From Wikipedia, the free encyclopedia
Конско или понякога Койнско или Старо Конско (на македонска литературна норма: Конско, понякога Коњско, на мъгленорумънски: Coinsko) е село в община Гевгели, Северна Македония.
| Конско Конско | |
| — село — | |
 Конско в 1931 г. | |
  Конско | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Гевгели |
| Географска област | Влахомъглен |
| Надм. височина | 538 m |
| Население | 4[1] души (2002) |
| Пощенски код | 1480 |
| Конско в Общомедия | |
Селото е разположено в областта Влахомъглен, в североизточните поли на планината Кожух, на 30 километра северозападно от общинския център град Гевгели (Гевгелия).
В XIX век Конско е влашко (мъгленорумънско) село в Гевгелийска каза на Османската империя в напреднал процес на българизация.[2][3] Църквата „Свети Димитър“ в селото е дело на Андон Китанов.[4]
Още в 1895 – 1896 година в селото е основан комитет на ВМОРО.[5] През октомври 1897 година революционерът Аргир Манасиев, учител в Смоквица, заедно с Пере Тошев заздравява комитета в селото.[6] Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[7]
В 1894 година Густав Вайганд в „Аромъне“ пише, че Коинско е влашко село.[8]
В статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Койнско е посочено като село с 560 жители власи християни.[9]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Конско има 640 българи екзархисти и работи българско училище,[10] в което учителства деецът на ВМОРО Димитър Попстаматов.[11]
При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Конско се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. През 1922-1923 година е открита поща, която функционира до 6 април 1941 година.[13] Много сгради в Конско са разрушени или повредени по време на Валандовското земетресение през 1931 година.
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Тома Г. Йосифов от Ленище е български кмет на Конско от 1941 година до 20 октомври 1942 година. След това кмет е Иван Ат. Кузманов (14 декември 1942 - 22 февруари 1943).[14]
Според преброяването от 2002 година селото има 4 жители.[15]
| Националност | Всичко |
| македонци | 4 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Андон Георгиев Луков, български революционер, деец на ВМОРО[5] Андон Николов Ковачев, български революционер, деец на ВМОРО[5] Георги Илков (1884 – ?), български революционер, деец ВМОРО Георги Колев Смилев, български революционер, деец на ВМОРО[5] Георги Митрев (1880 – 1917), български революционер, деец ВМОРО Кольо Манджуков, български революционер, деец на ВМОРО[16] Кольо Трайков Колебачев, български революционер, деец на ВМОРО[5][16] Никола Андонов, македоно-одрински опълченец, Първа отделна партизанска рота[17] Пано Бозов, български революционер, деец на ВМОРО[5] Стефан Стоев Сапунджиев, български революционер, деец на ВМОРО[5] Стоил Кьорпетков, български революционер, деец на ВМОРО[5] Тано Бунбаширов, български революционер, деец на ВМОРО[16] Трайко Аврамов Милев, български революционер, деец на ВМОРО[5] Трайко Димов Шушков (Трайо, ? – 1903), български революционер, деец на ВМОРО,[5] убит на 5 септември 1903 година при село Мишино, Кочанско[16] Христо Бачов, български революционер, деец на ВМОРО[5] Христо Иванов Пеев, български революционер, деец на ВМОРО[5] Христо Стоев Майсторо, български революционер, деец на ВМОРО[5] Иван Алексов Бояджиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[18]Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
