Иван Коюмджиев

Иван Георгиев Коюмджиев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Българския земеделски народен съюз.^[1]

Тази статия е за дееца на ВМОРО и БЗНС. За солунския войвода на ВМОРО вижте Иван Куюмджиев.

---

Иван Коюмджиев
български революционер
Роден	25 май 1870 г. Либяхово, Османска империя
Починал	26 ноември 1923 г. (53 г.) София, Царство България

Биография

Иван Коюмджиев е роден на 25 май 1870 година в Либяхово, тогава в Османската империя, днес Илинден в България. Завършва IV отделение^[2][1] в родното си село и става златар. Става съратник на Гоце Делчев и Яне Сандански и в 1895 година се присъединява през 1895 година към ВМОРО. По време на Илинденско-Преображенското въстание действа в Неврокопско. След смъртта на Атанас Тешовски става за кратко околийски войвода.

Като член на Сярската група и Народната федеративна партия (българска секция) след Младотурската революция участва в Похода до Цариград при свалянето на султан Абдул Хамид II.^[1] През 1912 година разстрелва Стоян Зимбилев в Либяхово.

По времето на Балканската и Междусъюзническата война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в четата на Тодор Паница^[1] и във 2 рота на 15 щипска дружина.^[3] След 1913 година се заселва в Невкороп. Участва и в Първата световна война.

След войната става член на БЗНС, сътрудничи на ЦК на БКП и на Емигрантския комунистически съюз. Сътрудничи си с Димо Хаджидимов, Васил Мулетаров и Димитър Гичев. Участва в Септемврийското въстание от 1923 година, след което в края на октомври е заловен и убит от десницата във ВМРО.^{[4][5][6][7][1]} Според други данни е изгорен жив в Дирекцията на полицията.^[8]

Баща е на комунистическите дейци Тего Куюмджиев^[9] и Георги Коюмджиев.^[10]