През 1589 г. Каспар става кемерер при ерцхерцог Фердинанд фон Тирол. От 1603 до 1610 г. Каспар се занимава с реновирането на дворец Хоенемс, построява през 1607 г. капелата „Св. Рохус“ с благодарност за излекуването му от чумата.
От 1607 до 1614 г. Каспар е щатхалтер на Блуденц и Зоненберг. На 23 март 1613 г. той купува за 200 000 „цюнфта“ графството Вадуц и господството Шеленберг от граф Карл Лудвиг фон Зулц. През 1617 г. Каспар издава документ за закрила на евреите, изгонени от австрийското Маркграфство Бургау. През 1620 г. той без успех прави опит да създаде „сепаратна държава“ за земите му, които се намират между Швейцария и Австрия.
Каспар умира на 66 години на 10 януари 1640 г. в Хоенемс. Мраморният му саркофаг се намира в църквата „Св. Карл“ в Хоенемс. Наследник на Каспер е синът му Якоб Ханибал от първия брак. Наследниците на Каспер са до 1699 г. владетели на Шеленберг и до 1712 г. на Вадуц. Двете господства са купени от Йохан Адам Андреас, Гюрст фон и цу Лихтенщайн.
Анна Мария фон Хоенемс (* 8 март 1594; † 4 октомври 1621, Инсбрук), омъжена на 7 октомври 1618 г. за граф Фердинанд фон Волкенщайн-Роденег
Якоб Ханибал II фон Хоенемс (* 20 март 1595; † 10 април 1646), граф на Хоенемс във Вадуц, Шеленберг и Хоенемс, женен I. на 1 ноември 1616 г. за принцеса Анна Сидония фон Тешен-Грос-Глогау (* 2 март 1598; † 13 март 1619), дъщеря на херцог Адам Венцел фон Тешен, II. на 9 декември 1619 г. за графиня Франциска Катарина фон Хоенцолерн-Хехинген († 16 юни 1665), дъщеря на 1. княз Йохан Георг I фон Хоенцолерн-Хехинген
Хортензия фон Хоенемс (* 27 март 1596; † 6 август 1645)
Георг Зигмунд фон Хоенемс (* 15 април 1597; † 20 юли 1597)
Доротея фон Хоенемс (* 13 ноември 1598; † лятото 1666, погребана в Блуденц), омъжена на 2 февруари 1641 г. за фрайхер Франц Андреас фон Райтенау цу Хофен (* 1 декември 1602; † 1658, Италия)
Маркс Зитих фон Хоенемс (* 5 май 1600; † 23 август 1600)
Маркс Зитих фон Хоенемс (* 21 март 1601; † 21 март 1601)
Цецилия фон Хоенемс (* 10 март 1604; † 10 октомври 1605)
Кристина фон Хоенемс (* 8 март 1605; † 8 март 1605)
Франц Мария фон Хоенемс (* 20 август 1608; † пр. 7 октомври 1642), граф на Хоенемс, господар във Вадуц и Шеленберг, женен на 9 февруари 1642 г. за фрайин Хедвиг фон Раминг цу Ронег († сл. 1642); те живеят в дворец Вадуц
Мария Клара фон Хоенемс (* 22 август 1610; † 14 февруари 1662)
Елеонора фон Хоенемс (* 9 януари 1612; † 6 май 1675), омъжена ноември 1631 г. за граф Йохан Георг фон Кьонигсег-Аулендорф (* 1604; † 11 февруари 1666, Инсбрук)
Втори брак: на 3 април 1614 г. в Бухау за Анна Амалия фон Зулц (* 1593; † 26 април 1658, Валдсхут), дъщеря на граф Карл Лудвиг фон Зулц (1568 – 1616) и графиня Доротея Катарина фон Сайн (1562 – 1609), дъщеря на граф Адолф фон Сайн (1538 – 1568) и графиня Мария фон Мансфелд-Айзлебен (1545 – 1588). Те имат двама сина:
син фон Хоенемс (1616 – 1616)
Франц Леополд фон Хоенемс (* 1619; † 6 декември 1642), граф на Хоенемс, господар на Галарате, домхер в Констанц (1633), Аугсбург и Залцбург (1634)
Constantin von Wurzbach: Hohenembs, die Grafen, Genealogie. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 9. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1863, S. 189.
Franz Attems, Johannes Koren: Schutzheilige Österreichs als Bewahrer und Nothelfer. Ihr Leben, ihre Patronate und Attribute. Innsbruck 1992, ISBN 3-7016-2391-0.
Karl Heinz Burmeister: Die Entwicklung der Hohenemser Judengemeinde. In: Marktgemeinde Hohenems (Hrsg.): Hohenems – Geschichte. Bd. 1 von 3. Bregenz 1975, S. 171 – 188.
Arnulf Häfele, Peter Mathis, Im San Toni, Friedhof und Kapelle St. Anton in Hohenems, Bucher Verlag, Hohenems 2012.
Sebastian Häfele: Jüdische Geistesgeschichte in Hohenems im 19. und 20. Jahrhundert. In: Kulturkreis Hohenems: emser almanach no. 3. S. 60 – 100.
Ludwig Welti: Graf Kaspar von Hohenems 1573 – 1640. Ein adeliges Leben im Zwiespalte zwischen friedlichem Kulturideal und rauher Kriegswirklichkeit im Frühbarock. Universitätsverlag Wagner, Innsbruck 1963.
Bundesdenkmalamt: Dehio Handbuch. Die Kunstdenkmäler Österreichs. Bearb. von Gert Ammann, Martin Bitschnau u. a. Schroll & Co., Wien 1983.
Manfred Tschaikner: Hexenverfolgungen in Hohenems. Einschließlich des Reichshofs Lustenau sowie der österreichischen Herrschaften Feldkirch und Neuburg unter hohenemsischen Pfandherren und Vögten. Hrsg. vom Vorarlberger Landesarchiv. Forschungen zur Geschichte Vorarlbergs, Bd. 5, Universitätsverlag Konstanz, Konstanz 2004, ISBN 3-89669-690-4.
Manfred Tschaikner, Die Hexenverfolgung in Hohenems – ein Forschungsbericht, Verba volant – Onlinebeiträge des Vorarlberger Landesarchivs, Nr. 9, 10. September 2008, vorarlberg.atАрхив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine. (PDF)
Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 12:144
Mechtildis von Waldburg-Zeil 1867 – 1912, Pedrigree, 2008, Verheecke, José. nr. 76815
