село в община Петрич, обл. Благоевград From Wikipedia, the free encyclopedia
Кола̀рово е село в Югозападна България, област Благоевград, община Петрич.
Коларово | |
Църквата „Света Неделя“ в Коларово | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 1813 души[1] (15 март 2024 г.) 59,8 души/km² |
Землище | 30 299 km² |
Надм. височина | 428 m |
Пощ. код | 2880 |
Тел. код | 07423 |
МПС код | Е |
ЕКАТТЕ | 37989 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Благоевград |
Община – кмет | Петрич Димитър Бръчков (ГЕРБ; 2015) |
Кметство – кмет | Евгени Мицков |
Коларово в Общомедия |
Село Коларово се намира в полупланински район – в северното подножие на планината Беласица, известно с името Подгорие. Разположено е в непосредствена близост до границата с Гърция, на 10 km западно от общинския център Петрич, на 33 km от Сандански, на 91 km от областния център Благоевград и на 190 km от столицата София. Най-голямото село в Подгорието и второ по брой на населението в Община Петрич. Южно от селото е прохода Демир капия (Железни врата), който в миналото е свързвал селата от двете страни на Беласица. В съседство са разположени селата Беласица и Самуилово Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите (средна годишна валежна сума около 750 мм). На около 5 километра северно от Коларово тече река Струмешница, ляв приток на Струма. Почвите са предимно делувиално-пролувиални, алувиални и слабооподзолени канелени горски. Населението нараства от естествен и механичен прираст.[2]
Коларово има богато историческо минало. В местността Мусовица, разположена северно от селото през 80-те години е проучвано енеолитно селище. В местността Дебелището, северно от селото е било разположено голямо антично селище. Южно от селото в местността Чуката се намират останките от късноантична и средновековна крепост.
Селото се споменава в османски регистри от 1570 и 1664 – 1665 година. Според данните от първия регистър в селото живеят 201 християнски и 10 мюсюлмански домакинства[3], а според втория 43 християнски домакинства.
През XIX век селото е със смесено турско-българско население и се числи към Петричка кааза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Коларово (Colarovo) е посочено като село с 302 домакинства с 505 жители мюсюлмани и 160 жители българи.[4] Към 1900 година съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Коларово живеят 1230 жители от които 130 българи-християни и 1100 турци.[5] Всички българи християни в селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Коларово има 208 българи екзархисти.[6]
При избухването на Балканската война през 1912 година шест души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
През 1913 година по време на Междусъюзническата война Коларово е завзето и опожарено от гръцката армия.[8]
След Балканските войни в селото се заселват българи-бежанци от Егейска Македония, предимно от селата Горни Порой, Долни Порой и Липош, Демирхисарско,[9] както и българи планинци от Огражден. По-късно тук се установяват и българи от Струмишко и Щипско.
През 1916 година професор Васил Златарски, като участник в научно-разузнавателната мисия в Македония и Поморавието, организирана от Щаба на действащата армия, посещава селото. В рапорта си до Началник-щаба на действащата армия той пише:
„ | Коларово било голямо, повече турско село (200 турски и 100 български къщи), но сега нямаше нито един турчин. В турските къщи сега са настанени бежанци от с. Горни Порой, и то повечето жени и деца, защото мъжкото население било отвлечено от французите в с. Лозица на Бутковското езеро.[10] | “ |
Учители и ученици в прогимназията през учебната 1926 – 1927 година[11] | |||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Класове | Ученици | Учители | Учителки | ||||||
момчета | момичета | общо | редовни | волнонаемни | общо | редовни | волнонаемни | общо | |
първи | 22 | 12 | 34 | 1 | 2 | 3 | 0 | 1 | 1 |
втори | 17 | 2 | 19 | ||||||
трети | 15 | 4 | 19 |
На 8 ноември 1948 година в храма „Свети Димитър“ в селото е убит митрополит Борис Неврокопски от низвергнат свещеник.
В 1952 година е създадено читалище „Яне Сандански“.[12]
През 2005 година излиза книга на местния краевед и дългогодишен учител по история Георги Гоцков – „Миналото на Коларово“, която е богат източник за историята на селото.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[13]
Численост | |
Общо | 1880 |
Българи | 1714 |
Турци | - |
Цигани | 46 |
Други | - |
Не се самоопределят | - |
Неотговорили | 85 |
Няколко са маркираните туристически маршрути в селото.
През с. Коларово преминава и международен велосипеден маршрут EuroVelo 13 – Iron Curtain Trail
Според Националния туристически регистър категоризирани места за хранене през 2021-ва няма вписани. Има едно категоризирано място за настаняване. В действителност са повече. Коларово е набираща популярност туристическа дестинация заради добрия климат и лесната достъпност. Долината на р. Струма е известен с производството на вино регион, което предполага развитие на винения туризъм в бъдеще.[14]
В селото се намира дирекцията на Природен парк Беласица, който обхваща по-голямата част от българския дял на планината.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.