селище в Северна Македония From Wikipedia, the free encyclopedia
Кривени (на македонска литературна норма: Кривени) е село в община Ресен, Северна Македония.
| Кривени Кривени | |
| — село — | |
.jpg) Улица в селото | |
  Кривени | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Ресен |
| Географска област | Горна Преспа |
| Надм. височина | 1004 m |
| Население | 27 души (2002) |
| Пощенски код | 7320 |
| МПС код | ВТ |
| Кривени в Общомедия | |
Селото e високопланинско, разположено на север от град Ресен, в Илинската планина.
В XIX век Кривени е село в Битолска кааза, нахия Горна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Кървени (Krvéni) е посочено като село с 49 домакинства и 150 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кривени има 450 жители, всички българи християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кривени е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 95 къщи.[3]
По време на Илинденското въстание Кривени е нападнато на два пъти от турска армия и башибозук - на 15 и 19 август. Населението се спасява с бягство в планината Висок кладенец, а всички 66 къщи са ограбени и опожарени. От селото загива четникът Мице Кривенски край Цапари.[4] След въстанието селото получава помощи от българския владика Григорий Пелагонийски.[5]
И ние сме изгорени... нъ не сме както други пострадали: човѣшки жертви нѣма отъ нашето село. Когато на 15. августъ войски и башибозукъ се завръщаха отъ къмъ Крушово и Смилево едно отдѣление отъ 40 души нападна селото ограби го и го подпали. На 19. сѫщи друга многобройна войска го нападна, намѣри всички скрити вещи и покъщнина и ги отнесе, като подпали и всичкото събрано на купи сѣно . Насе лението се укриваше въ планината Високъ кладенецъ, дѣто успѣхме да спасимъ и една часть отъ живата стока. Тукъ прѣкарахме 7 седмици и сега скоро се завърнахме въ село... [Живеемъ] въ колиби, които на двѣ натри стъкмихме. Казватъ, че държавата щѣла да ни издигне кѫщитѣ както сѫ били... Единъ само [отъ четницитѣ отъ Кривени] падна мъртъвъ въ сражението при[5] Цапари.[6]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Кривени има 520 българи екзархисти и функционира българско училище.[7]
При избухването на Балканската война пет души от Кривени са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
В 1930 година учител в основното училище в селото е Милорад Жунич, който се провъзгласява за сръбски комитски войвода и подлага на терор местните жители.[9]
Според преброяването от 2002 година селото има 27 жители.[10]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 27 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| цигани | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
.jpg)
Бише, ресенски войвода на ВМОРО в началото на 1903 година[11] Геро Ресенски (? – 1905), български революционер Димитър Талев Кипрев, български революционер от ВМОРО[12] Ефто Наумов Павлов, български революционер от ВМОРО[13] Нанчо Гошев Петков, български революционер от ВМОРО[13] Ноне Божинов, български революционер от ВМОРО[14] Павле Настов Кузманов, български революционер от ВМОРО[12] Панде Димитров Божинов, български революционер от ВМОРО[14] Сотир Лазов Груев, български революционер от ВМОРО[15] Сотир Янков Божинов, български революционер от ВМОРО[14] Стефан Лазов (Лазаров) Груев, войвода на четата на село Перово в Илинденско-Преображенското въстание[15][16] Тасе Мицев Божинов, български революционер от ВМОРО[14] Тодор Стефанов Бойков, български революционер от ВМОРО[14] Геро Ресенски (? – 1905), български революционер Иван Трайчев (1880 – 1905), български революционер Кръсте Стоянов (1880 – 1905), български книгоиздателSeamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
