Интравенозната инфузия (на латински: infusio; на английски: infusion) представлява вливане (въвеждане) във венозната система на различни инфузионни разтвори, които не увреждат тъканите, не променят осмотичното налягане на кръвта и бързо се резорбират от организма в количество над 100 мл. за по-продължително време.
Провежда се предимно с лечебна цел. Вливането на различни разтвори в кръвоносните съдове позволява бързо и ефективно да се въздейства на различни звена, на нарушеното вътретелесно равновесие на организма.
за поддържане на нормалния обем и състав на телесните течности
за нормализиране на водно-електролитното равновесие в организма (особено при диабетна ацидоза, алкалоза, кома, бъбречни и чернодробни заболявания)
за корекция на киселинно-алкалния обмен
за лечение на нарушените функции на сърцето, белите дробове, пикочоотделителната система, стомашно-чревния тракт и ендокринната система
за осигуряване на адекватен метаболизъм чрез внос на енергетични, градивни вещества, витамини и др.
при неприемане или недостатъчно приемане през устата на храна, вода, електролити:
при големи загуби на вода (дехидратация) и електролити, които не могат да бъдат компенсирани;
в предоперативно, периоперативно и постоперативно поддържане на жизнените функции;
при остри нарушение в състава и обема на телесните течности;
Изотонични – осмотичното налягане е еднакво с това на кръвта.
Хипотонични – осмотичното налягане е по-малко от това на кръвта.
Хипертонични – осмотичното налягане е по-голямо от това на кръвта.
Според състава:
Колоидни (плазмозаместители) – успешно заместат кръвта и плазмата. В практиката се използват желатинови декстринови разтвори.
Препарати за парентерално хранене – заместване на хранителната функция на кръвта. Показан е при неприемане на храна през последните 7-10 дни и при наличие на недохранване (загуба на над 10% телесна маса). Такива разтвори за парентералното хранене са:
въглехидратни – глюкоза, левулоза
белтъчни – които добре се понасят от организма и не кумулират – хидролизин, алвезин
аминокиселинни – аминостерил 10%
мастни емулсии – липофлондин
специални разтвори – това са перитониална диализа, амонячна интоксикация. Най-често се използва Манитол 10, 18 и 25%
Видове инфузии според мястото на приложение:
Интравенозни инфузии – най-често използваният, най-удобният и най-ефективният. Извършва се по капковия метод. Местата за извършване са същите както при венозната инжекция – обикновено на лакътните вени.
Интраартериални инфузии – прилагат се само под формата на консервативна терапия при артериални смущения на крайниците или при операция на артериалните съдове.
Подкожни инфузии – по-рядко се прилагат; използват се само в гериатрия, и то при случаи на тежка дехидратация, когато не може да се намери венозен съд.
Ректални инфузии – използват се под формата на медикаментозни клизми.
