Инвестиционните банки помагат на компаниите и правителствата и техните агенции да набират средства чрез издаване и продажба на ценни книжа на първичния пазар. Те помагат на публични (които се търгуват на фондова борса) и частни корпорации да набират средства на капиталовите пазари (чрез дълг или ценни книжа), както и предлагайки стратегически консултантски услуги относно сливания и придобивания и други видове финансови трансакции.

Инвестиционните банки също действат като посредник в търгуването за клиенти. Инвестиционните банки се отличават от търговските банки, които събират депозити и отдават корпоративни и търговски заеми. В последните години, обаче, разликата между двата вида банки е намаляла значително, особено след като много търговски банки започнаха да предлагат услуги, които са били винаги част от инвестиционното банкиране, за да могат да задържат повече клиенти чрез по-голяма гама услуги. В САЩ, законът Глас-Стийгъл (Glass-Steagall Act), въведен заради сриването на пазара през 1929 г. (Голямата депресия), забранява на банките да вземат депозити и да издават ценни книжа за свои клиенти (underwriting securities); законът Глас-Стийгъл беше отменен от закона Грам-Лийч-Блилей (Gramm-Leach-Bliley Act) от 1999. Инвестиционните банки могат също да се различават от брокерските компании, които по принцип помагат при покупките и продажбите на акции (stocks), облигации (bonds) и взаимни фондове (mutual funds) на вторичния пазар. Все пак, някои фирми действат като брокерски компании и инвестиционни банки и това включва някои от най-известните компании за финансови услуги в света.

По дефиниция, инвестиционното банкиране е набиране на средства, чрез ценни книжа или дълг, и отделът, който се занимава с това в една инвестиционна банка обикновено е наричан Отдел Инвестиционно Банкиране (Investment Banking Division, IBD). Все пак, само няколко по-малки фирми предлагат само тези услуги. Почти всички инвестиционни банки предлагат допълнителни услуги на своите клиенти – търгуването на деривати (derivatives), книжа с фиксиран доход (fixed income), форекс пазара (foreign exchange), ценни книжа свързани със стоки (commodity and equity securities) и т.н. Точно за това, приемливо е да се наричат „инвестиционно банкиране“ и други фронт офис отдели, а хората, които работят там, да се наричат като инвестиционни банкери. Също така, ако някой се занимава с такава дейност, но не точно в инвестиционна банка (например във финансова-консултантска къща), той също може да се нарича инвестиционен банкер, понеже дейността му по същество е абсолютно същата.

Организационна структура на инвестиционните банки

Главни дейности и отдели

Основната функция на инвестиционната банка е купуването и продаването на ценни книжа както за своите клиенти, така и за себе си. Банките поемат риск чрез proprietary trading, което се извършва чрез специален отдел трейдъри, които не се срещат с клиентите и чрез Principal Risk, който е риск поет от трейдър, след като той продаде продукт на клиент и после не си хеджира цялата си експозиция. Банките се опитват да максимизират печалбата си за дадено ниво на риск на техните финансови отчети.

Инвестиционната банка е разделена на това, което обикновено се определя като Фронт Офис (Front Office), Мидъл Офис (Middle Office) и Бек Офис (Back Office). Отделните дейности са обяснени по-долу:

Фронт Офис

  • Инвестиционно банкиране е традиционният аспект на инвестиционните банки, което включва събиране на средства на капиталовите пазари и консултиране по сливания и поглъщания. Инвестиционното банкиране може да включва записване за първоначално предлагане (IPO), координиране с евентуалните купувачи, или договаряне с компания обект на евентуално поглъщане.
  • Инвестиционен мениджмънт е професионалния мениджмънт на отделни ценни книжа (акции, облигации и др.) и други активи (недвижимо имущество, например), за да се постигне определена инвестиционна цел за инвеститорите. Инвеститорите могат да са институционални инвеститори (застрахователни компании, пенсионни фондове, корпорации и др.) или частни инвеститори (или чрез поединични инвестиционни договори или, което е по-често срещано, чрез общи инвестиционни схеми, т.е. взаимни фондове).
  • Финансови Пазари се разделя на няколко под-отдела:
    • Трейдинг – обикновено това е най-печелившият отдел на една инвестиционна банка, отговорна за по-голямата част на доходите ѝ. В процеса на правенето на пазара (market making), трейдърите ще продават и купуват ценни книжа с единствената цел да направят минимални допълнителни доходи от всяка трансакция.
    • Продажби – това са хората, които трябва да се свързват с институционални или крупни частни инвеститори и да предлагат инвестиционни идеи и да реализират такива идеи като част от трейдинга, после да препратят желанията на съответните трейдъри, които да извършат определените сделки, и да структурират нови продукти.
    • Анализи – това е отделът, който изследва компаниите и пише доклади за възможностите свързани с тях, често с предложение за покупка или продажба. Докато този отдел практически не генерира никакви приходи, той е много важен, защото улесняват трейдърите в тяхната дейност, дава идеи на отдел „Продажби“ и съответно това се трансферира в повече заявки от страна на инвеститорите. В последните години връзката между инвестиционното банкиране и отдел анализи става все по регулиран и това малко ги отчуждава.
    • Структуриране – е сравнително нова структура, която набира популярност заради все по-развиващата се търговия с деривати, които позволяват по-големи маржини от конвенционалните ценни книжа. Хората, които работят там обикновено са математици и статистици и прочее и създават високо структурирани продукти.

Мидъл Офис

  • Риск Мениджмънт – включва анализирането на кредитния и пазарния риск, които трейдърите поемат върху финансовите отчети чрез техните ежедневни сделки, и поставяйки лимит на количеството капитал, който трейдърите могат да използват, за да предотвратят това „лоши“ сделки да имат голям ефект върху целия отдел или дори цялата банка. Друга тяхна роля е да се осигури това, че гореспоменатите рискове са правилно анализирани (според договорите), коректно, и навреме (типично – до 30 минути от поставяне на поръчка). В последните години, рискът от грешки в тази сфера се нарича „Операционен Риск“.

Бек Офис

  • Операции- този отдел проверява всяка сделка дали е правилно направена и дали параметрите по нея са верни. Докато този отдел има достъп до „същността на нещата“ и реално рискът за сигурността там е най-голям, а и възможностите за професионален растеж в този отдел не са от най-големите, този отдел все пак е критичен за всяка една банка и включва управлението на финансовата информация на банката. Хората, които работят там обикновено са много квалифицирани и трябва да разбират абсолютно всички части на сделката, както и самата софтуерна система, която банката използва, за да може да не се получават разминавания в бъдеще относно паричните потоци или самата структура.
  • Технологии- това е дефакто ИТ отделът, който поддържа цялата система компютри, телефони, софтуер и тн.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Investment banking в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Wikiwand in your browser!

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.

Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.