Из нов път

„Из нов път“ е българско литературно списание, издавано в София от Иван Андрейчин в периода от 1907 г. до 1910 г. Списанието обединява автори с новаторски амбиции и с претенции за създаване на нова естетика.^[1]

Из нов път
Информация
Категории	литературно списание
Първи брой	1907 г.
Последен брой	1910 г.
Периодичност	месечно
Държава	България
Език	български
Главен редактор	Иван Андрейчин

То участва активно в основния дебат на българския модернизъм – за стратегиите при осъществяване на принципа „приобщаване-съхраняване“, наложен от кръга „Мисъл“, т.е. за типа диалог между родното и чуждото. В историята на модернистичната ни критика тази естетическа операция се осмисля в три основни линии: абсолютизация на чуждия художествен модел („епигонска“ тенденция), равнопоставяне между родния и модерноевропейския духовен строй („синхронизаторска“ тенденция) и отстояване на националната уникалност и културната самодостатъчност („автономна“ тенденция).

„Из нов път“ се свързва с началните прояви на българския символизъм, който търси медийна трибуна за налагане на естетиката си в теоретичен и художествен план. Като печатен орган на новото модерно изкуство то се нарежда по степен на културно въздействие и авторитет след списанията „Художник“ (първата му годишнина, 1905/06), „Наш живот“ (втората му годишнина, 1906/07) и алманаха „Южни цветове“ (1907).^[2]

Първият брой на списание „Из нов път“ излиза след 1 септември 1907 г. Списанието е планирано да бъде месечно, но за целия период на съществуването му излизат едва 6 броя.

В списанието печатат стихове Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, Иван Андрейчин, Димитър Бабев, Христо Борина, Илия Булев, Асен Белковски. Белетристика публикуват Добри Немиров, Рачо Стоянов, Никола Данчов. Всеки брой се открива с редакционна статия от Иван Андрейчин – обикновено с естетикопрограмен характер. Следват стихотворения, поеми и разкази на български автори. Накрая е преводната литература. Почти всички чужди автори са представени в кратки литературни силуети, написани от Иван Андрейчин – Хенрик Ибсен, Едуар Дюжарден, Артър Конан Дойл, Хърбърт Уелс, Реми дьо Гурмон, Морис Метерлинк и др.

Източници

1. Речник на българската литература, т. 2, С., Издателство на БАН, 1977, с. 84.
2. Йосиф Каменов, „Из нов път“, Bgmodernism.com.

Външни препратки

• Списание „Из нов път“, бр. 1
• Списание „Из нов път“, бр. 2
• Списание „Из нов път“, бр. 3
• Списание „Из нов път“, бр. 4
• Списание „Из нов път“, бр. 5
• Списание „Из нов път“, бр. 6