Клиф Ричи

From Wikipedia, the free encyclopedia

Клиф Ричи

Джордж Клифърд Ричи младши (на английски: George Clifford Richey Jr.) е американски тенисист.

Бързи факти Информация, Държава ...
Клиф Ричи
Cliff Richey
Thumb
Клиф Ричи, 1972 г.
Информация
Държава САЩ
Роден
31 декември 1946 г. (78 г.)
Сан Анджело, Тексас
Кариера
Професионална1962 (аматьор)
Оттеглил се1979
Сингъл
Победи-загуби761 – 322
Титли от ATP45[1]
Най-висока позиция6 (1970, панел Мартини-Роси)
Турнири от Големия шлем
ОП на Австралия1/4 финал
1967
Ролан Гарос1/2 финал
1970
Уимбълдън1/4 финал
1971
ОП на САЩ1/2 финал
1970, 1972
Двойки
Победи-загуби62 – 100
Титли от ATP1
Турнири от Големия шлем
ОП на Австралия1/4 финал
1967
Ролан Гарос1/4 финал
1971
Уимбълдън2-ри кръг
1967, 1968, 1969
ОП на САЩ2-ри кръг
1971
Турнири от Големия шлем
Ролан Гарос1/4 финал
1969
Уимбълдън2-ри кръг
1964, 1966, 1967
ОП на САЩ1/4 финал
1970
Отборно
Купа ДейвисСАЩ
Шампион
1969, 1970
Информацията е актуална към 1 януари 2025
Клиф Ричи в Общомедия
Затваряне

Биография

Джордж Клифърд Ричи младши е роден на 31 декември 1946 г. в Сан Анджело, Тексас.

Кариера

Клиф Ричи постига най-високо класиране в ранглистата на сингъл до световен номер 6. Достига до четвъртфинална фаза на сингъл на всичките четири турнира от Големия шлем.

Клиф Ричи печели Купа Дейвис през 1969 г. срещу Румъния, но не участва активно. Той е активен член на отбора, който печели Купа Дейвис през 1970 г., той печели и двата си мача на сингъл във финала срещу Западна Германия и е избран за най-полезния играч.[2] През септември 1971 г. Ричи напусна отбора за Купа Дейвис преди финала срещу Румъния, позовавайки се на несъгласието си с USLTA относно избора на настилка и липсата на консултация с играчите. Като цяло Ричи участва в седем мача за Купа Дейвис между 1966 и 1970 г. и записва рекорд от десет победи и три загуби.[3]

Клиф Ричи е победител в първата Гран При тенис верига, организирана през 1970 г., като завършва пред Артър Аш и Кен Розуол.[4] Най-високото му класиране на сингъл в кариерата е световен номер 6, постигнат през 1970 г., и номер 1 в САЩ за същата година. Класирането под номер 1 е решено от изхода на полуфиналния мач на Пасифик Коуст Чемпиъншипс срещу неговия пряк конкурент Стан Смит и в крайна сметка се сведе до само една точка, когато и двамата играчи имаха мач-пойнт при 4-4 в внезапен смъртен тайбрек на последния сет.[5][6][7]

През първите години на Оупън ерата, която започва през 1968 г., Ричи избира да бъде независим професионалист, но през април 1972 г. той става професионалист по договор, като подписва четиригодишен договор с Ламар Хънт, и се присъединява към Световното първенство по тенис.[8][9]

Кариерна статистика

Финали (45 титли; 72 финала)

Източници

Външни препратки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.