From Wikipedia, the free encyclopedia
Ракетни крайцери проект 1164 (шифър Атлант, обозначение на НАТО: Slava class) са клас ракетни крайцери на Военноморския флот на СССР, заемащи междинно положение между тежките атомни ракетни крайцери от типа „Киров“ (проект 1144 „Орлан“) и ескадрените миноносци тип „Современний“ (проект 956 „Сарич“). Ракетните крайцери от проекта 1164 с мощно ракетно въоръжение клас „повърхност-повърхност“ стават важна част от ВМФ на Русия след разделянето на флота на СССР.
| Ракетни крайцери проект 1164 „Атлант“ („Слава“) | |
 Гвардейският ракетен крайцер „Москва“ от проекта 1164 | |
| Флаг |  СССР Русия Украйна |
|---|---|
| Клас и тип | Ракетни крайцери от проекта 1164 |
| Производител | КСЗ №445 „61 комунара“ в Николаев, СССР, днес Украйна. |
| Служба | |
| Заложен | 4 ноември 1976 г. |
| Спуснат на вода | 27 юли 1979 г. |
| Влиза в строй | 30 декември 1982 г. |
| Изведен от експлоатация | 3 в строй, 1 недостроен, планиран за утилизация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 9300 t (стандартна) 11 380 t (пълна) |
| Дължина | 186 m |
| Ширина | 20,8 m (максимална) |
| Газене | 6,28 m |
| Задвижване | 2 газотурбинни установки M-21; 2 гребни винта; 110 000 к.с. |
| Скорост | 34 възела (63 km/h) |
| Далечина на плаване | 8070 мили на ход 18 възела |
| Екипаж | 510 души |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 1x2 130 mm; Зенитна артилерия: 6×6 ЗАУ АК-630 |
| Ракетно въоръжение | 16 ПУ за ПКР П-1000 „Вулкан“ Зенитно-ракетно въоръжение: 8×8 ПУ за ЗРК с далечно действие С-300Ф; 2 ПУ за ЗРК за близка отбрана Оса-М |
| Торпедно въоръжение | 2x5 533 mm ТА |
| Хеликоптери | 1 Ка-25РЦ |
| Други | Противолодъчно въоръжение: 2x12 РБУ-6000 „Смерч-2“ |
| Ракетни крайцери проект 1164 „Атлант“ („Слава“) в Общомедия | |
Основните задачи на кораба, формулирани в техническия проект от 1972 г., са:
По-късно към задачите на крайцерите от проекта 1164 са добавени: нанасяне на удари по големи надводни кораби, и ударни групировки на противника, решаване на задачите на колективната ПВО, на съединения и конвои в отдалечените райони на моретата и океаните, борба с ПЛ, поддръжка на десанта и обстрел на крайбрежието, заето от противника.
Официалната дата за начало на разработката на проекта е 20 април 1972 г., когато е взето решението на Комисията при Съвета на Министрите на СССР по военнопромишлените въпроси №87.[1] Тактико-техническото задание за ескизния проект на 1164 „Атлант“ е дадено на Северното ПКБ през октомври 1972 г. За главен конструктор е назначен директора на Северното ПКБ А. К. Перков (от 1979 г. – Валентин Мутихин), за главен наблюдаващ от страна на ВМФ – капитан 2-ри ранг А. Н. Блинов[2]. При пълна водоизместимост, равна на 10000 тона, се предполага да се въоръжат крайцерите от проекта с 12 ПУ „Базалт“, 8х8 ЗРК С-300Ф, 2 ЗРК „Оса“, 2х1 100-мм АУ АК-100, 2х5 ТА, ЗАК за самоотбрана АК-630. През декември 1972 г. ескизният проект е разгледан. Техническият проект е утвърден на 21 август 1974 г.
Всичко се предполага построяването на 10 крайцера от проекта 1164, след това програмата е съкратена до 6 единици. Обаче са заложени само 4 крайцера от този тип, а са въведени в строй – 3.
Залагането на главния кораб – крайцера „Слава“ (заводски №2008) е на 4 октомври 1976 г.
Появилите се през 1983 г., крайцери от клас „Атлант“ трябва да контролират жизненоважните за безопасността на СССР зони на световния океан, такива като например Северния Атлантик, и в случай на получаване на съответната заповед те са задължени да нанесат преди всичко останало ракетни удари по ударните авионосни групировки на ВМС на САЩ и НАТО. Основното въоръжение на крайцерите от този клас – 16 крилати ракети П-500 „Базалт“, в т.ч. и с ядрени бойни глави (при модернизация на всички руски крайцери от пр. 1164 те са заменени с ракетите П-1000 „Вулкан“).
Тези кораби са едни от най-мощните кораби в своя клас, именно благодарение на тези ракети, имащи мощна БЧ и далечина на стрелбата 550 км. Те могат да унищожат даже такава голяма и защитена цел като самолетоносач.
Понастоящем три крайцера от този проект се намират в състава на ВМФ на Русия:
По конструкция кораба е дългополубачен, с развита триостровна надстройка, кулоподобни пирамидални фок- и гротмачти. За по добра мореходност и устойчивост шпангоутите имат силна извивка навън, а форщевена е силно наклонен. В първия отсек по носовата таранна преграда са разположени спомагателните помещения и складовете. Във втория отсек под водолинията се намира клетката за ХАС „Платина“, над нея – верижната кутия, складове и шпиловото отделение. Третият отсек заема подкуполното отделение и погреба за АК-130, вентилаторните помещения и бойните постове на кораба. Четвъртият отсек е отведен за кубрици и каюти за личния състав, с агрегатни помещения в трюма. В петия отсек, освен жилищни помещения, е разположен погреба за боезапаса за РБУ-6000 „Смерч-2“. В шестия отсек се намират бойният информационен център, БИУС, които са съединени с бойната рубка чрез командирски асансьор. В шестия отсек са разположени спомагателните механизми. Също в него се намират трансмисиите за носовата двойка успокоители на люлеенето. В седмия отсек се разполага носовото машинно отделение (НМО) с маршевите турбини М-21, редуктори, топлоутилизационният контур и парните спомагателни турбини на обща рамка. Осми отсек – спомагателни механизми и втората двойка успокоители на люлеенето. Следва кърмовото машинно отделение (КМО) с форсажните турбини М-8КФ. Десети отсек – спомагателни механизми, в двенадесети – подпалубните погреби за ЗРК „Форт“ с пускови установки за вертикален пуск от револверен тип, а също и погреба и механизмите на системата за създаване на смущения ПК-2, товарен асансьор. В тринадесети и четиринадесети отсеци се намират кубриците за екипажа, има спомагателни и служебни помещения, торпедните апарати, а в района на 300 – 310 шпангоути се намират погреба и пусковите установки за зенитните ракети „Оса-М“. Кърмовият отсек, основно, служи за поместване на буксируемото антенно устройство и системите за неговото спускане и подем, също в кърмата е ограден ахтерпик. По цялото протежение на кораба под горивните цистерни има двойно дъно за предотвратяване на разлив на ГСМ при аварийни ситуации. Основните погреби за боезапаса са разнесени по кораба, разделени са с непроницаеми прегради и са снабдени със системи за оросяване и пожарогасене. Всички тези мерки конструктивно осигуряват живучестта и непотопимостта на крайцера при наводняването на произволни три съседни отсека, освен тези на машинните отделения.
В конструкцията на леките прегради вътре в корпуса са използвани освен стоманените и алуминиеви сплави тип АМГ. Надпалубните надстройки в районите на въздействието на пламъците от пуска на ракетите са стоманени, високите конструкции са направени от алуминиеви сплави. На ниските нива се намира флагманския команден пункт, каютите на старшите офицери, каюткомпанията. Блоковете на надстройките имат технологически разрези за избягване на повреди на надстройките следствие на усукване. Димоходите със системите за въздухозабор са поместени напречно на кораба. Зад комините е поставен кран с товароподемност 8,5 тона, който в походно положение се спуска между димоходите и се укрепва.
В кърмовата част на главната палуба във вид на отделен остров е поместен вертолетния хангар, който носи антената на 3Р41 „Волна“, служеща за съпровождане и подсветка на целите на корабния зенитен ракетен комплекс „Форт“, следват към кърмата вертолетната площадка със системи за обезпечение на излитането и кацането. Има, освен набора спасителни средства, командирски катер от проекта 1404 и работен катер от проекта 1402.[10]
Като цяло, РКР от проекта 1164 стават алтернатива на прекалено скъпите крайцери от пр. 1144 „Орлан“. Имайки ограничена водоизместимост, крайцерите на проекта 1164 разполагат с практически еквивалентно настъпателно въоръжение и съпоставимо отбранително. Според съвременната класификация тези РКР съответстват на ракетните крайцери/«големи есминци», такива като ракетните крайцери от типа „Тикондерога“, разрушителите от типа „Атаго“ и типа „Крал Седжон“, имащи сходна водоизместимост в района 9000 – 11000 тона.
Обаче приоритета при създаването на крайцерите от проекта 1164 е отдаден на настъпателните, а не на отбранителните характеристики. Корабите имат намален запас от ракети за С-300Ф – 64, по сравнение с 96 на крайцера от проекта 1144; слабо място е ПВО за самоотбрана, състояща се от само два остарели ЗРК „Оса-М“ (за сравнение – крайцерите от проекта 1144 имат 16 ПУ за „Кинжал“).
Освен това, поради наличието на само една РЛС за насочване на ракетите 3Р41 „Волна“, зенитният комплекс „Форт“ може да бъде задействан за отразяване на атака само по едно направление едновременно, и в случай на излизане от строй на единствената РЛС 3Р41 „Волна“, далечната ПВО кораба ще се окаже напълно парализирана. За сравнение – крайцерите от проекта 1144 имат две РЛС 3Р41, което позволя да се отразяват атаки едновременно по няколко направления и да не се рискува загуба на отбранителна способност при излизане на РЛС от строя.
Като цяло, кораба напълно съответства на „късната“ доктрина на Съветския флот – използване за ударни функции на надводните ракетоносци, прикрити от палубна авиация.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
