университет във Варна From Wikipedia, the free encyclopedia
Икономическият университет (съкратено ИУ или ИУВ) е висше училище във Варна, България.[1] Той е най-старото висше икономическо училище в България.
| Икономически университет | |
| University of Economics – Varna | |
 Главната сграда | |
| Девиз | „С академични традиции в бъдещето“ |
|---|---|
| Основан | 14 май 1920 г. |
| Вид | Държавен |
| Ректор | проф. д-р Евгени Станимиров |
| Местоположение | Варна, България |
| Сайт | www.ue-varna.bg |
  Местоположение във Варна | |
| Икономически университет в Общомедия | |
В своята над 100-годишна история университетът е подготвил над 120 хиляди икономисти, включително чужди граждани от над 60 страни.[2] Днес в него се обучават близо 12 700 български и чуждестранни студенти, подготвяни от 300 редовни преподаватели, от които над 120 са хабилитирани. Сертифициран е по ISO 9001:2008.
В ОКС „бакалавър“ ИУ предлага избор между 27 акредитирани специалности от 4 професионални направления: „Икономика“, „Администрация и управление“, „Туризъм“ и „Информатика и компютърни науки“.[3] Предлаганите специалности са в редовна, дистанционна и редовна електронна форма на обучение.
В ОКС „магистър“ учебният процес се реализира в 28 магистърски специалности в 3 форми на обучение – редовна, задочна и дистанционна.
В ОНС „доктор“ се осъществява обучение в 16 докторски програми от 4 професионални направления: „Икономика“, „Администрация и управление“, „Туризъм“ и „Информатика и компютърни науки“. Предлаганите програми са в редовна, задочна и самостоятелна форма на обучение.
В Колежа по туризъм към ИУ се осъществява обучение в ОКС „професионален бакалавър по туризъм“ в 2 специалности и срок на обучение 3 години.
Идеята за създаване на висше търговско училище е плод на стопанския и културния подем, характерен за края на първото десетилетие на миналия век, и на нарасналата необходимост от стопанско образование. В началото на ХХ век Варна се утвърждава като един от основните търговски центрове на България. През 1911 г. ръководителите на Варненската търговско-индустриална камара обмислят възможността да се създаде Висше търговско училище, но избухналата война забавя осъществяването на тази идея. Решение за създаването му се взема през 1914 г. на ХХI сесия на Търговско-индустриалната камара.
Отпуснати са средства за бъдещия университет, но откриването му става на 14 май 1920 г. след решение на ХХV сесия на Варненската търговско-индустриална камара. На тази дата се поставя началото на българското висше икономическо образование.
Ръководството на училището се поверява на Върховен училищен съвет. Първият ректор на Висшето търговско училище е радетелят за неговото създаване проф. Цани Калянджиев. Първите преподаватели във Висшето търговско училище са творчески личности, интелектуалци, които стават посредници между европейското културно пространство и едва прохождащата българска стопанска интелигенция. Те идват от Русия, Париж, Будапеща, специализирали са в Берлин, Лайпциг и Мюнхен, Виена, Падуа, Женева, Прага. Първият правилник, първите учебни планове и първите учебни програми на Висшето търговско училище са съставени по аналогична нормативна материя на Берлинското висше търговско училище, което има репутацията на най-модерното за времето си в цяла Европа.
До 1925 г. училището е с двегодишен курс на обучение, каквато е практиката и в повечето висши икономически училища в Европа. От учебната 1925/26 до 1936/37 уч. г. то е с тригодишен курс на обучение, а от 1937/38 уч. г. е вече с четиригодишен курс на обучение.
През своето съществуване сменя няколко пъти името си. От основаването му до 1938 г. официалното му име е Висше търговско училище (наричано също Търговска академия). От 1938 до 1945 г. се казва Висше училище за стопански и социални науки, а от 1945 г. е Варненски държавен университет „Свети Кирил Славянобългарски“. През 1953 г. той е преименуван на Висш институт за народно стопанство, като от 1963 до 1990 г. носи също името на Димитър Благоев. През 1990 г. с решение на Общото събрание на висшето училище то е преименувано на Икономически университет, което е утвърдено от Народното събрание (ДВ, бр. 68/01.08.1995) през 1995 г.
През учебната 2014/2015 г. ИУ чества 100-годишнината от построяването на сградата на университета и 95-годишната си история като образователна институция.
Предлаганите специалности са в редовна, дистанционна и редовна електронна форма с 4-годишен срок на обучение.
Предлаганите специалности са в редовна, задочна и дистанционна форма на обучение. За завършилите същата специалност (СС) и за завършилите ОКС „Бакалавър“ и ОКС „Магистър“ в направление „Стопански, правни науки и управление“ (СПНУ), завършилите в „Други направления и други области на висше образование“ (ДНДО) и завършилите в „Същото професионално направление“ (СПН) професионални бакалаври продължителността на обучение е 4 семестъра.
Предлаганите програми са в редовна, задочна и самостоятелна форма на обучение, на български или английски език.
Колежът по туризъм при Икономически университет е приемник на първия учебен комплекс по международен туризъм в страната, създаден през 1963 г.[4]
В своята 50-годишна история Колежът по туризъм е подготвил повече от 8300 специалисти в редовна и над 3200 в задочна форма на обучение. Те и днес формират гръбнака на българския туристически бизнес и заемат ключови позиции като оперативни мениджъри и изпълнителски кадри. Много от преподавателите в колежа също са минали през неговата школа и днес работят като консултанти, участници в екипи и ръководители на регионални, национални и международни проекти за устойчиво развитие на образованието по туризъм и на туризма като отрасъл на българската икономика. Колежът подготвя професионални бакалаври (3-годишно обучение, 180 кредита) по специалностите:
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
