Кирил Топалов

български филолог, писател, преводач и дипломат From Wikipedia, the free encyclopedia

Кирил Топалов

Кирил Любомиров Топалов е български писател, драматург, литературен историк, преводач, дипломат.

Бързи факти Роден, Учил в ...
Кирил Топалов
български филолог, писател, преводач и дипломат
Thumb
Кирил Топалов през 2006 г.
Роден
21 май 1943 г. (81 г.)
Учил вАтински университет
Солунски университет
Софийски университет
Научна дейност
ОбластИстория на литературата
Работил вСофийски университет
Публикации„Проблеми на възрожденската поетика“ (1976) и мн. др.
Уебсайт
Затваряне

Биография

Роден е на 21 май 1943 година в София. Топалов е македонски българин, потомък на бежанци от Дебър.[1] През 1961 г. завършва гимназия в София. От 1961 до 1964 г. отбива редовната си военна служба във военноморския флот във Варна. През 1968 г. завършва българска филология в Софийския държавен университет. През 1969 – 1970 е специалист-филолог в Института по български език при БАН. От 1970 до 1974 г. е редовен аспирант по българска възрожденска литература, с научен ръководител акад. Петър Динеков. От 1974 до 1982 г. е негов асистент в Софийския университет. През 1976 г. защитава докторат на тема „Проблеми на поетиката на възрожденската поезия“. През 1982 г. се хабилитира – доцент. През 1977 – 1989 г. работи по съвместителство и като редактор в издателство „Български писател“. През 1977 г. е на едномесечна специализация във Варшавския университет, през 1978 – 1979 г. специализира новогръцка филология в Атинския университет, а през 1981 г. специализира в Солунския университет.

Член е на Международния ПЕН, на Съюза на българските писатели, по-късно – на Сдружението на български писатели, както и на СБЖ. През 1989 – 1994 г. е заместник-председател на Съюза на филолозите-българисти. Член е на световната елинистична академия „Аркадия“, на международната научна академия „Космас Етолос“ и на други чуждестранни научни дружества. Почетен член е на Националния съюз на гръцките писатели и на Съюза на гръцките преводачи (от 1998).

През 1992 – 1994 г. преподава български език и цивилизация в университета в Екс-ан-Прованс, Франция.

През 1997 – 1998 г. е директор на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София.

Thumb
Проф. Кирил Топалов – носител на Големия кръст на ордена на Феникс, връчен му от посланик Михаил Христидис (01.10.2002 г.) от името на президента на Република Гърция Константинос Стефанопулос за изключителните му заслуги за развитието на българо-гръцките отношения в периода 1998 – 2002 г.

През 1998 – 2002 г. е посланик на България в Гърция (Атина). Благодарение на десетилетните си широки връзки с атинския културен, научен и политически елит Кирил Топалов допринася както за преодоляването на стари балкански предубеждения между двете страни, така и за изграждането на атмосфера на доверие в осъществяването на редица важни за България стъпки – премахването на визовия режим, влизането на страната ни в Европейския съюз и НАТО, изграждането на българо-гръцките пътни връзки през Родопите, осъществяването на интензивно културно и икономическо сътрудничество,[2] защита на правата и интересите на многобройната българска икономическа емиграция в Гърция.

През 2003 г. е избран за общински съветник в Столичната община, където е председател на Постоянната комисия по евроинтеграция и връзка с гражданското общество и заместник-председател на Постоянната комисия по образование, култура и вероизповедания. Съдейства за решаването на проблемите на много столични културни институции. По негови предложения много от безименните нови улици в София получават имена на видни учени, писатели, артисти и други културни дейци, както и на заглавия на творби от българската литературна класика.

Председател е на Управителния съвет на Института за евроатлантическа сигурност (2002 – 2005), на Фондация „Академия за балканска цивилизация“ (от 2003) и на Национална асоциация „Георги С. Раковски“ (от 2004), директор и един от основателите на Института за демокрация и стабилност в Югоизточна Европа (2004 – 2007), председател на Българската секция на Световното дружество „Приятели на Никос Казандзакис“ и член на Управителния съвет на Световното дружество в Женева (2004).

През 2002 г. е избран за професор по българска възрожденска литература в СУ „Св. Климент Охридски“. Преподава българска литература още в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, в Нов български университет, Шуменския университет „К. Преславски“, ЮЗУ „Н. Рилски“ и Арт-колеж – София. От 2018 г. е член на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси на България и Северна Македония, създадена в резултат на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Северна Македония.

През юни 2003 г. Софийският университет организира честване на 60-годишния юбилей на проф. Кирил Топалов в Аулата на СУ, след като се оказва, че предвидената за събитието Академична зала № 1 не може да побере многобройните почитатели и приятели на Топалов – писатели, учени, театрални и кинодейци, политици и общественици. След приветствията са представени осъществените от Университетското издателство издания на негови избрани романи и избрани пиеси, новата му монография „Раковски и Ригас в културно-историческите модели на Балканското възраждане“, както и сборника с изследвания в негова чест от български и чуждестранни учени „Разночетенията на текста" с въвеждаща студия-предговор от Светлозар Жеков.[3]

През 2008 г. в Голямата читалня на Университетската библиотека академическата общност и приятелите на Кирил Топалов честваха неговата 65-та годишнина с представяне от доц. Георги Цанков на научния и творческия му път и на четиритомното юбилейно издание от Университетското издателство "Избрани произведения – Разкази, Исторически романи, Съвременни романи и Пиеси). Стоян Алексиев, Ангел Георгиев и други актьори от софийски театри прочетоха негови разкази. Големият български музикант Симеон Щерев украси юбилея с великолепни изпълнения на вълшебната си флейта.

През 2011 г. К. Топалов е управител на Фонд „Научни изследвания“ при МНП. През 2012 – 2013 г. е последователно съветник и секретар на президента Росен Плевнелиев по култура, духовност и национална идентичност. През 2013 г. 70-годишният му юбилей е отпразнуван в многобройно присъствие на приятели, колеги и читатели в Софийската градска художествена галерия с премиера на романа му „Хей, Крали Марко“, представен от писателя и литературен изследовател доц. Йордан Ефтимов, с участието на актьора Михаил Петров, пианиста Александър Пумпалов и студенти-музиканти.

На 22 май 2023 г. в препълнената от колеги, приятели, читатели и почитатели Аула на Софийския университет се чества тържествено 80-годишният му юбилей със слова за научната му дейност от ректора проф. Анастас Герджиков, декана на ФСФ доц. Бойко Пенчев и проф. Николай Чернокожев. Специално поздравление от името на Столична община поднесе кметът Йорданка Фандъкова, някогашна студентка на юбиляря. Проф. Михаил Неделчев очерта научния и писателския му път и представи новата му книга „Живот по неизбежност. Мемоарен роман“, изд. БАРД, 2023. Откъс от книгата изпълни актьорът от Народния театър Михаил Петров, а на рояла бе отново маестро Александър Пумпалов.

От 2013 до 2019 г. е посланик във Ватикана и Суверенния Военен Орден на Хоспиталиерите на Св. Йоан от Йерусалим, Родос и Малта, където организира много научни конференции, посветени на българския духовен принос в европейската култура с участието на български, италиански, полски, гръцки, словашки и др. учени и посетени от най-видни представители на Ватикана и Суверенния Малтийски орден, от представители на италианската интелигенция и българската диаспора. Участва в подобни научни форуми, организирани от италиански и ватикански университети в Рим и Неапол. Организира официалните посещения на папа Франциск (2019) и на държавния секретар на Ватикана кардинал Паролин (2016) в България. Участва в осъществяването на ежегодните посещения в Рим на български официални делегации по повод 24 май. Съдейства активно на богатата дейност на Българския културен институт в Рим. С превод на част от своя роман „Нерви“ участва в творчески форум на Националния съюза на италианските писатели в сградата на Италианския парламент.

Носител е на най-високи държавни ордени на Ватикана (2016), Суверенния Малтийски орден (2017) и Черна Гора (2016).

През 2024 г. „за неговите изключително големи заслуги към Република България в областта на науката и обществената дейност“ е награден с орден „Стара планина“ I степен.[4]

Творчество

Автор е на многобройни научни изследвания – статии, студии и книги върху историята на българската литература, на известни романи (три от които филмирани), на поставяни на български и чужди сцени театрални и телевизионни пиеси, на книги с разкази за деца и др. Първият роман на Кирил Топалов – Бягай... Обичам те излиза през 1976 г. и с актуалната си и интригуваща проблематика – първа любов, изпитания на приятелството пред примамките на успеха, мечтите и разочарованията на младостта, както и с динамичния и експресивен аз-повествователен стил – бързо налага името на писателя сред най-добрите млади тогава автори, оценен е високо от литературни критици, като Луко Захариев[5], Светлозар Жеков[6], Людмила Филипова[7] и др. За голямата популярност на романа допринасят също многото му следващи преиздания от различни издателства и неговото филмиране по сценарий на автора. Филмирани са и два от следващите романи на Кирил Топалов – „Бъди благословена“ (първо изд. 1979) и „Не се сърди, Човече“ (първо изд. 1982), с които той за първи път поставя пред обществото важен и умишлено премълчаван дотогава проблем – за драмата на самотните майки и на изоставените от тях деца. Авторитетната литературна и кинокритика в лицето на Атанас Свиленов[8], проф. Боян Ничев[9], проф. Александър Грозев[10] и др. нарежда Топалов сред най-успешните белетристи и сценаристи, а двата романа дълго не слизат от предните места на месечните класации на вестниците за най-четени български книги[11] претърпяват много и високотиражни преиздания.

Предизвиканата от тези романи и филми широка обществена дискусия донася на автора популярност и международни отличия, но и довежда до бързото спиране от цензурата на втория филм, който показва, че трагедията на изоставените деца и липсата на достатъчна грижа на обществото и държавата към тях може да ги доведат и до самоубийство. Следващите романи на Кирил Топалов От тук до хоризонта, Стайна температура, Разминаване, Нерви, Маймунска история и др. очертават зрялата физиономичност на автора и дават повод на някои от най-активните критици, като проф. Иван Попиванов[12], Светлозар Жеков[13], Мариана Тодорова[14], Николай Петев [15], Вихрен Чернокожев[16] и др. да обгледат по-цялостно присъствието му в полето на съвременната литература, подчертавайки модерността на белетристичния му стил (синтетичен, динамично-психологически, и афористичен), дълбочината и драматичността на нравствените дилеми, които поставя, гражданската непримиримост, смелост и провокативност на позициите му, връзката на някои страни на творчеството му с най-добрите традиции на класическата българска литература.

С някои свои романи, чиито сюжети са почерпени от българското Възраждане (Светогорският бунтар, Венценосецът, Петко Славейков), Кирил Топалов се нарежда и сред предпочитаните от читателите автори на историческа проза.

Успешен е пътят на Кирил Топалов и като драматург. На български и чужди сцени са реализирани постановки на 17 негови пиеси. Още първите му драми И есен идват щъркели, Притча за Философа, Нерви за любов, Вива академия и др. привличат вниманието и предизвикват най-високите оценки на активната театрална критика през 80-те години на ХХ век – Севелина Гьорова[17], Снежина Панова[18], Чавдар Добрев[19], Владимир Каракашев[20], Димитър Стайков[21], Красимира Близнакова[22], Димитър Цолов[23] и др.

Участието на Кирил Топалов в театралния афиш през 90-те години и в началото на XXI век с пиеси, като Бог високо, Горчивата чаша, Игра на мъж и жена, Маймунска история, Свободно съчинение за Слънцето, Експериментът (телевизионна постановка), и др., а също и с постановките на недопуснатите по една и съща причина до сцена както през тоталитарния период, така и през първото десетилетие след демократичните промени остри политически сатири Елате ни вижте и Бизнес допринасят за по-цялостното очертаване на неговия драматургичен профил на писател, който еднакво отговорно навлиза в света и на интимните междучовешки отношения, и на драматичните социални и политически проблеми.

Камерните пиеси на Топалов получиха реализации на сцените в близки и далечни страни, особено през дългия период, когато на автора му бе отнето правото да пътува на Запад. Поради универсалността и актуалността на темите и внушенията си, както и поради високите си художествени качества най-добрите му пиеси, макар и писани преди десетилетия, продължават и днес да се поставят на театралните сцени в България и чужбина.

Резултат на дългогодишната литературно-изследователска работа на Кирил Топалов са редица монографии, студии и статии върху проблематиката на българската и гръцката литература през XVIII – XIX век. Неговите приносни изследвания Проблеми на възрожденската поетика, Петко Р. Славейков, Григор Пърличев. Живот и дело, Проблеми на българската възрожденска литература, Възрожденци, Ботев в пътя на възрожденската поезия, Раковски и Ригас в културно-историческите модели на Балканското възраждане, обемистата антология Българска възрожденска поезия, осъществените от него издания на съчиненията на български възрожденски писатели са ценен влог в проучването на литературата и културата на тази епоха и получават висока оценка от научната критика, а проф. д-р Румяна Дамянова[24] успоредява някои характеристики на научното му дело с това на „най-големите изследователи на Българското възраждане – Ив. Д. Шишманов, Боян Пенев, Петър Динеков“.

Кирил Топалов е и преводач от гръцки. Сред писателите, произведения от които е направил достояние на българския читател или театрален зрител, са Яковос Камбанелис, Василис Василикос, Тасос Атанасиадис, Илияс Симопулос, Никифорос Вретакос, Елени Фенгудаки, Костас Асимакопулос, Ино Балта, Кириакос Хараламбидис и др.

Разкази, романи, пиеси и научни изследвания на Кирил Топалов са преведени на различни европейски езици, както и на арабски.

Библиография

Проза

  • Бягай... Обичам те, роман, Народна младеж, 1976.
    • Бягай... Обичам те, роман, Отечество, 1986, 1990.
    • Бягай... Обичам те, роман, Академично издателство „Марин Дринов“ и Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, 1997.
  • Бунтовна светлина, разкази за деца, Народна младеж, 1978.
  • Бъди благословена, роман, Профиздат, 1979.
  • Бъди благословена, Не се сърди, Човече, романи, Профиздат, 1982, 1984, 1987; Образование и наука, 1994 (филмирани).
  • Будилник с латерна, разкази за деца, Народна младеж, 1981.
  • От тук до хоризонта, роман, Георги Бакалов – Варна, 1980.
  • Светогорският бунтар, роман, Народна младеж, 1982.
  • Стайна температура, романи (Стайна температура и От тук до хоризонта), Народна младеж, 1985.
  • Разминаване, роман, Военно издателство, 1986.
  • Нерви, роман, Военно издателство, 1989; Образование и наука, 1994.
  • Петко Славейков, роман, Народна младеж, 1990.
  • Венценосецът, Абагар, 1993.
  • Маймунска история, Литературен форум, 1997.
  • Избрани романи, Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, 2003.
  • Избрани произведения в четири тома. I и II том – романи, III т. – пиеси, IV т. – разкази, Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, 2005 – 2007.
  • Хей, Крали Марко, роман, Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, 2013.
  • Софийски истории, разкази и новели, Бард, 2021.
  • Живот по неизбежност. Мемоарен роман. БАРД, 2023.

Драматургия

Пиеси, поставяни на български и чужди сцени

  • Аз съм Мария.
  • И есен идват щъркели.
  • Притча за Философа.
  • Свободно съчинение за слънцето.
  • Да, ама не.
  • Вива академия.
  • Нерви за любов.
  • Страшният съд.
  • Бизнес.
  • Игра на мъж и жена.
  • Експериментът.
  • Горчивата чаша.
  • Бог високо.
  • Елате ни вижте.
  • Маймунска история.
  • Спасителят.
  • Забрадка на слънцето.

Киносценарии

  • Бъди благословена, игрален филм, режисьор Александър Обрешков, 1977. (Първа награда „Златният Лачено“ за сценарий на Международния кинофестивал в Авелино, Италия (1979) и Специална награда за най-хуманен сценарий на Световния червенокръстки фестивал във Варна (1979).
  • Бягай... Обичам те, игрален филм, режисьор Рашко Узунов, 1979. (Награда на ЦС на БСФС за сценарий).
  • Не се сърди, Човече, игрален филм, режисьор Ивайло Тренчев, 1985. (Само една седмица след излизане на екран филмът е спрян от цензурата).

Литературознание

  • Споделено за поезията, Народна просвета, 1975.
  • Проблеми на възрожденската поетика, Наука и изкуство, 1979.
  • Петко Р. Славейков, Народна просвета, 1979.
  • Григор Пърличев. Живот и дело, Български писател, 1982.
  • Проблеми на българската възрожденска литература, Наука и изкуство, 1983.
  • Възрожденци, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ (I т. – 1988; II т. – 1990); второ, преработено и допълнено издание – 1999; сл. изд. – 2001, 2003, 2007, 2012).
  • Ботев в пътя на възрожденската поезия (Студии и анализи върху поезията и публицистиката на Ботев), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ и Съюз на филолозите българисти, 1992.
  • Христо Ботев. Поезия, проза. Студии и анализи, РИК-I-С, 1995.
    • Христо Ботев. Поезия, проза. Студии и анализи, Даниела Убенова, 1997.
    • Българска възрожденска литература (Учебник за 9. клас на средното общообразователно училище, в съавторство), Просвета, 1989, 1992, 1999.
  • Българска възрожденска литература. (Учебник за хуманитарните гимназии, в съавторство с Н. Чернокожев.), Просвета, 1998, 1999.
  • Раковски и Ригас в културно-историческите модели на Балканското възраждане, Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, 2003.
  • Литература за 8. клас, в съавторство с А. Малинов, Просвета плюс, 2017.

Съставителство

  • Български възрожденски стихове, Български писател, 1978.
  • Българска възрожденска поезия. Антология. Подбор, редакция, въвеждаща студия и бележки, Български писател, 1980. Второ изд. 2012.
  • Първи стихотворци, Български писател, 1981.
  • Никола Козлев. Черен арап и Хайдут Сидер. (Редакция, предговор и бележки), Български писател, 1980.
  • Георги Стойков Раковски. Съчинения в четири тома. (Том първи. Проза, поезия. Подбор, редакция и две студии – за автобиографичните трудове и за поезията на Раковски), Български писател, 1983.
  • Г. С. Раковски. Избрани творби. (Въвеждаща студия, Животопис, Речник, Библиография, Бележки), Български писател, 1988
  • Петко Р. Славейков. Хумор и сатира. (Подбор, редакция, въвеждаща студия и бележки), Слово, 1992.
  • Паисий Хилендарски. История славянобългарска. Зографска чернова от 1762, Факсимилно издание. Съставители Кирил Топалов, Боряна Христова и Нина Вутова. (Със студия от Кирил Топалов за ролята и значението на Паисий Хилендарски и неговия труд в историята на Българското възраждане). Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1998. Издание на английски език, 2000.
  • Крали Марко – сила и закрила. (В съавторство), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2004.
  • Българската критика за акритическата традиция. (В съавторство), Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, 2004.
  • Крали Марко – героят пазител на границите. (В съавторство), Университетско издателство „Св. Кл. Охридски, 2004.
  • Спомени и размисли за Петър Динеков. (Съст. в съавторство.) Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2010.
  • Иван Д. Шишманов. Избрани трудове. Библиотека „Университетско наследство“. (Съставителство и уводна студия „Иван Д. Шишманов – апостолът на българската наука“). Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, 2012.
  • Христо Ботев. Поезия, проза, публицистика, писма. Съставителство, редакция, въвеждаща студия „Посланията на поета и публициста“, Фондация „Българско слово“, 2019.

Преводи от гръцки

  • Яковос Камбанелис. Одисей, върни се у дома, пиеса. Прев. в съавторство с Любен Топалов, 1987.
  • Костас Асимакопулос. Емигранти, пиеса, 2000.
  • Ино Балта. Майката на нощта, разкази, Унив. изд. „Св. Климент Охридски“ и Академия за балканска цивилизация, 2004.
  • Илияс Симопулос. Поезия, Академия за балканска цивилизация, 2005.
  • Василис Василикос. Академия за ангели, романи, Унив. изд. и Академия за балканска цивилизация, 2005.
  • Тасос Атанасиадис. Тронната зала, роман, Академия за балканска цивилизация, 2005.
  • Георги Кондогеоргис. Гръцката демокрация на Ригас Велестинлис, Академия за балканска цивилизация, 2009.
  • Кириакос Хараламбидис. Брегът на ахейците. Избрана поезия. Академия за балканска зивилизация, 2010.
  • Елени Фенгудаки. Преди пълна луна. Академия за балканска зивилизация, 2011.
  • Василис Марагос. Паисий Хилендарски и Софроний Врачански. От православната идеология към изграждане на българската идентичност. Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 2012

Награди

  • Първа награда „Златният Лачено“ за сценарий на Международния кинофестивал в Авелино, Италия – за сценария на филма „Бъди благословена“, 1979.
  • Специална награда на Лигата на Дружествата на Червения кръст, Червения полумесец и Червения Лъв и Слънце на Международния кинофестивал на Червения кръст и Червения полумесец във Варна за най-хуманен сценарий – „Бъди благословена“, 1979.
  • Голямата награда на Централния съвет на Българския съюз за физическа култура и спорт – за романа „Бягай... Обичам те“ и сценария на едноименния игрален филм, 1980.
  • Награда на Централния съвет на Българските профсъюзи – за романа „От тук до хоризонта“, 1982.
  • Орден „Кирил и Методий“ I степен – за заслуги в областта на литературата и културата, 1985.
  • Златният медал на град Атина – за приноса му като посланик за сближаването и взаимното опознаване на двете столици София и Атина, 2001 г.
  • Златният кръст на Международната академия за елинистични изследвания „Козмас Етолос“, 2000.
  • Големият кръст на Ордена на Феникс на Република Гърция – за приноса му като посланик за развиване на двустранните отношения, 2002.
  • Почетният знак на Атлантическата асоциация на Гърция – за принос в евроатлантическото сътрудничество между България и Гърция, 2002.
  • Почетният знак на гр. Лариса, Гърция – за принос в развитието на културните и политическите отношения между България и Гърция, 2001.
  • Почетният знак на Общогръцкия театрален фестивал в Орестия – за „Приноса му за развитието на цивилизацията и приятелството на балканските народи чрез театъра и другите изкуства“, 2005.
  • Най-високи държавни ордени на Светия Престол (2016), Черна Гора (2016) и Суверенния Военен Орден на Хоспиталиерите на Св. Йоан от Йерусалим, Родос и Малта (2017).
  • Почетен знак на Македонския научен институт „За научен принос“, 2023.
  • Орден „Стара планина“ I степен (2024)

Източници

Външни препратки

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.