град в община Кула, обл. Видин From Wikipedia, the free encyclopedia
Ку̀ла е град, разположен в Северозападна България, административен център на община Кула, област Видин. Градът е трети по големина в областта след Видин и Белоградчик.
| Кула | |
 Крепостта Кастра Мартис | |
  Кула  Кула | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 2593 души[1] (15 март 2024 г.) 40,7 души/km² |
| Землище | 63,738 km² |
| Надм. височина | 204 m |
| Пощ. код | 3800 |
| Тел. код | 0938 |
| МПС код | ВН |
| ЕКАТТЕ | 40525 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Видин |
| Община – кмет | Кула Владимир Владимиров (ГЕРБ; 2011) |
| Уебсайт | obshtina-kula.com/bg |
| Кула в Общомедия | |
По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 2642 души по настоящ адрес и 2873 души по постоянен адрес.[2]
Кула се намира на 30 км западно от Видин и на 13 км от границата със Сърбия, на която се намира контролно-пропускателният пункт Връшка чука.
Историческите сведения сочат, че тук, съвсем близо до началото на Стара планина, човекът е потърсил място за пребиваване и убежище още в праисторическо време. По време на Римската империя градът се е наричал Кастра Мартис. От седми век е в пределите на средновековната Българска държава.
По време на османското владичество градът се е казвал Адлие. В края на XVIII и началото на XIX век тук се установяват преселници от Тетевенско, като и до днес местният диалект е силно повлиян от централния балкански говор, контрастирайки с околните преходни и северозападни говори.[3]
В 1858 година дебърски майстори построяват храма „Св. св. Петър и Павел“.[4] Стенописите са от 1902 година – дело на Данаил Несторов, дар според надписа при изображението на Свети Николай от семейство Дичови.[5]
През 1879 г. Феликс Каниц свидетелства за сръбската окупация на селището през Сръбско-турската война (1876), за смесеното население, включващо татари и черкези и за новите пощенски връзки с Видин.[6]
С решение на кабинета на министър-председателя Драган Цанков, утвърдено с Указ № 317 на княз Александър Батенберг от 26 юни 1880 г. (обн., ДВ, бр. 55 от 5 юли с. г.) е образувана Адлийска (Кулска) околия, част от Видинското окръжие.
В първите години на XX век градът е известен с трайната си подкрепа за Демократическата партия.[7]
По време на колективизацията в града е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Мичурин“ по името на съветския агроном Иван Мичурин. През 1950 – 1951 година 8 семейства (31 души) от града са принудително изселени от комунистическия режим.[8]
Численост на населението според преброяванията през годините:[9]
Етническият състав през 2011 г. включва 3010 българи и 74 цигани.[10]
Голям брой от населението на Кула работи в завода „Кула ринг“ – предприятие за преработка на каучук и пластмаси, произвеждащо гумени транспортни ленти и профили.
В центъра на града, в непосредствена близост до останките от крепостта Кастра Мартис, е разположен музей, в който са съхранени оръдия на труда, битови предмети от късноримската епоха, намерени край крепостта, както и умален макет на самата крепост. Към днешна дата (20 януари 2014 г.) музеят не работи. Основната и по-ценна част от музейната експозиция е била открадната, а всичко останало е занесено във Видинския музей и не е експонирано, а заключено и скрито в чували.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
