Кайлаш (на санскрит: कैलाश पर्वत, Кайлаша парвата) е мощен планински хребет и едноименен връх, висок 6638 m, в планинската система на Гандисъшан (Трансхималаите), в югозападната част на Тибетски автономен регион. Хребетът се простира от северозапад на югоизток на протежение около 300 km, като относителната височина над Тибетското плато е 1000 – 1500 m. Изграден е предимно от гранити. Южните склонове са силно разчленени от речната ерозия, а северните са предимно полегати. Снежната линия е на височина 5700 – 5900 m, а нагоре има доста ледници. Преобладават високопланинските сухи степи и ниска и рядка растителност. От южните му склонове водят началото си някои от най-дългите реки на Азия: Инд, Брахмапутра, Сутледж и Карнали.[1] Планината е близо до езерата Манасаровар и Ракшастал в Тибет.
| Кайлаш | |
 Кайлаш с луната, 2005 | |
  Местоположение на картата на Китай | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | Тибет |
| Част от | Гандисъшан |
| Надм. височина | 6638 m |
| Кайлаш в Общомедия | |
Връх Кайлаш е свещено място за пет религии: индуизма, будизма, джайнизма, сикхизма и местната тибетска религия бон. Индуистите вярват, че Кайлаш е жилището на бог Шива. Никой не се е изкачвал на Кайлаш в почит към религиозните вярвания.[2] В миналото е имало няколко неуспешни опита за изкачване. През 2001 г. се появяват съобщения, че китайското правителство е разрешило на испански екип да покори върха, но това предизвиква международна реакция. Китайските власти оспорват тези съобщения и заявяват, че изкачването на връх Кайлаш е строго забранено.[3]
Имена
Името Кайлаш означава „кристал“ на санскрит. Тибетското му име е Гангс Рин-по-че, „снежен скъпоценен камък“. Друго местно име на планината е Тисе. В джайнизма е известен като Аштапада.
Религиозно значение
В индуизма
Според индуизма Шива, унищожителят на злото и мъката, живее на връх Кайлаш, където седи в непрестанна медитация заедно със съпругата си Парвати, дъщеря на Хималая. Богът на богатсвото, Кубера, също живее на или близо до планината. В много индуистки секти Кайлаш се счита за рай, крайната цел на душите и духовният център на света.
Според едно описание във Вишну пурана Кайлаш е центърът на света, четирите му стени са направени от кристал, рубин, злато и лазурит. Той е колоната, на която се крепи света, висок е 84 000 левги, центърът на световната мандала и е разположен в сърцето на четири планински вериги, символизиращи лотос. Четирите реки извиращи от Кайлаш текат по четирите световни посоки и разделят света на четири региона.[4]
Най-големият и важен храм в комплекса пещерни храмове Елора в Махаращра, който е издълбан в скала, носи името на връх Кайлаш. Много от неговите скулптури и изображения описват епизоди от живота на Шива и Парвати, включително опитът на демона Равана да ги бутне от Кайлаш, като го разтърси.[5]
В будизма
Много места в района са свързани с Падмасамбхава (Гуру Ринпоче), чиито тантрически практики из тибетски свещени места установяват будизма като доминираща религия през 7 – 8 век.
Според легендата известният тантрически будистки учител Миларепа (ок. 1052 – ок. 1135) пристига в Тибет, за да предизвика застъпника на религията бон Наро Бон-чунг. Двамата се впускат в ужасяваща вещерска битка, но никой не успява да надделее. Накрая се съгласяват, че който пръв достигне връх Кайлаш ще се счете за победител. Нар Бон-чунг сяда на вълшебен барабан, с който започва да се извисява по склона, а последователите на Миларепа са сащисани виждайки учителя си да сяда в медитативна поза. Когато Наро Бон-чунг почти достига върха Миларепа скача и достига върха яздейки лъчите на светлината и по този начин печели състезанието. Той обаче хвърля шепа сняг на върха на планината Бонри, завещавайки я на последователите на бонпо.[6]
Тантрическите будисти вярват, че Кайлаш е дом на Буда Чакрасамвара (тиб. Корло Демчок), който представлява върховното блаженство.
В джайнизма
Джайнистите вярват, че основателят на тяхната религия Ришабхадева постига мокша или нирвана (духовно освобождение) на връх Аштапада (Кайлаш).
Поклонничество
Всяка година хиляди поклонници се отправят към Кайлаш, следвайки хилядолетна традиция. Последователите на няколко религии вярват, че обикалянето на Кайлаш пеша е свещен ритуал, който носи щастие. Индуистите и будистите го обикалят по посока на часовниковата стрелка, а джайнистите и последователите на бон в обратна посока. Пътеката около Кайлаш е дълга 52 км.
Някои поклонници вярват, че обиколката на Кайлаш трябва да се извърши за един ден. Това не е лесно. Човек, който се намира в отлична форма и ходи бързо би завършил похода за 15 часа. Някои набожни хора извършват подвига, въпреки неравния терен, височинната болест и суровите условия, които се препречват на пътя. Други поклонници се подлагат и на много по-голямо предизвикателство: те преминават по маршрута, като вместо крачки извършват прострации на земята. Човекът се покланя, коленичи, просва се по цялата дължина на тялото си, прави знак с пръстите си, изправя се на колене, отправя молитва, след което пълзи на ръце и колене до знака, направен преди това, където повтаря същата процедура. По този начин върха може да се обиколи за най-малко четири дни от най-издръжливите.
Походът около свещената планина трябва да се прави пеша или на пони. Започвайки от височина 4500 м и минавайки през прохода Долма (5700 м) за похода са нужни три дни и две нощи. Първото място за бивакуване е на поляната Дирапук гомпа, на 2 – 3 км от прохода, а второто след преминаването на прохода и вървене надолу колкото се може по-далеч (с поглед към Гаури Кунд в далечината).
Планината е разположена в много отдалечена и негостоприемна част на Тибетските Хималаи. Някои съвременни удобства като пейки, места за почивка и будки за освежаване са направени в помощ на поклонниците. Според религиите, които почитат планината поставянето на крак върху склона ѝ е тежък грях, в резултат на който мнозина са загинали.
Достъп
След китайското нашествие в Тибет през 1950 г. и последвалите гранични и политически разпри между Китай и Индия поклонничеството до легендарното жилище на Шива е прекратено от 1959 до 1980 г. След това е позволено на ограничен брой индийски поклонници да посещават мястото чрез дълъг и рискован поход през Хималаите или полет до Катманду или Лхаса, откъдето пътуването продължава през голямото тибетско плато с кола до Тарчен (4600 м) отнемайки четири дни и нощи.
Възможни маршрути за достигане до планината са през: Пекин-Лхаса; Катманду-Лхаце; Бишкек-Кашгар; Пекин-Урумчи-Кашгар; Алмати-Урумчи-Кашгар и Делхи-Дарчула.
През 1985 г. италианският алпинист Райнхолд Меснер получава разрешение от китайските власти да изкачи върха, но се отказва в последния момент.
През 2000 г. испанска експедиция заплаща значителна сума за правото (пермит) да изкачи върха. Експедицията установява базов лагер в подножието, но хиляди вярващи им преграждат пътя към върха. Милиони вярващи по целия свят изказват протест в резултат на което испанската експедиция се отказва от изкачване.[7]
Вижте също
Бележки
Външни препратки
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
