Иван Мърквичка (младши)

Иван Иванов Мърквичка е български офицер, загинал на фронта по време на Първата световна война.^[1]

Иван Мърквичка
български офицер
Мърквичка в офицерска униформа.
Роден	1 юли 1884 г. Пловдив, Източна Румелия
Починал	17 август 1916 г. (32 г.) Нидже планина, територия окупирана от България
Погребан	Градешница, Република Северна Македония
Награди	„Свети Александър“ Военен орден „За храброст“
Военна служба
Звание	старши лейтенант
Семейство
Баща	Иван Мърквичка

Биография

Иван Мърквичка е син на художника Иван Мърквичка. Роден е в Пловдив на 1 юли 1884 година. По онова време баща му е учител в Мъжката гимназия в столицата на Източна Румелия.^[2]

Начално, прогимназиално и средно образование получава в София, а висше химическо в Пражката политехника през 1908 г. През 1909 г. се записва като доброволец в българската армия и завършва ШЗО.

След това се връща в Чехия. Защитава научна степен доктор на науките. Работи в областта на индустриалната химия. Заминава за Москва, където специализира в областта на химическите технологии.

Участва впоследствие като доброволец в Балканската война. След войната остава в България и работи в Садово, където в опитната станция се занимава с изучаване на маслодайни растения. Създава и голяма част от базата на Земеделското училище в Садово. Събира ботанически материали от българските планини и ги хербаризира.

При избухването на Първата световна война, известният вече химик и ботаник д-р Иван Мърквичка отново заминава за фронта, като запасен поручик. Служи като командир на 12-а рота от 29-и Ямболски пехотен полк. Убит е в сраженията при Янаков рид в Нидже планина по време на т. нар. Чеганска операция на 17 август 1916 г. Погребан е в църковния двор на близкото до лобното му място с. Градешница. Посмъртно е произведен в чин капитан.

След смъртта на Мърквичка (младши) неговият баща Мърквичка (старши) подарява на Природонаучния музей в София по-голямата част от хербария на неговия син, както и маслен портрет на сина му във военна униформа и държащ в ръката си нареченото на негово име растение Viola mrkvičkana. Портретът е бил окачен в кабинета на директора на Природонаучния музей. С дарените над 10 000 хербарийни листа е създадена основата на хербария на днешния Природонаучен музей. Името на поручик Иван Мърквичка е било изписано на средната стена на разрушения Паметник на Първи и Шести пехотен полк.

Бележки

1. История на българите, Том 5, Редактор Димитър Зафиров, TRUD Publishers, 2007, ISBN 9545287527, стр. 725.
2. Стефан Йорданов Станев, Малко познати имена от българската ботаника, Pensoft Publishers, 2001, ISBN 9544307567, стр. 134.