Кьоселер

Кьоселер (на гръцки: Αντίγονος, Андигонос, до 1928 година Κιοσελέρ, Кьоселер^[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония.

Тази статия е за селото в Република Гърция. За селото в Румъния вижте Кьоселер (окръг Кюстенджа).

---

Кьоселер Αντίγονος
— село —
Кьоселер 40.63985, 21.76171 Кьоселер Кьоселер
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Суровичево
Географска област	Саръгьол
Надм. височина	686 m
Население	374 души (2021 г.)

География

Селото е разположено в котловината Саръгьол на 6 километра източно от демовия център Чалджиево (Филотас) и на 10 километра южно от град Суровичево (Аминдео). В селото е разположен Кьоселерският манастир „Свети Григорий Палама“.^[2]

История

В Османската империя

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Куселери (Kusséléri) е споменато два пъти – веднъж като село в Леринска каза със 150 домакинства и 160 жители мюсюлмани и 340 българи и втори път като село в каза Джумали с 15 домакинства и 29 жители мюсюлмани.^[3]

В 1889 година Стефан Веркович пише за Кьоселер:

„

Село Кошлар със 100 къщи. Данъкът на това село е 11800 пиастри. Разположено е близо до езерото в подножието на планина. Жителите му се занимават със земеделие, скотовъдство, риболовство и производство на рогозки. Има две джамии и две чешми.[4]

“

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Кьоселери има 750 жители турци.^[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кюселер е чисто турско село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак със 190 къщи.^[6]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Кюселер (Κιουσιλέρ), Кайлярска каза, живеят 1000 турци.^[7]

В Гърция

През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Кеселер (Кjеселер) има 25 къщи турци.^[8] По силата на Лозанския договор турското население на Кьоселер е изселено и на негово място са заселени християни бежанци. В 1928 година селото е прекръстено на Андигонос.^[9] В 1928 година Кьоселер е чисто бежанско село със 148 бежански семейства и 595 жители бежанци.^[10]

Прекръстени с официален указ местности в община Кьоселер на 28 септември 1968 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Хортаба	Χορτάμπα	Месагрос	Μεσαγρός[11]
Мертинек Ова[12]	Μερτινέκοβα	Факохорафа	Φακοχώραφα[11]	местност на ЮЗ от Кьоселер и на СИ от Чалджиево[12]

Прекръстени с официален указ местности в община Кьоселер на 6 август 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Киесик Ятару[12]	Κιεσίκ Γιαταροϋ	Сталос	Στάλος[13]	връх на З от Кьоселер (808 m)[12]
Кел тепе[12]	Κέλ Τεπέ	Ксеровуни	Ξεροβούνι[13]	възвишение на З от Кьоселер (580,9 m)[12]

До 2011 година селото е част от дем Чалджиево (Филотас).

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население										372	424	374

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. Ι.Μ. Αγίου Γρηγορίου του Παλαμά – Αντίγονο // Ιερά Μητρόπολη Φλωρίνης, Πρεσπών και Εορδαίας. Посетен на 1 януари 2015.
3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82 – 83 и 98 – 99.
4. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 152. (на руски)
5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 62. (на македонска литературна норма)
7. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 511. (на гръцки)
8. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
9. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
11. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1779. (на гръцки)
12. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
13. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1079. (на гръцки)