From Wikipedia, the free encyclopedia
Жозеф Луи Лагранж (на френски: Joseph Louis Lagrange) или още Джузепе Лодовико Лагранджиа (на италиански: Giuseppe Lodovico Lagrangia) е италианско-френски математик, физик, астроном, известен с трудовете си в областта на математическия анализ, диференциалната геометрия и аналитичната механика.
| Жозеф Луи Лагранж Joseph-Louis Lagrange | |
| френски математик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Пантеон, Париж, Франция |
| Учил в | Торински университет |
| Научна дейност | |
| Област | Математика |
| Работил в | Екол нормал (Париж) |
| Подпис |  |
| Жозеф Луи Лагранж в Общомедия | |
Лагранж е роден в Торино и получава висшето си образование в тамошното артилерийско училище. Още преди да го завърши, започва да преподава математика там. Под влияние на книгата на Едмънд Халей „За преимуществото на аналитичния метод“ Лагранж започва да прави изследвания в областта на математическия анализ. През 1754 г. организира другите преподаватели в школата в малко научно дружество, което по-късно се превръща в Торинска академия на науките. Всички статии, които излизали в списанието на дружеството, били на Лагранж и учениците му. Особен интерес представлява мемоарът „За разпространението на звука“ от 1759 г. Преди него над проблема работят Исак Нютон, Брук Тейлър, Леонард Ойлер, Жан Даламбер, Йохан Бернули, но едва Лагранж намира правилното решение. Признание му спечелва и ръкописът „Способи за намирането на най-големите и най-малките величини на интегралите“. Когато Ойлер се запознава с текста, веднага оценява предимството му пред неговите собствени методи и препоръчва 23-годишния младеж за член на Берлинската академия на науките, която и оглавява по-късно в периода 1766 – 1787 г.
Съвместният труд на Лагранж и Ойлер „Методи за намиране на криви със свойството максимум и минимум“ (1774) поставя основите на сравнително нов дял на математиката, започнат от братята Бернули – вариационното смятане.
В периода, когато ръководи Берлинската академия, Лагранж получава значими резултати в областта на диофантовия анализ, теорията на алгебричните уравнения, аналитичната и небесната механика, интегрирането на частни диференциални уравнения, сферичната астрономия, картографията.
През 1787 г. Лагранж се установява в Париж. През тази година е публикуван и трудът му „Аналитична механика“ („Mécanique analytique“), в който той обобщава постиженията в анализа през изтичащото столетие и излага класическата аналитична механика като учение за представянето на движението на произволна материална система чрез системи диференциални уравнения.
През 1792 г. Лагранж заедно с Гаспар Монж и Пиер-Симон Лаплас са поканени за членове на Международното бюро за мерки и теглилки. По това време чете и лекции по математика в Екол Нормал и Екол Политекник, като курсовете му там са издадени като учебници: „Теория на аналитичните функции“ (1797) и „Лекции по изчисляване на функции“ (1801 – 1806). През 1798 г. излиза неговият „Трактат за решаване на числени уравнения от всички степени“. Общо съчиненията на Лагранж по математика, астрономия и механика съставят 14 тома.
Други трудове на Лагранж са: „За лунната либрация“ (1764), „За теорията за спътниците на Юпитер“ (1766).
Накратко резултатите на Лагранж могат да се обобщят в следните посоки.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
