Кривени

Кривени (на македонска литературна норма: Кривени) е село в община Ресен, Северна Македония.

Кривени Кривени
— село —
Улица в селото
Кривени 41.1403, 21.0239
Страна	Северна Македония
Регион	Пелагонийски
Община	Ресен
Географска област	Горна Преспа
Надм. височина	1004 m
Население	27 души (2002)
Пощенски код	7320
МПС код	ВТ
Кривени в Общомедия

География

Селото e високопланинско, разположено на север от град Ресен, в Илинската планина.

История

В XIX век Кривени е село в Битолска кааза, нахия Горна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Кървени (Krvéni) е посочено като село с 49 домакинства и 150 жители българи.^[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кривени има 450 жители, всички българи християни.^[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кривени е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 95 къщи.^[3]

По време на Илинденското въстание Кривени е нападнато на два пъти от турска армия и башибозук - на 15 и 19 август. Населението се спасява с бягство в планината Висок кладенец, а всички 66 къщи са ограбени и опожарени. От селото загива четникът Мице Кривенски край Цапари.^[4] След въстанието селото получава помощи от българския владика Григорий Пелагонийски.^[5]

Разказ на бай Ставре от Кривени за разорението на селото в 1903 г.

И ние сме изгорени... нъ не сме както други пострадали: човѣшки жертви нѣма отъ нашето село. Когато на 15. августъ войски и башибозукъ се завръщаха отъ къмъ Крушово и Смилево едно отдѣление отъ 40 души нападна селото ограби го и го подпали. На 19. сѫщи друга многобройна войска го нападна, намѣри всички скрити вещи и покъщнина и ги отнесе, като подпали и всичкото събрано на купи сѣно . Насе лението се укриваше въ планината Високъ кладенецъ, дѣто успѣхме да спасимъ и една часть отъ живата стока. Тукъ прѣкарахме 7 седмици и сега скоро се завърнахме въ село... [Живеемъ] въ колиби, които на двѣ натри стъкмихме. Казватъ, че държавата щѣла да ни издигне кѫщитѣ както сѫ били... Единъ само [отъ четницитѣ отъ Кривени] падна мъртъвъ въ сражението при^[5] Цапари.^[6]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Кривени има 520 българи екзархисти и функционира българско училище.^[7]

При избухването на Балканската война пет души от Кривени са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[8]

В 1930 година учител в основното училище в селото е Милорад Жунич, който се провъзгласява за сръбски комитски войвода и подлага на терор местните жители.^[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 27 жители.^[10]

Националност	Всичко
северномакедонци	27
албанци	0
турци	0
цигани	0
власи	0
сърби	0
бошняци	0
други	0

Личности

Църквата „Свети Георги“

Родени в Кривени

• Бише, ресенски войвода на ВМОРО в началото на 1903 година^[11]
• Геро Ресенски (? – 1905), български революционер
• Димитър Талев Кипрев, български революционер от ВМОРО^[12]
• Ефто Наумов Павлов, български революционер от ВМОРО^[13]
• Нанчо Гошев Петков, български революционер от ВМОРО^[13]
• Ноне Божинов, български революционер от ВМОРО^[14]
• Павле Настов Кузманов, български революционер от ВМОРО^[12]
• Панде Димитров Божинов, български революционер от ВМОРО^[14]
• Сотир Лазов Груев, български революционер от ВМОРО^[15]
• Сотир Янков Божинов, български революционер от ВМОРО^[14]
• Стефан Лазов (Лазаров) Груев, войвода на четата на село Перово в Илинденско-Преображенското въстание^[15][16]
• Тасе Мицев Божинов, български революционер от ВМОРО^[14]
• Тодор Стефанов Бойков, български революционер от ВМОРО^[14]

Починали в Кривени

• Геро Ресенски (? – 1905), български революционер
• Иван Трайчев (1880 – 1905), български революционер
• Кръсте Стоянов (1880 – 1905), български книгоиздател

Външни препратки

• ((mk)) Официален сайт на община Ресен

Бележки

1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 86-87.
2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 15. (на македонска литературна норма)
4. Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 3 (143). Илинденска организация, Мартъ 1943. с. 14.
5. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 108.
6. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 109.
7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 855.
9. ЦДА, КМФ 23М, инв. № 960/16 (ф. 2042) – писмо от 30 август 1930 г. от Вардарската бановина до Министерството на просветата в Белград относно учители в бановината; добавена е резолюция, че Жунич е преместен.
10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 17 декември 2007
11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 18.
12. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
13. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
14. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
15. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
16. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 92.