Имре Кертес

Имре Кертес (на унгарски: Kertész Imre, МФА: [ˈkɛrteːs 'imrɛ]) е унгарски писател от еврейски произход, Нобелов лауреат за литература през 2002 година^[1] за книгите му, „които подкрепят крехкия опит на индивида срещу варварския произвол на историята“.

Имре Кертес Imre Kertész
унгарски писател
2005 г.
Роден	9 ноември 1929 г. Будапеща, Кралство Унгария
Починал	31 март 2016 г. (86 г.) Будапеща, Унгария
Погребан	Керепеши, Будапеща, Унгария
Националност	Унгария
Работил	преводач, журналист, писател, сценарист
Литература
Жанрове	роман
Тема	Холокост
Известни творби	„Безсъдбовност“ (1975)
Награди	„Тибор Дери“ (1989) „Шандор Мараи“ (1996) „Кошут“ (1997) „Фридрих Гундолф“ (1997) Хердерова награда (2000) „Аделберт фон Шамисо“ (2001) Нобелова награда за литература (2002) „Жан Амери“ (2009)
Семейство
Баща	Ласло Кертес
Майка	Аранка Якаб
Съпруга	Албина Ваш Магда Амбрус
Уебсайт	Страница в IMDb
Имре Кертес в Общомедия

Биография

Имре Кертес е роден на 9 ноември 1929 г. в Будапеща.^[2] През 1944 година, в края на Втората световна война, той е на 14 години и е депортиран, заедно с други унгарски евреи, в концентрационния лагер Аушвиц, след което е изпратен в лагера Бухенвалд.^[2] Най-известната книга на Кертес, „Безсъдбовност“ („Sorstalanság“), описва опита на петнадесетгодишния Дьорд Кьовеш в концентрационните лагери Аушвиц, Бухенвалд и Цайц. Макар романът често да е определян като автобиографичен, самият автор отхвърля това определение.

След освобождаването на Бухенвалд от американските войски през април 1945 г., Кертес се завръща в Унгария, където завършва образованието си и работи като журналист и преводач. Започва да пише „Безсъдбовност“, но първоначално среща трудности с публикуването на книгата. Тя е издадена през 1975 година. В края на 80-те години отново започва да публикува романи, в някои от които доразвива елементи от сюжета на „Безсъдбовност“ в контекста на следвоенна Източна Европа. От края на 90-те години прекарва голяма част от времето си в Берлин. През 2002 г. получава Нобелова награда за литература.

Библиография

• Sorstalanság. 1975.
  • Безсъдбовност. Стигмати, Жанет-45, 2003. ISBN 9549521842. с. 288.
• A nyomkereső. 1977.
• Detektívtörténet. 1977.
• A kudarc. 1988.
• Kaddis a meg nem született gyermekért. 1990.
  • Кадиш за нероденото дете. София, Стигмати, 2004. ISBN 9549521931. с. 148.
• Az angol lobogó. 1991.
• Gályanapló. 1992.
• A holocaust mint kultúra: három előadás. 1993.
• Jegyzőkönyv. 1993.
• Valaki más: a változás krónikája. 1997.
• A gondolatnyi csend, amíg a kivégzőosztag újratölt. 1998.
• A száműzött nyelv. 2001.
• Felszámolás. 2003.
• K. dosszié. 2006.
  • Досието К. София, Рива, 2008. ISBN 9789543201495. с. 216.
• Európa nyomasztó öröksége. 2008.

Бележки

1. The Nobel Prize in Literature 2002 – Imre Kertész // The Nobel Foundation. Посетен на 9 февруари 2008.
2. Imre Kertész // Encyclopædia Britannica. Посетен на 9 февруари 2008.

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Имре Кертес
• „Започнах от нищото“, интервю с Кертес на Дьорд Сонди в „Литературен вестник“, бр. 33, 16 октомври 2002
• „Катастрофа на щастието“, интервю с Кертес на Ирис Радис в grosnipelikani.netАрхив на оригинала от 2007-09-28 в archive.today, 15 януари 2003 (ориг. в „Ди цайт“, бр. 43/2002)
• Текстове на Кертес в Литературен клуб
• Текстове на Кертес в Литернет