Remove ads
From Wikipedia, the free encyclopedia
„Как да откраднеш милион“ (на английски: How to Steal a Million) е американска романтична комедия от 1966 година на режисьора Уилям Уайлър, базиран на разказа „Венера изгрява“ на писателя Джордж Брадшоу.
Как да откраднеш милион | |
How to Steal a Million | |
Режисьори | Уилям Уайлър |
---|---|
Продуценти | Фред Колмар |
Сценаристи | Хари Курниц |
Базиран на | разказа „Венера изгрява“ на писателя Джордж Брадшоу |
В ролите | Одри Хепбърн Питър О'Тул Илай Уолък Хю Грифит Шарл Боайе |
Музика | Джон Уилямс |
Оператор | Чарлз Ланг |
Монтаж | Робърт Суинк |
Филмово студио | World Wide Productions |
Разпространител | Туентиът Сенчъри Студиос |
Премиера | 13 юли 1966 (Лос Анджелис) |
Времетраене | 123 минути |
Страна | САЩ |
Език | английски |
Бюджет | 6,4 млн. щ.д. |
Приходи | 4,4 млн. щ.д. |
Външни препратки | |
IMDb Allmovie |
През 1960-те години на парижки търг собственикът на частна художествена галерия Чарлз Боне излага шедьовър на великия художник Пол Сезан и след ожесточен търг картината е закупена за умопомрачителната сума от 515 хиляди долара. Пресата отново се възхищава на колекцията от картини на Боне, но никой освен неговата дъщеря и верен слуга не знае, че всъщност всички „шедьоври“ в колекцията на Боне са фалшификати, които самият Боне рисува и след това продава или на търгове, или на богати хора. Никол, дъщерята на Боне, всеки път се опитва да убеди баща си да спре измамите, но заслепен от успеха и въображаемата слава, Боне продължава да създава „шедьоври“.
Скоро организаторите на изложбата в музея „Kléber-Lafayette“ убеждават Боне да предостави за изложба основната перла на своята колекция - статуята на Венера, която измамникът Боне е обявил за работа на известния италиански скулптор Бенвенуто Челини, въпреки че всъщност тази статуя е създадена от самия баща на Боне, използвайки неговата собствена съпруга като модел. Директорът на музея, придружен от внушителна охрана, лично идва при Боне, за да достави „безценната“ скулптура на изложбата с най-големи предпазни мерки. От страх че шедьовърът, оценен от експерти на милион долара, може да бъде откраднат, в музея е инсталирана специална система за сигурност, за да защити „Венера“. Скулптурата, стояща на пиедестал, е в своеобразна „клетка“ от светлинни лъчи и е невъзможно да бъде докосната, без да се задейства алармата.
Вечерта, когато Боне е на изложбата и събира поредната порция слава за поредния си фалшификат, в къщата му влиза красив млад мъж, който отлепва парче боя от прясно нарисуван фалшификат на Ван Гог. Първоначално Никол решава, че това е обикновен крадец и случайно го ранява в ръката със стар пистолет. Но когато Никол вижда, че обектът на интерес на крадеца е „не точно Ван Гог“, момичето не съобщава за инцидента на полицията и дори закарва крадеца със собствената му кола до хотел „Риц“, където научава името му - Саймън Дермот. Саймън веднага се влюбва в Никол и нахално я целува за довиждане.
След като вижда статуята на Венера на изложбата, американският милиардер и страстен колекционер на изкуство Дейвис Лиланд буквално се влюбва в нея. Лиланд преди това е купил фалшив Тулуз-Лотрек от Боне, а сега няма търпение да купи „Венера“ на Челини. За да изпълни мечтата си, Лиланд решава да опознае по-добре семейство Боне и дори започва да ухажва Никол. Ден след откриването на изложбата един грохнал старец, застрахователен агент, идва в имението на Боне и предлага на Боне да подпише договор за застраховка на статуята на Венера за милион долара. Боне лекомислено подписва договора, след което агентът информира, че задължителна клауза от застрахователния договор е преглед, който ще бъде извършен от професор Бауер, един от водещите експерти в света. За Боне това е истинска катастрофа. В края на краищата ако се окаже, че „Венера“-та на „Челини“ е фалшификат, тогава всички „щастливи“ собственици на „шедьоврите“ от колекцията Боне незабавно ще се свържат с полицията, Боне ще бъде съсипан и вкаран в затвора.
Искайки да спаси нещастния си баща, Никол решава да се обърне към единствения „професионален престъпник“, когото познава, Саймън Дърмот, без да знае, че Дермот всъщност е детектив от висока класа, специализиран в идентифицирането на фалшификати. Симон, знаейки много добре защо Никол започва тази кражба на собствената му статуя, все пак решава да помогне на момичето, защото чувството на любов към Никол надделява над чувството за професионален дълг. Саймън и Никол остават да пренощуват в музея, а Дермот, осъзнавайки, че няма да може да деактивира системата за сигурност, просто провокира алармената система да се включва отново и отново. Когато алармата „спонтанно“ се включва за трети път, събуждайки с рева и звъна си президента на Франция, шефът на охраната на музея лично изключва „лудата“ охранителна система, а Саймън спокойно открадва така жадуваната статуя.
Отвличането на „Венера“ предизвиква голяма радост у Чарлз Боне, който публично изобразява дълбока скръб от загубата на своя „шедьовър“. Лиланд, след като научава за кражбата на статуята, се обръща към Саймън с молба да го свърже с „крадците“. Лиланд е толкова заслепен от страстта си към „Венера“, че е готов да купи дори крадена вещ. Дермот осъзнава, че Лиланд никога няма да провери автентичността на „Венера“ и затова предлага на милиардера статуя за определена сума, но с две условия: никога да не показва „Венера“ на никого и да спре да ухажва Никол. Обезумял от радост, Лиланд веднага се съгласява и след като получава „скъпоценната“ статуя, незабавно я отвежда с частен самолет до Съединените щати.
Щастливите Саймън и Никол решават да се оженят, но преди сватбата Саймън откровено общува с Чарлз Боне. Саймън обяснява на бъдещия си тъст, че знае всичко за измамата му, но няма да докладва на полицията, и предлага на Боне да прекрати своя „занаят“. Боне неохотно се съгласява, но когато Саймън и Никол заминават с кола за медения си месец, Боне щастливо среща ентусиазиран южноамерикански милиардер на прага на имението, който моли Боне да му продаде картина на „несравнимия ван Гог“...
Актьор | Роля |
---|---|
Одри Хепбърн | Никол Боне – млада жена изкуствовед, дъщеря на Чарлз Боне |
Питър О'Тул | Саймън Дермот – опитен специалист в областта на изкуството и художествените фалшификати |
Хю Грифит | Чарлз Боне – собственик на колекция от картини и статуята на Венера |
Илай Уолък | Дейвис Лиланд – ексцентричен американски милиардер, обсебен от статуята на Венера |
Шарл Боайе | ДеСолни – ръководител на парижкия клон на агенцията за изкуство |
Фернан Грави | Грамонт – директор на музея „Kléber-Lafayette“ |
Марсел Далио | сеньор Паравидео – ексцентричен латиноамерикански милиардер, обсебен от картини на Ван Гог |
Жак Марин | шеф на музейната охрана |
Франсоа-Александър Галепидис | глупав мустакат пазач |
Роджър Тревил | аукционер |
Еди Малин | застрахователен агент[1] |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.