Клавирен инструмент

Клавирен или още клавишен инструмент е музикален инструмент, на който се свири с пръсти на музикална клавиатура.

Клавирен инструмент

Клавирен инструмент в Общомедия

Общото между всички клавиатурни инструменти е, че продължителността на тона може да се контролира прецизно от момента на натискане на клавиша до освобождаването му (обаче при пианото и клавесина избледняването на струната е естествено ограничение за продължителността на тона), в зависимост от дизайна на конкретния клавиатурен инструмент.

Най-разпространеният от тях е пианото, което се използва в почти всички видове музика. Други широко използвани клавишни инструменти са органът, както и други механични, електромеханични или електронни инструменти.

Класическо пиано

Бандонеон

Най-големият акордеон в света

История

Сред най-ранните клавишни инструменти са органът, клавикордът и клавесинът. Органът несъмнено е най-стар от тях. Появил се е в 3 в. пр.н.е., въпреки че този древен инструмент, наречен хидравлис не използвал клавиатура в съвременния смисъл. От изобретяването си до 14 век органът остава единствения клавишен инструмент. Често и органите са нямали въобще клавиатура, а само бутони или големи лостове, които се задвижвали с цяла ръка. Почти всяка клавиатура до 15 век е имала 7 основни тона за всяка октава.

Клавикордът и клавесинът се появяват през 14 век, като вероятно клавикордът е по-стар. При тяхното усъвършенстване е добавен си-бемол клавиш, за да избегне тритонуса между фа и си, а по-късно били добавени и други полутонове. Клавесинът и клавикордът били многоп популярни до разпространението на пианото през 18 век, след което популярността им намалява. Пианото е революционно нововъведение, защото пианистът можел да променя силата (или динамиката) на звука чрез промяна на силата, с която удрял по всеки клавиш. Пълното име на пианото на италиански е „гравичембало кон пиано е форте“ (клавесин с тихо и силно), което постепенно било съкратено до „пиано-форте“ (тихо-силно) и „пиано“ (тихо).

Клавишни инструменти били усъвършенствани през 20 век. Ранните електромеханични инструменти като вълните на Мартено се появяват рано през този век.

Най-ранните напълно електронни клавишни инструменти са електронни органи, които използвали осцилатори и делители на честота заедно с мрежа от филтри, за да генерират звукови трептения с различна форма на вълната.

Много усилия отиват за откриването на инструмент, който звучи като пиано, но е по-малък и по-лек. Електрическото пиано и електронното пиано са ранни опити, които, въпреки че са полезни инструменти сами по себе си, не успяват да възпроизведат убедително тембъра на пианото. През същия период са разработени и електрическите и електронните органи. Първоначално са наричани Йоника.

Синтезаторът е усъвършенстван през 1960-те години и се развива и до наши дни. Най-забележителният ранен синтезатор е Муг-синтезаторът, който използва аналогова схема. С времето цифровият синтез се разпространява широко.

Типове клавирни инструменти

• Ударно-клавишни – при тях звукът се генерира при докосване или натиск на един или повече клавиши, при това има и се предизвиква действително генериране на звук, и се генерира контакт със звукопроизводителния елемент.
• Клавишно-мехови – клавиатурата управлява клапи, при натискането на които звукът се въпроизвежда от въздуха, преминаващ през тръбите (орган), или през отвори, върху които са разположени пластини (хармоника, бандонеон, акордеон).
• Дигитални (електронни) клавиатури – например електрическото пиано, което е вид електронен клавишен инструмент, предназначен да служи предимно като алтернатива на традиционното акустично пиано, както по отношение на начина, по който се свири, така и по отношение на издавания звук.^[1]

Клавирна литература

За разлика от означението на инструментите като „клавишни“, то при музиката, писана за тях, се използва термина „клавирна литература“.

Бележки

1. Rodrick Tarrats, Teach Yourself To Play Piano: Piano Keyboard, 2021