Колибите (на турски: Hamzabey, Хамзабей) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Люлебургас, Вилает Лозенград (Къркларели).
Quick Facts Страна, Регион ...
Close
Колибите се намира на 10 километра северно от Люлебургас.
В 19 век Колибите е българско село в Бунархисарска кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Колиби (Colibi) има 100 домакинства и 458 жители българи.[1]
В 1899 година бунархисарският учител Христо Настев с помощта на жителите на Колибите Димитър и Стоян Ташев основава в селото комитет на ВМОРО.[2] На 15 и 16 май 1903 година Колибите е подложено на масови репресии от страна на башибозук (мухаджири в Мандарица), след което мнозина местни жители напускат селото.[3]
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Колибите живеят 80 български екзархийски семейства.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Колибите е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]
Българското население на Колибите се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. От тях 37 семейства (150 души) се заселват в Бургаска околия и 9 семейства в Карнобатска околия.[6]
- Родени в Колибите
- Андрей Желязков Домузчиев, български свещеник и революционер, служил в бунархисарската църква „Свети Георги”[7]
- Атанас Сотиров, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков[8]
- Велко Морфев (1881 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Георги Тенев[9]
- Велко Стоянов, куриер на ВМОРО[10]
- Георги Николов Тулев, деец на ВМОРО[11]
- Георги Фотакиев, деец на ВМОРО
- Димитър Бодуров (1856 – 1929), български свещеник и революционер, деец на ВМОРО
- Димитър Желязков (1881 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Георги Тенев[9]
- Димитър Стоянов Желязков, деец на ВМОРО, четник в четата на Стоян Петров[12]
- Димитър Ташев (1874 – 1955), български революционер
- Димо Русев (1872 – 1947), български революционер
- Иван Златанов (1863 – 1901), български революционер
- Илия Ташев (1872 – 1913), македоно-одрински опълченец, 1, 3 и Нестроева рота на 5 одринска дружина, загинал на 9 юли 1913 година[13]
- Киряза Димов (1873 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Георги Тенев[9]
- Никола Димов (1883 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Георги Тенев[9]
- Никола Кирязов, деец на ВМОРО[14]
- Стамат Николов (1881 - ?), четник в Илинденско-Преображенското въстание в четата на Стоян Петров,[15] участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Георги Тенев[9]
- Стоян Димитров (1863 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Георги Тенев[9]
- Ташо Димитров (1873 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Георги Тенев[9]
- Тодор Георгиев Кабалиев, свещеник, ръководител на селския комитет на ВМОРО[16]
- Починали в Колибите
- Иван Златев Шарланджиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[17]
- Иван Стоянов Балкански, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[18]
- Никола Жечев Дуков, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[19]
- Тодор Иванов Иванов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[20]
- Тодор П. Кирчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[21]
- Христо Илиев Дюлгеров, български военен деец, капитан, загинал през Балканската война[22]
Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 42 – 43.
Спомени на Христо Настев в: „Борбите в Македония и Одринско. 1878-1912. Спомени“, София, 1981, стр. 310.
Освободителната борба на българите в Македония и Одринско 1902 – 1904. Дипломатически документи. София, Наука и изкуство, 1978. с. 243.
Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 415.
Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 416.
Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 402.
Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 404.
Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 409.
Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 57.
ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 46
ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 105
ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 56
ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 15, л. 36
ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 15, л. 53
ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 16, л. 35