Remove ads
унгарски писател From Wikipedia, the free encyclopedia
Имре Кертес (на унгарски: Kertész Imre, МФА: [ˈkɛrteːs 'imrɛ]) е унгарски писател от еврейски произход, Нобелов лауреат за литература през 2002 година[1] за книгите му, „които подкрепят крехкия опит на индивида срещу варварския произвол на историята“.
Имре Кертес Imre Kertész | |
унгарски писател | |
2005 г. | |
Роден |
Будапеща, Кралство Унгария |
---|---|
Починал | |
Погребан | Керепеши, Будапеща, Унгария |
Националност | Унгария |
Работил | преводач, журналист, писател, сценарист |
Литература | |
Жанрове | роман |
Тема | Холокост |
Известни творби | „Безсъдбовност“ (1975) |
Награди | „Тибор Дери“ (1989) „Шандор Мараи“ (1996) „Кошут“ (1997) „Фридрих Гундолф“ (1997) Хердерова награда (2000) „Аделберт фон Шамисо“ (2001) Нобелова награда за литература (2002) „Жан Амери“ (2009) |
Семейство | |
Баща | Ласло Кертес |
Майка | Аранка Якаб |
Съпруга | Албина Ваш Магда Амбрус |
Уебсайт | |
Имре Кертес в Общомедия |
Имре Кертес е роден на 9 ноември 1929 г. в Будапеща.[2] През 1944 година, в края на Втората световна война, той е на 14 години и е депортиран, заедно с други унгарски евреи, в концентрационния лагер Аушвиц, след което е изпратен в лагера Бухенвалд.[2] Най-известната книга на Кертес, „Безсъдбовност“ („Sorstalanság“), описва опита на петнадесетгодишния Дьорд Кьовеш в концентрационните лагери Аушвиц, Бухенвалд и Цайц. Макар романът често да е определян като автобиографичен, самият автор отхвърля това определение.
След освобождаването на Бухенвалд от американските войски през април 1945 г., Кертес се завръща в Унгария, където завършва образованието си и работи като журналист и преводач. Започва да пише „Безсъдбовност“, но първоначално среща трудности с публикуването на книгата. Тя е издадена през 1975 година. В края на 80-те години отново започва да публикува романи, в някои от които доразвива елементи от сюжета на „Безсъдбовност“ в контекста на следвоенна Източна Европа. От края на 90-те години прекарва голяма част от времето си в Берлин. През 2002 г. получава Нобелова награда за литература.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.