдери“ и „Фиджи“, като чувствително ги превъзхожда по % брониране по водолинията. Съществуват мнения, основаващи се на опита от войната в Тихия океан, например на Дейвид Браун, че вертикалната броня е излишна за крайцерите въобще. Но в Средиземноморието това не е така, защото ако за Тихия океан основни са бронебойните снаряди, то тук това са фугасните. Тъй като „Аостите“ се прехвърлят в разряда на 8000-тонниците, то за своята водоизместимост те са недостатъчно въоръжени. Но високата им скорост позволява да прехващат конвои, да поставят най-отговорните минни заграждения. Активното им използване и успехи кондотиерите C и D дължат преди всичко на тяхната висока скорост. Единственият им явен недостатък е липсата при италианците на артилерийски радар.^[2]

Сравнителни характеристики с аналозите на проекта
Основни елементи	Франция „Ла Галисониер“	Великобритания „Пърт“[3]	Италия „Раймондо Монтекуколи“[4]	Италия „Дука д’Аоста“[4]	СССР „проект 26-бис“[5]	Великобритания „Фиджи“[6]
Водоизместимост, стандартна/ пълна, t	7600/9100	6980/8965	7431/8853	8317/10 374	8177/9792	8530 – 8735/10 450—11 086
Съдова енергетична установка, к.с.	84 000	72 500	106 000	110 000	110 000	72 500
Максимална скорост, възела	31	32,5	37	36,5	35	31,5
Далечина на плаване, мили на скорост, възела	5500 (18)	7000 (15)	4122 (18)	3900 (14)	4880 (17,8)	6520 (13)
Артилерия на главния калибър	3×3 – 152 mm	4×2 – 152 mm	4×2 – 152 mm	4×2 – 152 mm	3×3 – 180 mm	4×3 – 152 mm
Универсална артилерия	4×2 – 90 mm	4×2 – 102 mm	3×2 – 100 mm	3×2 – 100 mm	6×1 – 100 mm	4×2 – 102 mm
Лека зенитна артилерия	4×2 – 13,2 mm	3×4 – 12,7 mm	4×2 – 37 mm, 4×2 – 13,2 mm	4×2 – 37 mm, 4×2 – 13,2 mm	9×1 – 45 mm/46, 4×1 – 12,7 mm	2×4 – 40 mm, 2×4 – 12,7 mm
Торпедно въоръжение	2×2 – 550 mm ТА	2×4 – 533 mm ТА	2×2 – 533 mm ТА	2×3 – 533 mm ТА	2×3 – 533 mm ТА	4×3 – 533 mm ТА
Брониране, mm	пояс – 105+20, палуба – 38, кули – 100, рубка – 95	пояс – 76, палуба – 32, кули и барбети – 25, погреби до 89	пояс – 60+30, палуба – 30, кули – 70, рубка – 100	пояс – 70+30, палуба – 35, кули – 90, рубка – 100	пояс – 70, палуба – 50, кули – 70, рубка – 150	пояс – 83, палуба – 51, кули – 51, барбети – 25+25, погреби – 83
Екипаж, души	674	570	648	694	897	733 – 920

Коментари

1. Всички данни са към юни 1940 г.

Източници

1. Легкие крейсера 2009, с. 11.
2. Легкие крейсера 2009, с. 94.
3. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. с. 30.
4. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. с. 295.
5. Патянин С.В., Дашьян А.В, Балакин К.С. и др. Все крейсера Второй мировой. с. 313.
6. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. с. 34.

Литература

• Брагадин М. А. Битва за Средиземное море. Взгляд побежденных. М., «АСТ», 2001, 624 с. ISBN 5-17-002636-6.
• Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. Минск, Харвест, 2007. ISBN 5-17-030194-4.
• Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. М., Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. ISBN 5-69919-130-5.
• Трубицын С. Б. Лёгкие крейсера Италии (1932 – 1945 гг.). Часть I. Санкт Петербург, 2003.
• Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1945. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-146-7.
• Gay F. The cruiser Bartolomeo Colleoni. London, Conway Maritime Press, 1987, 120 с. ISBN 0-85177-453-9.
• Osborne E. W. Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact. Denver, USA, ABC-CLIO, 2004. ISBN 1-85109-369-9.
• Smith P. C., Dominy J. R. Cruisers in Action 1939 – 1945. London, William Kimber, 1981, 320 с. ISBN 0718302184.
• Whitley M. J. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. London, Arms & Armour, 1995. ISBN 1-85409-225-1.

Външни препратки

• "Condottieri 4th group" type light cruisers (1935 – 1936) ((en))
• Class: Duca di Aosta – specifications ((en))
• Emanuele Filiberto Duca d'Aosta Marina Militare website ((it))
• Лёгкие крейсера итальянского флота ((ru))
• В Общомедия има медийни файлове относно Леки крайцери тип „Дука д'Аоста“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лёгкие крейсера типа „Дюка д’Аоста““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​