From Wikipedia, the free encyclopedia
Кленоец или книжовно Кленовец (на македонска литературна норма: Кленоец; на албански: Kllenoeci) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Тимошко, Сърбия, вижте Кленовац. | Кленоец Кленоец | |
| — село — | |
 „Успение Богородично“ | |
  Кленоец | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Горна Копачка |
| Надм. височина | 939 m |
| Население | 21 души (2002) |
| Пощенски код | 6261 |
| Кленоец в Общомедия | |
Селото е разположено в областта Горна Копачка на десния бряг на река Треска (Голема).
В XIX век Кленоец е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Света Богородица“ е от XIX век.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Кленовец (Klénovetz) е посочено като село с 34 домакинства със 132 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Кленоец и Душегубица (Горна и Долна) живеят 580 българи-християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кленоец е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 20 къщи.[4]
Селото пострадва през Илинденско-Преображенското въстание.[5]
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кленовец има 160 българи екзархисти.[6]
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Кленовец:[7]
| Домакинства | Гурбетчии | Грамотни | Неграмотни | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| мъже | жени | общо | мъже | жени | общо | ||
| 34 | 22 | 25 | 0 | 25 | 63 | 119 | 182 |
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Кленовец като българско село.[8]
По време на Втората световна война, след разгрома на Югославия през пролетта на 1941 година, селото е включено в превърнатата в италиански протекторат Албания, окупирана през есента на 1943 година от Германия. През есента на същата година Кленоец е нападнато от албански балистки банди и е разграбено. Според някои източници 50 местни жители, включително жени и деца са убити. Други бягат в администрираните от българските власти части на Вардарска Македония.[9]
Според преброяването от 2002 година селото има 21 жители македонци.[10]
От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.
Злате Тренески (1916 – 2006), югославски партизанин и деец на НОВМ
Мисайло Данилов Аврамов, български революционер, деец на ВМОРО[11] Мишко Деянов Горев или Гьорев, български революционер, деец на ВМОРО Наум Дамянов, български революционер, деец на ВМОРО[12] Спиро Стоянов Гьорев, български революционер, деец на ВМОРО, действа в областта Копачка[13] Стоян Милошев, български революционер, деец на ВМОРО, районен началник на Горна Копачка, ранен по време на Илинденско-Преображенското въстание на 21 юли в сражението при село Извор[14] Траян Белев (1903 – 1943), югославски партизанин и деец на НОВМSeamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
