Книга на пророк Осия
From Wikipedia, the free encyclopedia
Книга на пророк Осия е книга от Танаха и християнската Библия. Според традиционния ред на Библията, Осия е първата книга от 12-те книги на малките пророци. Това е последната книга от Невиим – втората основна част от еврейския Танах. В християнския Стар Завет тази част е разделена на 12 отделни книги – по една за всеки пророк.
| Книга на пророк Осия | |
| הוֹשֵׁעַ | |
 | |
| Създаден | около 760–720 г. пр.н.е. |
|---|---|
| Поредица | Стар завет |
| Предходна | Книга на пророк Даниила |
| Следваща | Книга на пророк Иоиля |
| Книга на пророк Осия в Общомедия | |
Развиваща се около падането на Северното кралство на Израел, Книгата на Осия осъжда почитането на Богове, различни от Яхве (Богът на Израел), като метафорично сравнява изоставянето на Яхве от Израел с жена, която е невярна на съпруга си. Според повествованието на книгата връзката между Осия и неговата невярна съпруга Гомер е сравнима с връзката между Яхве и неговия невярващ народ Израел. Евентуалното помирение на Осия и Гомер се третира като обнадеждаваща метафора за евентуално помирение между Яхве и Израел.
Създадена около 760–720 г. пр.н. е. това е една от най-старите книги на еврейската Библия, предшестваща окончателните рецензии на пълната Тора (Петокнижието).[1] Осия е източникът на фразата „сейте вятъра“, която преминава в обичайна употреба на английски и други езици.
- Глави 1–2; Разказ за брака на Осия с Гомер биографично, което е метафора за връзката на Яхве и Израел.
- Глава 3; Разказ за брака на Осия автобиографично. Вероятно става въпрос за брак с различни жени
- Глави 4–14: 9/14: 10; Оракул осъжда Израел, по-специално Ефрем, че не следва Божиите закони.
Осия пророкува по време на тъмна и меланхолична ера от историята на Израел, неговия упадък и падането на Северното кралство през 8 век пр.н.е. Според книгата отстъпничеството на хората е било масово, като те са се отвърнали от Бог, за да служат на телците на Йеровоам и на Баал.
Книгата на Осия казва, че по време на живота на Осия царете на Северното кралство, техните аристократични поддръжници и свещениците са отвели хората далеч от Божия закон, както е даден в Петокнижието. Казва се, че те са изоставили поклонението на Бог, почитали са други Богове, особено Баал - ханаанския бог на бурята и Ашера - ханаанска богиня на плодородието.[2] Появяват се и други грехове, включително убийства, лъжесвидетелства, кражби и сексуални грехове. Осия заявява, че ако те не се покаят за тези грехове, Бог ще позволи нацията им да бъде унищожена и хората ще бъдат отведени в плен в Асирия.
Пророчеството на Осия се съсредоточава около безкрайната любов на Бог към грешния Израел. В този текст Божията агония е изразена в резултат на предателството от Израел.
