Лев Иванович Яшин (на руски: Лев Иванович Яшин) е съветскифутболист, определян като най-великият вратар за всички времена. Наричан е „Черната пантера“ поради своя рефлекс и физика, а и защото винаги облича изцяло черен екип. Противниците му го наричат още „Черния паяк“ и „Черния октопод“ заради дългите му ръце. Освен като блестящ вратар Яшин е известен и като спортсмен. ФИФА учредява наградата „Лев Яшин“ за най-добър вратар на световното първенство.
Яшин е единственият вратар, който става носител на Златната топка (1963). Спасява около 150 дузпи – рекорд за професионален вратар. Олимпийски шампион (1956), Европейски шампион (1960), 5 пъти шампион на СССР и 3 пъти носител на Купата на СССР. Край стадиона на Динамо Москва е издигната бронзова статуя на Яшин. Според резултатите от анкета на ФИФА от 2000 г. Яшин попада в отбора на 20 век и е определен за вратар на века.
Remove ads
Биография
Ранни години
Лев Яшин е роден в Москва, район Богородско в работническо семейство. Баща му Иван Петрович е бил шлосер с висока квалификация и работил като шлифовчик в авиационен завод в северозападния московски район Тушино. Майка му Анна Mитрофановна работила в завода „Червен богатир“. Яшини са живели като едно голямо семейство с братята и сестрите на Анна Митрофановна в Москва на ул. „Милионна“ № 15. В двора на къщата местните деца, включително Лев, постоянно играят футбол през пролетта, лятото и есента при всяко време, до тъмно. В тези игри Яшин добива първия вратарски опит. През зимата самите деца заливат в двора и на ледената пързалка играят хокей с топка. тренират и ски скокове от трамплин. Лев Иванович си спомня, че при това хоби е падал, наранявал се е, но се е научил да се държи на краката си, да не се страхува от височини, да контролира тялото си. Яшин вярва, че такива физически упражнения го подготвят добре за спортове за възрастни и по-късно той приписва високия травматизъм и наранявания на други играчи от висшата лига на факта, че „в детството си те малко са бягали, скачали, играли футбол, катерили се по дървета и пързаляли на кънки“.[1]
Началото на Великата отечествена война заварва 11-годишния Лев край Подолск у роднини, при които е изпратен от родителите си за лятната ваканция. През октомври военният завод, в който работи баща му Иван Петрович, е евакуиран край Уляновск и цялото семейство се премества там. Затова Лев отбелязва 12-ия си рожден ден, разтоварвайки влак със заводските машини [1]. В този завод през пролетта на 1943 г., едва на 12 години, той започва работа като помощник-металоработник (ученик на шлосер). Още на 16 години Лев Яшин е удостоен с първата държавна награда – медал "За доблестен труд във Великата Отечествена война 1941—1945 г.[2]
Спортна кариера
Семейството на Яшин се завръща в Москва през 1944 г. Лев продължава да работи в завода. Цялото си свободно време посвещава на любимата си игра като вратар на отбора „Красный Октябрь“ (Червеният Октомври) от Тушино. На 18 години е призован в армията. Служи в Москва и тук е забелязан от треньора на футболния клуб „Динамо“ (Москва) Аркадий Ив. Чернишов, който го поканва в младежкия отбор на клуба. През пролетта на 1949 г. Яшин става третият вратар на тима – заместник на Алексей Хомич и Валтер Саная. Оттогава Лев Яшин играе само за този клуб, до края на футболната си кариера през 1971 година. С него става шампион на страната 5 пъти (1954, 1955, 1957, 1959 и 1963) и носител на купата на СССР 3 пъти (1953, 1967 и 1970).[2]
В началото на спортната си кариера Яшин също играе хокей на лед (от 1950 до 1953). През 1953 г. става носител на Купата на СССР по хокей и бронзов медалист на шампионата на СССР, също на поста вратар. Преди световното първенство по хокей през 1954 г. е кандидат за националния отбор на СССР, но решава да се концентрира върху футбола.
Лев Яшин на тренировка преди мач с Фейенорд, 15.3.1960.
През 1954 г. Яшин получава първата повиквателна в сборния отбор на СССР. В него изиграва 78 мача и печели най-големите успехи в историята на отбора. Шампион е на Олимпийските игри през 1956 и Европейското първенство през 1960 г. На следващото ЕП през 1964 г. е вицешампион с отбора. Играе на финалните турнири на 3 световни първенства (1958, 1962 и 1966), като на последното достига до полуфинал. Участва в отбора като трети вратар и на СП през 1970 г., но на практика не влиза в игра. В 13 мача от световните първенства запазва вратата си „суха“ 4 пъти. През 1971 г. в Москва играе последния си мач за Динамо, този път срещу сборен европейски отбор.
Един от най-запомнящите се мачове, в които играе, е „Мачът на столетието“ през 1963, когато Англия играе на Уембли срещу сборен отбор на света по повод 100 години от създаването на Футболната асоциация. Яшин прави редица изумителни и почти невероятни спасявания и не допуска гол. През второто полувреме е сменен от югославския вратар Милутин Шошкич, който допуска два гола и световният отбор губи мача с 1:2. Същата година Лев Яшин получава най-високата награда за футболист – Златната топка. Той е единственият вратар в историята на футбола, печелил тази награда. [3].
За своите заслуги към държавата и народа Лев Яшин е награден двукратно с най-престижното отличие в СССР – Орден Ленин. Последният мач на Яшин се играе на стадион „Ленин“ в Москва пред 103 000 души, като в мача участват звезди като Пеле, Еузебио, Франц Бекенбауер и Боби Чарлтън. След това работи като треньор. Умира през 1990 от усложнения, причинени от по-ранна ампутация на крака след контузия на коляното.
Паметна сребърна монета от 2 рубли на Руската банка с портрет на Лев Яшин, 2009 година
На северната трибуна на стадион Динамо е поставен паметник на вратаря.
Remove ads
Статистика
812 общо изиграни мача
326 изиграни мача за Динамо Москва
78 мача за националния отбор на СССР, допуснати само 70 гола
13 мача на световни първенства, в 4 мача от които не допуска гол
2 участия в сборни отбори на света – срещу Англия (1963) и срещу Бразилия (1968)
480 мача, в които не е допускал гол (407 според някои руски сайтове)
Сребърен Олимпийски орден от МОК – 1986 [4]
Златен орден за заслуги, ФИФА – 1988
Сребърен медал за Европейски вицешампион от Европейското първенство по футбол – 1964
Заслужил майстор на спорта на СССР – 1957
Герой на социалистическия труд – 18.III.1990