Иван Църноевич

Иван Църноевич (на сръбски: Иван Црнојевић) е представител на рода Църноевичи, играли значителна роля в управлението на Зета от средата на 15 в. до първата половина на 16 в. Син на войводата Стефан I Църноевич, той прекарал десет години като заложник в двора на Стефан Косача и бил освободен след застъпничеството на Венецианската република.^[1]

Иван Църноевич Иван Црнојевић
Роден	XV век Цетине, Черна гора
Починал	1490 г. Цетине, Черна гора
Открито зацикляне на шаблон: Шаблон:Личност Алипи Матеев Биография Алипи Николов Матеев е роден на 17 май 1914 г. в с. Челопеч, Пирдопска околия (дн. Софийска област). Произхожда от учителско семейство със 7 деца – 3 момичета и 4 момчета, Алипи е шестото по ред дете в семейството. Името му идва от гръцки αλίποζ – безскръбен.Още на 6-годишна възраст сам се научава да чете и пише. Завършва прогимназия в Челопеч, където учител по математика му е Ч. Клисаров. Благодарение на него той избира математиката за свое жизнено поприще. Учението си продължава в Пирдопската смесена непълна гимназия, а после във Втора софийска мъжка гимназия. През 1932 г. завършва гимназията с отличен успех. Печели конкурсен изпит и получава стипендия за 4-годишно следване. През годините 1932–1936 той следва и завършва физика с отличен успех, веднага след което в продължение на още една година (1936–1937) успешно полага и всички изпити по математика. През есента на 1938 г. заминава на специализация с френска стипендия по теория на функциите при прочутия тогава Пол Монтел в Париж. Специализацията му в Париж е прекъсната от началото на Втората световна война. През пролетта на 1940 г. се завръща в България и постъпва на работа в тогавашния Централен метеорологически институт, където работи до 30 септември 1943 г. В началото на учебната 1943/44 г. професор Д. Табаков открива място за асистент по геометрия и Алипи Матеев е идеален кандидат. През септември 1944 г. той става редовен асистент в катедрата по геометрия, а от 1948 г. е и преподавател. От 1951 г. е редовен доцент по геометрия. Хабилитационната му работа е със заглавие „Върху някои въпроси от диференциалната геометрия на кривите и линейните повърхнини в елиптичното пространство“. През 1962 г. става редовен професор по геометрия. Преподавателска дейност Преподавателската дейност на Алипи Матеев е разнообразна. Като асистент води упражнения по всички геометрични дисциплини: аналитична, проективна, дескриптивна, диференциална и елементарна геометрия и по висш анализ и висша алгебра. Чете лекции по аналитична, проективна, дескриптивна, елементарна и диференциална геометрия на студенти математици, а за определено време и на физици. На студенти химици преподава диференциално и интегрално смятане. Още през 1953/55 г. е чел специален курс по аксиоматично синтетично изграждане на елиптичната геометрия. През 1960/62 г. е чел спецкурс по теория на външните форми на Е. Картан, с чиито работи се запознава по време на специализацията си в Париж. През 1967/68 г. прави специализация в Московския държавен университет в школата на големия съветски учен Г. Ф. Лаптев. След това до края на живота си той чете с малки прекъсвания спецкурсове (някои и в Пловдивския университет) по локална теория на групите на Ли, теория на външните форми и приложения в диференциалната геометрия. Научните трудове на проф. Алипи Матеев се отнасят предимно до диференциалната геометрия на тримерните пространства, има и няколко научни труда от други области на математиката. През кариерата си проф. Алипи Матеев е заемал редица ръководни постове. Бил е ръководител на катедрата по обща и приложна математика, на катедрата по методика на математиката, на сектора по математическо образование, на сектора по геометрия. Близо 10 години, с прекъсвания, той е заместник-декан и декан на Физико-математическия, а впоследствие на Математическия факултет на Софийския университет „Климент Охридски”. В продължение на няколко години е председател на Българското математическо дружество. Библиография Някои методи на математическата статистика за обработка на резултатите от наблюденията. Трудове на Централния метеорологически институт, 1 (1941). Върху някои особености на метеорологичните редове във връзка с теорията на вероятностите. Трудове на Централния метеорологически институт, 2 (1943). Върху едно обобщение на една теорема на W. Blaschke. Год. Соф. унив., Физ.-мат. фак., 42 (1946), кн. 1, 201–212. Върху някои съвременни проблеми от теорията на функциите на една комплексна променлива. Юбилеен сборник на Физ.-мат. д-во в София по случай 40-годишния му юбилей. София.1939, ч. 2, 63-68. Прекъснатост на нормалната производна на потенциала на прост слой в едно риманово пространство. Уравнение на Поасон. Год. Соф. унив. Природо-мат., 45 (1949), кн. 1, 227–238. Върху диференциалната геометрия на линейните повърхнини и елиптичното пространство. Год. Соф. унив. Природо-мат., 44 (1948), кн. 1, 235–308. Многоъгълник и многостен. Групи о самопокривания на правилен многоъгълник и правилен многостен. Списание „Математика и физика“ 4 (1958), 1–9. Новата общообразователна система и обучението по математика в средното училище. Списание „Математика и физика“, 6 (1959), 21–40. Върху някои нови свойства на вътрешните и външните бисектриси на произволен триъгълник. Списание „Математика и физика“, 5 (1959), 8–11. Върху някои свойства на квадратното уравнение. Списание „Математика“, 6 (1967), 1, 7–11. Проективна геометрия. София, 1954. Геометрия на учителските институти. София, 1958 (съавт. К. Моянова). Аналитична геометрия. София, 1960. Алгебра за шести клас на гимназиите. София, 1950 (съвместно с Л. Чакалов и Л. Илиев). Планиметрия за девети клас. София, 1975 (съвместно с В. Георгиев). Елементарна геометрия (записки на лекции, литопечат) и др. Крилати мисли Напечатаното не можеш да го изтриеш с гума. Закъснееш ли, не бързай! Съществуват:една свръхестествена наука – математиката; няколко естествени науки – физика, химия, биология; няколко неестествени науки – право, икономика; една противоестествена наука – философията. Геометрията е наука, която ни учи да правим верни заключения от неточни чертежи. Методиката е наука, която учи учителя как да преподава това, което не знае. Метереологията е наука, която познава какво е било времето вчера. В математическата логика важи законът за изключеното трето, а в женската логика важи законът за изключеното второ. Тя не допуска друго мнение освен своето. Комплексна задача е тази, за чието решаване се правят реални разходи, а резултатите са чисто имагинерни. Научен работник е човек, който задоволява собственото си любопитство за сметка на държавата. Словосъчетанията чиста математика или опитна физика показват, че математиците се делят на чисти и мръсни, а физиците – на опитни и неопитни. Външни препратки Личният фонд на Алипи Матеев е предаден за съхранение от Отдел "Държавен архив" София от съпругата му Мария Матеева
Семейство
Род	Църноевичи
Баща	Стефан I Църноевич
Деца	Георги IV Църноевич Станко Църноевич Стефан II Църноевич
Подпис
Иван Църноевич в Общомедия

След смъртта на баща си през 1465 г. Иван става господар на Зета като изоставя политиката на баща си да поддържа добри отношения с Венеция. Затова още през същата година венецианците обявяват награда за главата му в размер на 10 000 дуката. Иван Църноевич обаче успява да стабилизира положението си с помощта на Стефан Косача и на албанския владетел Скендербег и става княз през 1466 г. под контрола на Венеция с престолнина Жабляк близо до Шкодра.

Иван Църноевич воювал на страната на венецианците срещу османците, благодарение на което през 1473 г. станал венециански благородник, получавайки и титлата „капитан на Горна Зета“. На следващата година успешно отблъснал османците при Шкодренското езеро. След тази успешна военна кампания искал да освободи и Херцеговина, но избухналите между него и херцеговинци разногласия относно бъдещата граница между Зета и Херцеговина позволило на султан Мехмед II да нахлуе в Зета и да го свали от престола. На Църноевич се наложило да изостави столицата си Жабляк и да търси спасение в Италия.

След смъртта на Мехмед II в 1481 г. Иван Църноевич се връща в Зета и възползвайки се от междуособиците между султанските синове, си възстановява контрола над Зета, където населението го посрещнало като освободител. Но още на следващата година бил принуден да се признае за васал на Баязид II и да изпрати сина си Станко Църноевич като заложник в Цариград. Наложило му се да премести и престолнината си в Обод, а след това в Цетине, тъй като предишната му столица Жабляк била превърната в османски опорен пункт.

Иван Църноевич починал през 1490 г. и бил наследен от сина му Георги.

Почитан е като национален герой на Черна гора, опитал се да обедини страната.

Семейство

Първият брак на Иван Църноевич бил с Воислава, дъщерята на албанския княз Георги Арианит. От този брак имал трима синове – Георги IV Църноевич, Стефан II Църноевич и Станко Църноевич. Втората му съпруга била Мара Вукшич Косача, сестрата на Стефан Косача.

Бележки

1. Medieval and Renaissance Studies. Viator. – University of California Press, 1978. – P. 388–389