Йоанис Фармакис

Йоанис (Янис) Фармакис (на гръцки: Ιωάννης Φαρμάκης) е гръцки революционер, участник в Гръцката война за независимост, герой от първия, Дунавски етап на революцията.^[1][2][3]

Йоанис Фармакис Ιωάννης Φαρμάκης
гръцки революционер
Роден	1772 г. Влашка Блаца, Османска империя
Починал	1821 г. (49 г.) Цариград, Османска империя

Биография

Фармакис е роден в 1772 година в кожанското гръцко-влашко село Влашка Блаца, тогава в Османската империя. Участва във въстанието на поп Евтимиос Влахавас в 1808 година и след поражението му емигрира в Русия.^[4] В 1817 година в Москва Фармакис е посветен в тайното общество Филики Етерия от етериста Анагностарас.^[5] Преди смъртта си в юли 1818 г., старшият от тримата основатели на обществото Николаос Скуфас включва Фармакис в числото на Дванадесетте апостоли под №7, като му са зачислени Тракия и Македония.^[5] След това благодарение на усилията на етериста Левентис, служител в руското послство в Букурещ, Георгакис Олимпиос и Фармакис възглавяват гарнизона на господаря на Влахия Йоан Караджа.^[6] При началото на военните действия на етеристите в княжествата Олимпиос и Фармакис влизат в Букурещ на 16 май 1821 г. и ликвидират управлението на града. След нахлуването на османските войски в княжествата със съгласието на Русия на 1 май и поражението на етеристите при Драгашани. Фармакис и Олимпиос, начело на 350 бойци, се опитват през Молдова да се прехвърлят в Руска Бесарабия. Обкръжени от големи турски сили в манастира Секку, през септември 1821 г. въстаниците оказват многодневна съпротива и след 14-дневна отбрана на 23 септември 1821 г. Фармакис и мнозинството от защитниците на манастира се предават при турски и австрийски гаранции.^[7] Олимпиос и 11 бойци се барикадират в камбанарията и, когато турците нахлуват в манастирския двор си започват да се опитват да проникнат в камбанарията, се взривяват. Всички предали се са изклани. Фармакис е отведен в Цариград, където след мъчения е публично обезглавен.^[8]

Олимпиос и Фармакис са възпети в гръцкия фолклор, като текстът на повечето песни е запазен от френския историк и филолог Клод Фориел (1772-1844) в сборника му с гръцки песни Discours Preliminaire (1824-1825).^[9]

Бележки

1. Dakin, Douglas. The unification of Greece, 1770-1923. Benn, 1972, p. 39.
2. Hidryma Meletōn Chersonēsou tou Haimou (Thessalonikē, Greece). Balkan Studies: Biannual Publication of the Institute for Balkan Studies, Volumes 11-12. The Institute, 1970. с. 72.
3. Sakellariou, M. V. Macedonia, 4000 Years of Greek History and Civilization. Ekdotikè Athenon, 1992. с. 438.
4. Δημήτρης Φωτιάδης, Η Επανάσταση του 21, ΜΕΛΙΣΣΑ 1971, τ.Α,σ. 373.
5. Δημήτρης Φωτιάδης, Η Επανάσταση του 21,ΜΕΛΙΣΣΑ 1971, τ. Α, σ. 277.
6. Λεβέντης, Απομνημονέυματα (Βουρνάς, Φιλική Εταιρία, Αθήνα 1959,σ. 39.)
7. Αποστ. Ε. Βακαλόπουλου, Επίλεκτες Βασικές Ιστορικές Πηγές της Ελληνικης Επαναστάσεως, Εκδόσεις Βάνιας Θεσσαλονίκη 1990, τ. Α., σ. 135.
8. Δημήτρης Φωτιάδης, Η Επανάσταση του 21, ΜΕΛΙΣΣΑ 1971, τ.Α, σ. 447.
9. Fauriel ΙΙ σ. 44 – 46, ελλ. έκδ. σελ. 217]