Кераца Петрица

Кераца Петрица е българска болярка, съпруга на деспот Срацимир и майка на цар Иван Александър.

Кераца Петрица
българска болярка
Родена	XIV век
Семейство
Баща	Шишман I
Съпруг	Срацимир
Деца	Иван Александър Елена Българска Иван Комнин Теодора

Родословие

Сведение за произхода на Кераца намираме в хрониката на император Йоан Кантакузин, който посочва, че след дворцовия преврат в България през 1331 година, „българите посочили за свой цар Александър, племенника на царувалия преди това Михаил и син на Срацимир“. Следователно, цар Иван Александър е племенник по майчина линия на покойния цар Михаил III Шишман, а майка му е сестра на Михаил.^[1]

По отношение на родословието ѝ доц. Петър Николов-Зиков изказва интересно предположение. Според неговото изследване Кераца принадлежи не към рода на Асеневци, а към една от най-старите и благороднически византийски фамилии – тази на Синадините, сродени с династията на Комнините^[2]. Тя е сестра на Теодор Синадин и съответно дъщеря на Йоан Комнин Ангел Дука Синадин и след неосъществения ѝ годеж с българския цар Тодор Светослав е омъжена за друг високопоставен български аристократ – Срацимир. Пак според учения царският произход на Иван Александър по линия на Асеневци се извежда съответно не по линия на майка му Кераца Петрица, а именно по линия на баща му Срацимир, за който обикновено се допуска, че е с неизвестен произход^[3]

Шишман I

Кераца Петрица

Севатократор Петър

неизвестна по име дъщеря

Иван Асен I

Иван Асен II

Елена

Ана-Теодора

Теодор Комнин

Ирина Комнина

Мария Патралифена

Брак и потомство

Кераца-Петрица е омъжена за деспот Срацимир, от когото има пет деца, някои от които играят важна роля в политическия живот на Балканите през XIV век:

• Иван Александър (* нач. на XIV век, † 17 февруари 1371, Търново), български цар (1331 – 1371).
• Елена Българска (* XIV век, † 7 ноември 1374), кралица и първа царица на Сръбското царство – съпруга на цар Стефан Душан и майка на цар Стефан Урош V
• Иван Комнин († пр. 12 май 1363), феодал в Душановото царство, деспот на Валона (ок. 1345 – 1363), като сръбски васал и след 1355 г. като автономен княз, управлява по времето на Стефан Душан областта Кутмичевица около Валона, Канина и Белград в днешна Южна Албания.
• Михаил, бъдещ деспот на Крън
• Теодора (* 1334/36).

Резиденция

След смъртта на своя съпруг деспот Срацимир, Кераца управлява или в Крън, или в Карвуна, като мненията на изследователите се различават, в зависимост от разночетенето на топонима Карнона (на латински: Carnonen[sis]).

Обикновено се приема, че резиденцията на Кераца Петрица е била в старопланинската Крънска крепост, център на владенията ѝ.^[4] Изповядвала е Католицизма, за което свидетелства едно запазено писмо на папа Бенедикт XII до нея от 13 юли 1337 г.^[5], в което той ѝ благодари, че се е обърнала към католицизма, и я призовава да положи усилия и за обръщането на сина ѝ Иван Александър, наречен от папата magnifcum virum Alexandrum regem Bulgariae^[2]. В писмото си папата се обръща към нея като към „дукесата на Карнона“^[6]. Изследвайки този откъс от писмото, историкът Йордан Андреев изказва виждането, че владенията на Кераца Петрица са се намирали в областта Карвуна (дн. Каварна), което може да обясни „латинската вяра“ на деспотицата, тъй като черноморският басейн е област на усилена дейност на католическите ордени. Тази хипотеза е възприета и доразвита от Пламен Павлов, Георги Атанасов и др. Освен това не могат да бъдат пренебрегнати и тесните връзки на Карвунското (Добруджанското) деспотство с Република Генуа и Венеция^[7].

Към края на живота си Кераца Петрица вероятно отново се връща в лоното на православието, тъй като паметта на „...благочестивата деспотица Кераца, майка на великия цар Иван Александър, приела след това ангелски [монашески] образ и наречена Теофана...“^[8] е почетена в Бориловия синодик.^[9][10]

Бележки

1. 19. Йоан Кантакузин. История // Ioannes Cantacuzenus. Historia // ГИБИ. Т. Х. София, БАН, 1980. с. 266.
2. Николов-Зиков 2013, с. 53 – 67.
3. Николов-Зиков 2012, с. 14 – 32.
4. Енев, Цонко. Владетелските наместници на България, VII-XIX век. 1997. с. 15.
5. Пурковић 1975.
6. Обръщението му гласи: „dilecto in Christo filie nobili mulieri Petrisse ducisse Carnonen(sis)“ (т.е. На възлюбената в Христа дъщеря, благородната жена Петриса, дукесата на Карнона). Цит по. Пурковић 1975.. Виж също: Николов-Зиков 2013, с. 53 – 67.
7. Павлов 2006.
8. Цитат по: Павлов 2006.
9. Тотоманова, Анна-Мария. Езикът на XIV в. и съставът на Палаузовия сборник (PDF) // Paleobulgarica/Старобългаристика (XXXVI. 1.). 2012. с. 24 – 37. Посетен на 20 октомври 2018.
10. Totomanova, Anna-Maria. The Synodikon of Orthodoxy in Medieval Bulgaria (PDF) // Studia Ceranea (7). 2017. DOI:10.18778/2084–140X.07.12. ISSN 2084-140X. p. 169 – 227. Посетен на 20 октомври 2018. (на английски)

Източници

• Николов-Зиков, Петър. Династията на Срацимировци. Властови доктрини и политически модели в Югоизточна Европа през XIV век. София, 2012. с. 14 – 32.
• Николов-Зиков, Петър. Шишмановци и Синадини. Една българо-византийска история // Родознания/Genealogia 1 – 2. 2013. ISSN 0861-9573. с. 53 – 67. Архивиран от оригинала на 2017-03-06. Посетен на 2017-03-06.
• Павлов, Пламен. Търновските царици. Велико Търново, ДАР-РХ, 2006.
• Пурковић, Mиодраг Ал. Јелена, жена цара Душана. Издање Српске православне епархије за западну Европу. Дюселдорф, Штампарија „ОСТРОГ", 1975. с. 26. Посетен на 6 март 2017. (на сръбски)