Иван Якубовски

Ива̀н Игна̀тиевич Якубо̀вски (на руски: Ива̀н Игна̀тьевич Якубо̀вский) е виден съветски военачалник, участник във Втората световна война, маршал на Съветския съюз, два пъти Герой на Съветския съюз^[1].

Иван Якубовски
съветски маршал
Звание	маршал на СССР
Служи на	СССР
Род войски	танкови войски
Битки/войни	Зимна война Втора световна война
Награди	Герой на СССР, Орден „Ленин“ и др.
Образование	Ленинградско висшо офицерско бронетанково училище Военна академия на Генералния щаб на Русия
Дата и място на раждане	25 декември 1911 г. (стар стил) с. Зайцево, Руска империя
Дата и място на смърт	30 ноември 1976 г. (64 г.) Москва, СССР
Погребан	Некропол на стената на Кремъл, Тверски район, Русия
Подпис	Ivan Yakubovsky Signature 1965.png
Иван Якубовски в Общомедия

Биография

Роден е в село Зайцево (в днешния Горецки район на Могильовска област), Беларус (тогава част от Руската империя).

Участва в Съветско-финландската война през 1939 – 1940 г. Във Великата Отечествена война е последователно командир на танков полк, заместник-командир и командир на танкова бригада. От юни 1944 г. до края на войната е заместник-командир на гвардейски танков корпус. Сражава се в Сталинградската и Курската битки, в освобождението на Украйна, във Висло-Одерската, Долносилезийската, Берлинската и Пражката операции. На Якубовски на два пъти е присвоено званието Герой на Съветския съюз – на 10 януари и 23 септември 1944 г.

След войната служи на различни командни длъжности, а после е първи заместник-главнокомандващ (от юли 1957 до април 1960 г., и от август 1961 до април 1962 г.) и главнокомандващ на групата съветски войски в Германия (април 1960 – август 1961, и април 1962 – януари 1965 г.). След това е главнокомандващ на Киевския военен окръг.

От април 1967 г. е първи заместник-министър на отбраната на СССР, а от юли същата година – едновременно и главнокомандващ на Обединените въоръжени сили на страните – членки на Варшавския договор. На 12 април 1967 г., едновременно с назначението на Андрей Гречко за министър на отбраната (и на Якубовски – за негов първи заместник), му е присвоено званието маршал на Съветския съюз.

Иван Игнатиевич Якубовски умира на 30 ноември 1976 г. – погребан е в некропола на Кремълската стена на Червения площад.

Награди

• Четири ордена „Ленин“
• Четири ордена „Червено знаме“
• Два ордена „Суворов“ – II степен
• Орден „Отечествена война“ – I степен
• Орден „Червена звезда“
• Орден „За служба на Родината във Въоръжените сили на СССР“ – III степен
• Два ордена „Народна република България“ – I степен (1968, 1974)
• Медали и други чуждестранни награди
• През 1970 г. е удостоен със званието „Герой на Чехословашката съветска социалистическа република“

Мемоари

• „Земля в огне“. Москва. 1975 г.
• „За прочный мир на земле“. Москва. 1975 г.

Източници

1. Указ Президиума Верховного Совета СССР «О присвоении звания Героя Советского Союза генералам, офицерскому, сержантскому и рядовому составу Красной Армии» от 10 января 1944 года // Ведомости Верховного Совета Союза Советских Социалистических Республик : газета. – 1944. – 19 января (№ 3 (263)). – С. 1

Външни препратки

• ((ru)) Якубовски по време на Втората световна война
• ((en)) Кратка биография на Иван Игнатиевич Якубовски

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Якубовский, Иван Игнатьевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Андрей Гречко

→

Върховен главнокомандващ на Обединените сили на държавите – участнички във Варшавския договор (1967 – 1976)

→

Виктор Куликов