Илия Христофоров

Илия Христофоров е български учител и общественик, деец на късното българско възраждане в Македония.^[1]

Илия Христофоров
български учител
Роден	25 май 1877 г. Радовиш, Османска империя
Починал	1953 г. (75 г.) София, България
Учил в	Софийски университет

Биография

Илия Христофоров е роден в 1877 година в град Радовиш, Османската империя, днес Северна Македония. В 1898 година завършва с тринадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.^[2] Учи в Софийския университет и става деец на ВМОК и ВМОРО.^[3] От 1902 до 1910 г. и в 1911/1912 учебна година преподава в Солунската гимназия.^[4] Преследван е от властите.^[5] След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Радовиш.^[6]

След това емигрира в България и се установява в Кюстендил, където преподава в местната гимназия.^[1] Участва като делегат от Радовишкото благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.^[7] През 1926 година е подпредседател на братството.^[8]

Участва в дейността на Илинденската организация.

Умира в София в 1953 година.^[1]

Дъщерите му, Вяра и Елена, завършват Софийския университет. Вяра химия в 1935 година, а Елена медицина в 1937 година.^[9]

Бележки

1. Парцел 37 // София помни. Посетен на 24 януари 2016.
2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 95.
3. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите). София, Българска историческа библиотека, 5, Иврай, 2002. с. 246.
4. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 44.
5. Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 216.
6. Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
7. НБКМ-БИА C VIII 38
8. Хроника // „Независима Македония“ IV (160). София, СМЕО, 28 май 1926. с. 3.
9. Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1934 — 1935 и 1936 — 1937