Изворово (област Стара Загора)

Ѝзворово е село в Южна България, община Чирпан, област Стара Загора.

Вижте пояснителната страница за други значения на Изворово.

---

Изворово
Изворово 42.297164, 25.316589 Изворово
Общи данни
Население	91 души[1] (15 март 2024 г.) 3,51 души/km²
Землище	26,003 km²
Надм. височина	323 m
Пощ. код	6242
Тел. код	041359
МПС код	СТ
ЕКАТТЕ	32456
Администрация
Държава	България
Област	Стара Загора
Община    – кмет	Чирпан Ивайло Крачолов (ГЕРБ, СДС, ПДСД, ВМРО-БНД, Бъдеще за родината, Левицата!; 2019)

География

Село Изворово се намира на около 28 km югозападно от областния център Стара Загора и 11 km северно от общинския център Чирпан. Разположено е в Горнотракийската низина, в южните склонове на Чирпанските възвишения, в плитката долина на течащата от север на юг през селото река Малък Юрт (Старата река). Надморската височина в центъра на селото е около 323 m. Климатът е преходно-континентален.

Общинският път през Изворово води на североизток към селата Стоян-Заимово и Могилово, а на югозапад – до връзка с третокласния републикански път III-608 и по него на юг – към град Чирпан.

Землището на село Изворово граничи със землищата на: село Найденово на северозапад; село Стоян-Заимово на север; село Винарово на североизток; село Рупките на изток; село Спасово на юг; село Средно градище на запад.^[2]

В землището на село Изворово има два микроязовира.^[3]

Етническият състав на населението по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:^[4]

Етнически групи	Численост	Дял (в %)
Общо	129	100
Българи	116	89,92
Турци	...	...
Цигани	...	...
Други	8	6,20
Не се самоопределят	...	...
Не отговорили	3	2,33

Числеността на населението на село Изворово по данните от преброяванията^[5] от 1934 г. насам се променя, както следва:^[6]

Година на преброяване Численост 1934 1027 1946 974 1956 828 1965 531 1975 474 1985 316 1992 261 2001 188 2011 129 2021 112

История

След Руско-турската война 1877 – 1878 г. по Берлинския договор 1878 г. селото – тогава с име Ишиврен (Ешеврен), остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението 1885 г. Селото с име Ишиврен (Ешеврен) е преименувано на Изворово през 1906 г.^[7]

Начално училище в село Ешеврен (Изворово) е създадено през 1888 г. Според запазени документи, в училището са учили само момчета. Ползвани са 3 малки стаи към построената през 1872 г. църква. Тези помещения са ползвани до 1928 г., когато са разрушени от земетресение. Построено е ново училище на ново място с 4 големи класни стаи, салон и 4 малки стаи. За първи път се учи в новата сграда през учебната 1929 – 1930 г. Броят на учениците постепенно намалява и от 152 през 1888 г. стига до 60 през 1944 г. Запазени архивни документи на училището има до 1956 г.^[8] През следващите години децата от Изворово учат в училището в село Спасово, заедно с деца и от селата Рупките, Средно градище и Стоян Заимово.^[9]

Читалище с наименование „П. К. Яворов“ е създадено през 1928 г. През 2009 г. на законово основание^[10] към наименованието му е добавена годината на неговото първоначално създаване и то става „П. К. Яворов – 1928 г.“.^[11]

Село Изворово има многовековна история. По територията на цялото землище се намират древни некрополи, остатъци от римски крепости и вила, тракийски могили и старобългарски постройки. През селото е минавал един от главните пътища в древността север-юг, свързващ древните тракийски градове Тонзос и Севтополис с Филипополис (Пловдив). На 6 километра от селото е открито неолитно селище и късноримската крепост Карасура, на която проучванията продължават. През различните времена по билото на планинската верига край селото е минавала границата между различните тракийски държави, по-късно и на Римската империя. За това свидетелстват двете гранични крепости /градища/ на територията на селото. През древността се е ползвал проходът на север от селото, наречен по-късно от османлиите Гичит /Удобен проход/. По цялото поречие на Стара река, чиито извори са в землището на селото, са се развивали селища, които продължвата да съществуват. Най-голямото природно богатство са изворите, които през периода 1945 – 1990 са каптирани и усвоени за нуждите на водоснабдяването на околните селища. В периода на продължително засушаване 1980 – 1985 г. в с. Изворово има режим на водата. След направени сондажи проблемите са решени. Действащи извори са Пеневска чешма, Овчарска среща, Бялото кладенче, Доньовско кладенче. Двата микроязовира осигуряват и допълнително водни ресурси за напояване. Друго местно природно богатство е дивечът (сърни, зайци, яребици, пъдпъдък, диво прасе), който се среща в околностите на селото. За опазването и регулирането му се грижи местната ловна дружинка. Условията за лов и риболов са чудесни, което е предпоставка за ловен, риболовен и еко туризъм. В с. Изворово няма изградена леглова база за настаняване. Най-близки хотели и туристически спални са в Чирпан.

Религии

Основна религия на местното население е източното православие.

Обществени институции

Изпълнителната власт в село Изворово към 2025 г. се упражнява от кметски наместник.^[12]

В село Изворово към 2025 г. има:

• действащо читалище „П. К. Яворов – 1928 г.“;^[13]
• православна църква „Свети Георги“;^[14]
• пощенска станция;^[15]
• Къща музей на поета Неделчо Ганев.

Редовни събития

Традиционен събор – 6 май – Гергьовден.

Известни личности

• Неделчо Ганев 1944 – 2023) – поет
• Калю Катеров (1924 – 2018) – агроном
• Теменужка Димова – дизайнер, художник
• Желю Нанев Троев – началник на служба КАТ-МВР(София)
• Проф. Петко Троев – професор по руска класическа литература в СУ
• Никола Байков – икономист и деец на Българската комунистическа партия