Кралски грохот
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Кралски грохот е pay-per-view турнир, провеждащ се всеки януари от професионалната кеч компания WWE.[1] Турнирът е кръстен на мача Кралско меле, Кралска битка, в която участниците влизат през интервали от време[2]
С изключение на първото събитие Кралски грохот през 1988, което беше излъчено специално по USA Network, Кралски грохот е излъчван по pay-per-view (първо през 1989) и едно от „Големите четири“ на WWE, заедно с КечМания, Лятно тръшване и Сървайвър.[3] Събитията Кралски грохот са най-популярните турнири на WWE.[4]
Remove ads
Мач
Мача Кралското меле е базирано на класическата Кралска битка, в която брой кечисти се опитват да елиминират техните опоненти чрез хвърляне над горното въже, така че двата крака да докоснат пода.[1][2][5] Победителят в мача е последният останал кечист, след като всички други участници са били елиминирани.[1][4]
Кралското меле се различава от класическата Кралска битка, защото състезателите не влизат на ринга по едно и също време, но вместо това са с присвоени номера за влизане, обикновено чрез лотария. Тази лотария обикновено се прави точно преди началото на събитието.[1] Мачът започва с двамата борци, които са изтеглили номерата за влизане едно и две, а останалите борци влизат на ринга през равни интервали от време, или 90 секунди или две минути, в зависимост от броя на влизане..[1] Този формат е заверен до Пат Патерсън.[6] До днешна дата, само четирима мъже са били един от стартиращите кечисти и са спечелили Кралско меле: Шон Майкълс, Винс Макмеън, Крис Беноа и Рей Мистерио. Най-честият номер на победители е 27.
Кралското меле най-често включва тридесет борци и продължава около един час, където най-дългия мач, през 2002, с продължителност един час и девет минути на приблизително тричасов pay-per-view.[7] Обаче, първият мач, провел се през 1988, включваше само двайсет,[8] и беше дълго 33 минути за двучасовото излъчено шоу.[7] Кралското меле през 2011 включваше 40 кечисти,[9] в който Алберто Дел Рио беше победителя.
Въпреки че повечето елиминации се правят от активни участници, елиминации, причинени от други средства са се случвали, и са управлявали законни, включително самостоятелна елиминации (както когато Андре Гиганта скочи от ринга, след като видя на змия през 1989, Кейн се елиминират през 1999 и Дрю Кери се елиминират през 2001, но въпреки това когато Ренди Савидж прескочи горното въже през 1992 не се зачете като самостоятелно елиминиране), елиминиране от предишно-елиминирани участници (както когато Гробаря елиминира Мейван през 2002, Кърт Енгъл елиминира Шон Майкълс през 2005 и Кейн елиминира Си Ем Пънк през 2014) и елиминиране от неучастващи (както когато Миз елиминира Джон Сина през 2011). Освен това, ако един контузен борец е отведен от медицински персонал, той може да се върне в мача, докато мача все още се води (като Ледения Стив Остин през 1999), но ако мача свърши преди връщането на контузения борец, той се счита за елиминиран (като Скоти Ту Хоти през 2005).
Мачовете Кралско меле обикновено са предвидени да не включват дисквалификации.
Remove ads
Дати, места и победители
Remove ads
Рекорди
- Най-много победи – 3 от Ледения Стив Остин
- Най-дълго участие в меле – 71:40 минути от Гунтър
- Най-дълго общо участие в мелета – 4:59:33 от Крис Джерико
- Най-кратко участие в меле – 00:01 секунди от Сантино Марела
- Най-много елиминации в меле – 13 от Брок Леснар
- Най-много елиминации на всички мелета – 46 от Исак Янкем/Кейн
- Най-много участия в меле – 20 от Исак Янкем/Фалшивия Дизел/Кейн
Вижте също
Източници
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads