Ключица

Ключицата (на латински: clavicula – ключе) е извита дълга тръбна кост, която се намира над раменната става и има форма на разтегната латинска буква 'S'. Чрез стави ключицата се свързва с единия си край за гръдната кост, а с другия – за лопатката.

Ключица
Ключица (в червено)
Латински	clavicula
Атлас	Ключица
MeSH	Clavicle
Ключица в Общомедия

Ключиците са винаги по две - една разположена от лявата страна и една от дясната страна на тялото. Ключицата е единствената дълга кост в човешкото тяло, която лежи хоризонтално.

Поради по-слабото натрупване на мазнини в областта на ключиците, те са ясно различими и видими в областта на раменете при слаби хора. Заедно с лопатките те образуват раменния пояс.

Анатомия

Ключицата е съставена от три основни части: тяло и два края – медиален и латерален.

Тяло

Тялото (corpus claviculae) на ключицата е разположено в нейната средна част между нейните два края.

Медиален край

Медиалният край (extremitas sternalis) на ключицата е разположен към вътрешността на раменния пояс. Той е извит напред и значително удебелен. В него се намира седлоподобна ставна артикуларна повърхност (facies articularis sternalis) за връзка с гръдната кост.

Медиалният край заедно с горния сегмент на гръдната кост образува стерноклавикуларната става (articulatio sternoclavicularis). Ставата се подсилва от три основни лигамента:

• стерноклавикуларен лигамент (ligamentum sternoclavicular)
• костоклавикуларен лигамент (ligamentum costoclaviculare)
• интерклавикуларен лигамент (ligamentum interclavicular)

Латерален край

Дясна ключица

Латералният край (extremitas acromialis) на ключицата е разположен към външната страна на раменния пояс. Той е по-тънък от медиалния и има изпъкналост, насочена назад. Притежава плоска ставна артикуларна повърхност (facies articularis acromialis) за връзка със съответната ставна повърхност на акромиона.

Латералният край заедно с акромиона на лопатката образува акромиоклавикуларната става (articulatio acromioclavicularis). Ставата се подсилва от заловените за нея лигаменти:

• акромиоклавикуларен лигамент (ligamentum acromioclaviculare)
• коракоклавикуларен лигамент (ligamentum coracoclaviculare)
• коракоакромиален лигамент (ligamentum coracoacromiale)

Горната повърхност на ключицата е гладка, а на долната ѝ повърхност са разположени конусовидната туберкула (tuberculum conoideum) и трапецовидната линия (linea trapezoidea), към които се прикрепват сухожилията.

Функции

Ключицата изпълнява три основни функции:^[1]

• свързва горния крайник с туловището
• осигурява защита на стоящите под нея нерви и кръвоносни съдове
• прехвърля натоварването от горните крайници към скелета на туловището

Тя също така държи раменната става на правилно разстояние от гърдите, което дава по-голяма свобода на движение на горния крайник.

Развитие

Ключицата е първата кост, която започва процеса на осификация по време на развитието на ембриона, през петата и шестата седмица на бременността. Въпреки това тя е една от последните кости, които завършват процеса на вкостяване, на около 21 – 25 години.

Клинично значение

Ключицата често става обект на травми и различни други проблеми, като счупване, разместване (дислокация), остеолиза (разпадане на костта), дегенерация и други. На най-голям риск от проблеми с ключицата са изложени по-младите активни индивиди, особено атлети, практикуващи спортове с риск от високоскоростни падания, като ски, мотоциклетизъм и колоездене, или контактни спортове с директни сблъсъци, като футбол, борба, ръгби, хокей и други.

Ключицата може да бъде увредена по два начина:

• индиректено – при падане върху ръката или при удар отстрани по рамото
• директено – при удар върху самата ключица

Счупване

Фрактура на лява ключица след злополука с велосипед

Ключицата е най-често чупената кост. Лесно може да се счупи при удар в рамото от силата на падане, предавана върху протегнатите ръце или чрез пряк удар. Тази кост може да се счупи дори при новородено бебе, докато се движи през родовия канал.^[2]

При фрактура на ключицата се появява внезапна и силна болка, която е съпроводена от чувство на нестабилност. Движението на горния крайник е силно ограничено и пациентът обикновено го придържа със здравата си ръка, приведен към тялото. Рамото е разположено по-ниско от здравото, а в областта на фрактурата се установява оток, хематом и деформация, в резултат на разместването на фрагментите. Вътрешният (медиален) фрагмент се измества нагоре, под действието на гръдноключичносисовидния мускул (m. sternocleidomastoideus), а външният (латерален) – надолу, придърпан от делтовидния мускул (m. deltoideus).

В повечето случаи на фрактура на ключицата не се налага оперативно лечение, а е достатъчна само имобилизация на крайника, която може да се извърши чрез превръзка „тип осморка“. Обездвижването при деца продължава от 15 до 25 дни, а при възрастни – около 30 до 50 дни.

При други животни

Ключицата първо се появява като част от скелета в примитивните костни риби, където е свързана с гръдния плавник. При тези риби двойките ключици се движат зад и под хрилете от всяка страна и се съединяват със солидна симфиза от долната страна на рибата. Те обаче липсват при хрущялните риби и в по-голямата част от живите костни риби, включително същинските костни риби.^[3]

Крокодилите и саламандрите изобщо нямат ключици, докато в костенурките те са част от бронираната черупка.

В по-голямата част от торбестите и плацентните бозайници ключиците са намалени или дори липсват, за да позволят на лопатките по-голяма свобода на движение, която може да бъде полезна при бързо движещи се животни.^[3]

При динозаврите основните кости на гръдния пояс са лопатката и коракоидът, като и двете са пряко свързани с ключицата. Ключицата присъства при гущеротазовите, но в голяма степен липсва при птицетазовите.^[4]

При птиците ключиците и епистернума се сливат, за да образуват една Y-образна кост (furcula), която еволюира от ключиците, открити в целурозавровите тероподи.