Квинт Фабий Максим Емилиан

Квинт Фабий Максим Емилиан (на латински: Quintus Fabius Maximus Aemilianus; * 186 пр.н.е.; † 130 пр.н.е.) e политик на Римската република през 2 век пр.н.е.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Квинт Фабий Максим.

---

Квинт Фабий Максим Емилиан Quintus Fabius Maximus Aemilianus
римски политик
Роден	около 189 г. пр.н.е. Древен Рим
Починал	около 130 г. пр.н.е. (59 г.) Рим, Римска република
Семейство
Род	Фабии
Баща	Луций Емилий Павел Македоник[1][2]
Майка	Папирия Мазониз
Братя/сестри	Публий Корнелий Сципион Емилиан Африкански[1][3] Емилия Терция Емилия Паула Прима Емилия Паула Секунда
Съпруга	неизв.
Деца	Квинт Фабий Максим Алоброгик[1][4]

Биография

Син е на Луций Емилий Павел Македоник от първия му брак с Папирия Мазониз и с две години по-стар брат на Публий Корнелий Сципион Емилиан Африкански.^[5] От втория си брак баща му Емилий Павел има още двама сина и той дава първородените си синове след 179 пр.н.е. за осиновяване. Квинт е осиновен от Квинт Фабий Максим (претор 181 пр.н.е.), внук на прочутия Квинт Фабий Максим Верукоз.^[6]

Младият Фабий участва през 168 пр.н.е. при родния си баща, който е главнокомадващ в битката при Пидна, против македонския цар Персей.^[7] Той занася новината за победата при битката в Сената.^[8] През 167 пр.н.е. се връща на бойното поле и се бие против македонски градове и след това с Публий Корнелий Сципион Назика Коркул против бунтуващи се илирийци. Затова има право да участва в триумфа на баща си в Рим.^[9]

През 154 пр.н.е. е пратеник с делегация в Пергамон, а през 149 пр.н.е. става претор и получава за управление провинция Сицилия.^[10] През 145 пр.н.е. е избран за консул заедно с Луций Хостилий Манцин.^[11] Изпратен е в Испания да се бие против лузитаните и остава там като проконсул (144 – 143 пр.н.е.).

При брат си Сципион той командва през 134 – 132 пр.н.е. в Испания половината от войската, която обсажда Нуманция.^[12]

Деца

• Квинт Фабий Максим Алоброгик, организира погребението на чичо му Сципион († 129 пр.н.е.).

Литература

• Friedrich Münzer: Fabius 110). Paulys Realenzyklopädie der klassischen Altertumswissenschaft. Bd. VI 2, Stuttgart 1907, Sp. 1794 – 1796.